По следите на муфлона

През една красива пролетна сутрин взехме своите карти и фотоапарати, сложихме си шапки и здрави обувки, след което се качихме в автомобила с висока проходимост и потеглихме. Насочихме се към гората на Пафос, високо в кипърската планинска верига Троодос, с надеждата да открием муфлони. Какво представляват тези животни?

МУФЛОНИТЕ са вид диви овни, които може да се срещнат по Средиземноморието. Този вид муфлони, които събудиха нашето любопитство обаче, са характерни за остров Кипър, като се казва, че в тях е съчетана красотата на сърните и пъргавината на козите. Латинското им наименование е Овис гмелини офион (Ovis gmelini ophion), а местните жители ги наричат агрино̀. Те се срещат единствено в отдалечените планински райони.

Отклонихме се от магистралата и тръгнахме по пътя, който минаваше през хълмистата предпланинска местност, а след това и през една красива долина. По склона на хълмовете са се сгушили китни селца, а долините са осеяни с овощни градини. Скоро обаче теренът стана по–неравен и на места автомобилът ни се приближаваше застрашително до ръба на стръмни пропасти. Накрая стигнахме до горската станция, която беше крайната ни цел. Вече бяхме навътре в пафоската гора от борови и кедрови дървета, която заема площ от 60 000 хектара. Поръчахме си кафе и се заговорихме с Андреас — горски работник в зелена униформа, който ентусиазирано ни разказа за муфлоните.

Той ни каза, че муфлонът е най–едрото диво животно сред бозайниците в Кипър. В миналото из острова бродели много муфлони. Това животно е изобразено на редица мозайки от древна Гърция и Рим, а в средновековни писания се разказва как аристократите преследвали този дивеч в пафоската гора.

Докато ни водеше към един заграден участък, Андреас ни разказа повече за историята на муфлоните. Научихме например, че техният брой намалял значително с изобретяването на ловната пушка. Едва през 1938 г. законите за лова в Кипър били променени, за да се защити това животно. Горските стражари и полицаите обединили усилията си, за да спрат бракониерството. След една година достъпът на ловците в гората бил забранен. Тези промени, както и допълнителните мерки, предприети от 1960 г. насам, доведоха до значително увеличение в броя на муфлоните.

Виждаме муфлони

Последвахме Андреас до заграденото място и надникнахме през дърветата и храстите. Андреас ни направи знак да сме  тихи и ни поведе малко по–нагоре по един хълм. Там видяхме три женски муфлона с две новородени муфлончета да пасат на слънчевата поляна. Женските са високи около 90 сантиметра и имат светлокафява козина, която е по–светла в областта на корема.

По това време на годината дивите растения, които им служат за храна, са в изобилие и муфлоните бяха прекалено заети да пасат, поради което не ни обърнаха голямо внимание. Малките им обаче спряха да припкат наоколо и нерешително направиха няколко крачки към нас. Бяхме възхитени! Но само при звука на един от нашите фотоапарати те се стреснаха и за един миг всички се скриха в гората.

Въодушевени от тази среща, ние решихме да се разходим в гората с надеждата да видим муфлони в дивата природа. Андреас ни посъветва да тръгнем на зазоряване, когато понякога животните отиват в края на гората, за да си търсят храна. Тъй като щяхме да спим в палатки в долината, си помислихме, че можем да потърсим муфлони в планината, която се извисява над нея. Научихме, че през топлите месеци муфлоните се изкачват до по–високите възвишения, докато през зимата, когато върховете са покрити със сняг, те си търсят храна в по–ниските райони, като дори понякога излизат извън гората.

Чифтосването става през есента. През зимата муфлоните се движат на стада от по десет до двайсет животни. Когато малките се родят през април или май, стадата се разделят на по–малки групи, като тази, която видяхме. Мъжките обикновено се скитат сами.

Овен в гората

Рано на следващата сутрин се изкачихме с автомобила нагоре в планината, оставихме го на една поляна и навлязохме в гората, преди слънцето да се е издигнало много високо. Навсякъде все още беше тихо, а между дърветата имаше лека мъгла. Спряхме, за да се насладим на тишината и тогава го видяхме — великолепен и внушителен мъжки муфлон, който вече почти беше сменил зимната си премяна. Гушата му беше покрита с тъмна козина. Той наклони благородно главата си и ни погледна през тъмните си мигли, докато душеше въздуха, за да усети миризмата ни. Навярно всеки от дебелите му и извити рогове беше дълъг най–малко 40 сантиметра! Мъжкият беше по–едър от женските, които бяхме видели предишния ден, и вероятно тежеше около 35 килограма.

Ние останахме неподвижни и притаихме дъх. Но предпазливото животно явно усети миризмата ни, защото поклати глава нагоре–надолу и избяга. Онова, което видяхме и научихме за тези два дни, ни направи много силно впечатление. Всичко това засили признателността ни към нашия Създател, който е заявил: „Мои са всичките горски зверове, и добитъкът, който е по хиляди хълмове.“ (Псалм 50:10)

[Снимка на страници 24, 25]

Кипърски муфлон (отзад) и европейски муфлон

[Снимка на страница 25]

Горе вдясно: Oxford Scientific/photolibrary/Niall Benvie; европейски муфлон: Oxford Scientific/photolibrary