‘Искам да служа на Бога, преди да умра’

ИСТОРИЯТА НА МАМИ ФРИ

ПРЕЗ 1990 г. в Либерия избухнала гражданска война. Боевете ставали все по–жестоки, поради което 12–годишната Мами от племето кран и семейството ѝ не можели да излизат от дома си в столицата Монровия. Мами казва: „От съседите се чу силен взрив. В къщата им се беше разбил снаряд и тя се беше запалила. Пламъците стигнаха и до нашата къща и тя се възпламени.“ Мами, майка ѝ и по–малкият брат на майка ѝ трябвало да бягат, минавайки оттам, където се водели военните действия.

Мами разказва: „Изведнъж нещо ме удари.

Тогава майка ми ме попита какво става.

‘Нещо ме удари! Сигурно е куршум’ — отговорих аз.“

Мами се строполила на земята със силни болки и се помолила: „Моля те, Боже, чуй ме! Сигурно умирам, но искам да ти служа, преди да умра.“ След това изпаднала в безсъзнание.

Съседите помислили, че Мами е умряла, затова искали да я заровят на близкия морски бряг. Майка ѝ обаче настоявала дъщеря ѝ да бъде прегледана в болницата. За съжаление медицинският персонал не бил в състояние да се справи с огромния наплив от ранени мъже, жени и деца. Вуйчото на Мами също бил ранен и починал през нощта, но Мами оцеляла, парализирана от кръста надолу.

Тя имала вътрешни кръвоизливи и изпитвала много силни болки. Четири месеца по–късно лекарите най–после ѝ направили рентгенови снимки, за да установят къде е куршумът. Той се намирал между сърцето и белите ѝ дробове. Операцията щяла да бъде много рискована, затова майката на Мами я завела при един народен лечител. Мами си спомня: „Той ми направи разрез с бръснарско ножче, след което долепи устни до раната и се опита да изсмуче куршума. ‘Готово’ — каза той и извади един куршум от устата си. Платихме му и си отидохме.“

Но този мъж ги излъгал. Когато отново направили рентгенови снимки, се оказало, че куршумът е все още там. Затова Мами и  майка ѝ посетили пак лечителя и той ги уверил, че трябвало да минат девет месеца, преди рентгеновите снимки да покажат, че куршумът е изваден. Двете се прибрали вкъщи и чакали търпеливо. През това време Мами вземала най–различни лекарства, които облекчавали болките ѝ. След девет месеца отново ѝ направили рентгенови снимки. Куршумът продължавал да е на същото място. Лечителят избягал.

Куршумът бил в тялото на Мами вече осемнайсет месеца. Неин роднина я завел при една знахарка, която лекувала с магии. Вместо да ѝ помогне, знахарката ѝ казала, че или тя, или майка ѝ, ще умре в определен ден. Тогава Мами била на тринайсет години. Тя разказва: „Не можех да спра да плача. Но когато дойде определеният ден, никой не умря.“

След това неин чичо я завел при един църковен водач, който твърдял, че имал видение, според което парализата на Мами не била причинена от куршум, а от магия. Той ѝ обещал, че ако тя извършва предписаните от него ритуали, след седмица ще може да ходи отново. Мами казва: „Много пъти правех свещени бани с морска вода, постех и прекарах много часове, търкаляйки се по земята в полунощ. Но нямаше никаква полза от моите усилия и състоянието ми не се подобри.“

След време обаче започнали да действат повече болници и най–накрая лекарите извадили куршума от тялото на Мами. Тя изпитвала непоносими болки повече от две години. Мами разказва: „След операцията болката почти отшумя и вече дишах много по–леко. Макар че останах парализирана от кръста надолу, можех да стоя изправена с помощта на проходилка.“

Мами се запознава със Свидетелите на Йехова

Няколко седмици след операцията, майката на Мами срещнала двама Свидетели на Йехова. Тъй като Мами обичала да чете Библията, майка ѝ поканила Свидетелите да ги посетят у дома. Мами веднага се съгласила да изучава Библията. След няколко месеца обаче тя отново била приета в болницата и изгубила връзка със Свидетелите на Йехова.

Въпреки това Мами продължавала да жадува за библейското познание. Затова, когато един религиозен водач ѝ предложил помощ, тя приела. Един ден по време на неделното училище, неин съученик попитал учителя дали Исус е равен на Бога.

„Да — отговорил учителят. — Те са равни. Но Исус не е еднакво равен на Бога.“

Мами си казала: „Как така Исус не е еднакво равен? Това не звучи много логично. Тук нещо не е както трябва.“ Тъй като не била удовлетворена от познанието, което получавала, Мами спряла да посещава тази църква.

През 1996 г. отново имало размирици в Монровия. Загинали още двама души от семейството на Мами и домът ѝ отново се запалил. Няколко месеца по–късно при службата си от къща на къща две Свидетелки открили Мами. Тя възобновила изучаването си на Библията. Когато за първи път отишла на събрание, тя била изненадана да види как всички, дори и старейшините в сбора, помагат при почистването на Залата на Царството. По–късно през същата година Мами се радвала да посети областния конгрес „Посланици на богоугоден мир“ — първото по– голямо събиране на Свидетелите на Йехова, на което присъствала.

Мами разказва: „Всичко ми направи толкова силно впечатление! Свидетелите проявяваха истинска любов помежду си, макар че бяха от различни племена. Всичко беше много добре организирано.“

Мами осъществява желанието си да служи на Бога

Тъй като през 1998 г. отново избухнали военни действия, Мами и майка ѝ били принудени да избягат в съседната държава Кот д’Ивоар и там живели с още шест хиляди либерийци в бежанския лагер „Пийс Таун“. Мами продължила да изучава Библията със Свидетелите и напреднала много бързо. Не след дълго тя искала да споделя вярата си с другите. За да може да участва в проповедната служба, нейните духовни братя и сестри ѝ помагали, като бутали инвалидната ѝ количка. По този начин Мами можела да дава добро свидетелство на много други бежанци.

Макар че поради физическите ограничения на Мами ѝ било трудно да отива до Залата на Царството, която се намирала на шест километра от дома ѝ, тя посещавала всички събрания. На 14 май 2000 г. тя пътувала повече от 190 километра, за да посети деня на специален конгрес и да символизира отдаването си на Бога, като бъде покръстена във вода. (Матей 28:19, 20) Много от присъстващите се просълзили, когато Мами била пренесена до една река, за да бъде покръстена. Когато излязла от водата, лицето ѝ сияело от щастие.

Днес Мами живее в бежански лагер в Гана и си е поставила за цел да стане редовна пионерка, или целодневна проповедничка. Нейната майка също изучава Библията със Свидетелите на Йехова и споделя с другите онова, което научава. И двете очакват с нетърпение времето, когато ще се изпълни обещанието от Божието Слово и „куцият ще скача като елен и езикът на немия ще пее“. (Исаия 35:5–7)

[Снимка на страница 22]

Куршумът, който бил изваден от тялото на Мами

[Снимка на страница 23]

Мами била пренесена до реката, за да бъде покръстена

[Снимка на страница 23]

Мами изучава Библията с майка си Ема