Желанието да бъдем обичани

Преди хиляди години в един град на територията на днешна Турция живеела девойка на име Лия. Нейната външност не правела особено впечатление, но по–малката ѝ сестра Рахил била много красива.

РАХИЛ срещнала един мъж, който я обичал толкова силно, че се съгласил да работи за баща ѝ седем години, за да се ожени за нея. В деня на сватбата обаче бащата на двете девойки сменил Рахил с Лия. Не знаем какво мислела Лия за замисъла на баща си, но за нея това едва ли било най–доброто начало за брака ѝ.

Когато разбрал какво било станало, новият ѝ съпруг се възпротивил. Бащата обяснил, че според обичая първо се дава по–голямата дъщеря. Поради измамата Лия се оказала съпруга на мъж, който бил влюбен в по–малката ѝ сестра, която също станала негова съпруга. Колко ли тъжна се чувствала Лия, когато виждала как сестра ѝ получава почти всичката любов! Лия не можела да разкаже изпълнени с романтика преживявания от периода преди сватбата, нито имала приятни спомени от самата сватба. Как ли копнеела да бъде обичана, както била обичана Рахил! Отчасти поради обстоятелства, над които нямала власт, Лия може би често си мислела, че не е обичана и желана. a

Мнозина днес могат да се поставят на мястото на Лия. Дълбоко в себе си всички ние имаме вродена потребност да обичаме и да бъдем обичани. Може би копнеем за брачен партньор, който ще ни обича. Искаме също да чувстваме любовта на своите родители, на децата си, на братята и сестрите си и на своите приятели. Подобно на Лия може би и ние виждаме как другите получават любов, а ние — не.

Още от най–ранно детство слушаме романтични приказки и истории за красиви хора, които се влюбват и заживяват щастливо. Певците възпяват любовта, а поетите я възхваляват. Но един специалист пише: „Едва ли съществува някаква дейност или някакво начинание, което да започва с толкова големи надежди и очаквания и въпреки това да се проваля толкова често, както любовта.“ Наистина, често взаимоотношенията с най–близките ни хора ни причиняват най–много притеснения и ни носят тревоги, вместо трайно щастие. В редица страни около 40% от браковете завършват с развод, а много от семействата, които остават заедно, съвсем не са щастливи.

В много страни се наблюдава увеличение на семействата, които са с един родител или в които има сериозни проблеми, като често потърпевши са и децата. Но особено децата се нуждаят от емоционална стабилност в едно грижовно и любещо семейство. Тогава какво става с любовта? Как можем да разберем повече за това ценно качество? Тези въпроси ще бъдат разгледани в следващите две статии.

[Бележки под линия]