Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Райски остров върху пясъци

Райски остров върху пясъци

Райски остров върху пясъци

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В АВСТРАЛИЯ

ПРЕЗ 1770 г. английският изследовател капитан Джеймс Кук плавал покрай източния бряг на Австралия. На около 150 километра северно от днешния град Бризбейн той видял голям остров с пясъчни брегове, който един ден щял да привлича 300 000 посетители годишно. Капитан Кук обаче не му обърнал особено внимание. Той и някои други хора дори предполагали, че това е полуостров. Няколко години по–късно изследователят Матю Флиндърс слязъл на тези пясъчни брегове. Той писал: „Нищо [не е] толкова пусто, колкото този полуостров.“

Ако тези двама изследователи бяха проникнали отвъд километрите златни пясъци и дюни, щяха да останат със съвсем различно впечатление. Пред тях щеше да се разкрие цял свят от девствени тропически гори, бистри сладководни езера, стръмни пясъчни скали с най–разнообразни цветове и стотици видове животни. Днес това място е известно като остров Фрейзър и е най–големият пясъчен остров в света. Той е толкова забележителен, че през 1992 г. беше включен в Списъка на световното културно наследство. a

Водещ началото си от планината

Остров Фрейзър е дълъг 120 километра, достига 25 километра широчина и заема площ от 160 000 хектара. Големите му пясъчни хълмове се издигат до почти 240 метра надморска височина, което го прави най–високия пясъчен остров в света. Как се е образувал този забележителен остров?

По всичко личи, че тоновете пясък, образуващи острова, идват от Голямата вододелна планина, която се простира по цялото източно крайбрежие на Австралия. С времето силните дъждове откъсвали скални парчета от планината и ги отнасяли в реките и в океана. Водните течения ги превръщали в ситен пясък, който постепенно бил пренасян на север по океанското дъно. Морските скали препречвали пътя на пясъка и той се натрупвал, като така постепенно се образувал остров Фрейзър.

И до днес Тихият океан продължава да натрупва пясък по бреговете на острова. Оттам вятърът го носи към вътрешността на острова и така се образуват дюни. Те се придвижват с около един метър на година, поглъщайки всичко по пътя си.

Езера и гори

Поразително е, че в пясъчните дюни има четирийсет сладководни езера. Някои от тях са разположени в големи вдлъбнатини най–отгоре на високите дюни. Защо водата не попива в пясъка? На дъното на езерата има органичен слой, образуван от частично изгнили листа, дървесна кора и клони, който задържа водата.

Други езера се формират, когато в пясъка се образуват вдлъбнатини, които стигат до подпочвените води. Тогава вдлъбнатините се пълнят с вода и новосъздадените бистри езера са като прозорци към водата под земната повърхност.

Годишно на острова падат 1500 милиметра валежи, които поддържат нивото на водата в езерата. Дъждовната вода, която не попада в езерата и не попива в пясъка, образува потоци и реки, които се вливат в морето. Според изчисленията чрез една от тези реки в океана се вливат над пет милиона литра вода на час.

Поради изобилието от вода на остров Фрейзър има буйна растителност. Обикновено в бедната на хранителни вещества песъчлива почва не растат тропически гори. Но остров Фрейзър е едно от малкото изключения. Преди горите на острова били толкова гъсти, че повече от сто години в тях отеквали ударите на брадвите на дървосекачите. Най–търсени били някои видове евкалиптови дървета (Eucalyptus pilularis и Eucalyptus microcorys) и боровете каури. През 1929 г. един горски работник казал: „Пътешественикът изведнъж се оказва пред жива стена от огромни дървета, достигащи 45 метра височина ... Стволовете на тези велики господари на гората са от два до три метра в диаметър.“ Някои от дървесните видове на острова (Syncarpia hillii и Syncarpia glomulifera) са били използвани при изграждането на стените на Суецкия канал. Днес обаче дърветата на остров Фрейзър не се изсичат.

Райско кътче с тъжно минало

Островът е получил името си след едно тъжно събитие. През 1836 г. капитан Джеймс Фрейзър и съпругата му Елиза оцелели след корабокрушението на бригантината „Стърлинг Касъл“, при което били изхвърлени на брега на острова. Явно хората от едно местно племе убили капитана, но Елиза по–късно била спасена. В памет на тази трагедия името на острова било сменено от Голям пясъчен остров на остров Фрейзър.

Трагедия сполетяла и местните жители. Преди на острова живеели около 2000 аборигени. Те имали добре развито телосложение и били силни хора. Аборигените наричали дома си Кгари, което означава „рай“. Според една от местните легенди за сътворението на острова това е най–красивото кътче, създавано някога. За съжаление болестите, които европейците пренесли, причинили смъртта на голям брой местни жители. Освен това в началото на XX век повечето от останалите аборигени били преместени в различни селища в Австралия.

Райско убежище

Днес островът е дом на различни диви животни. Сред най–известните от тях са австралийските диви кучета динго. Тъй като на острова няма домашни кучета, за кучетата динго там се смята, че са най–чистокръвните представители на този вид в източна Австралия. Те приличат на домашни кучета, но все пак са диви животни и човек трябва да внимава как се отнася с тях.

На острова могат да се видят около триста вида птици. По крайбрежието летят индийски кани и охристоглави орли, а над езерата се носят синьо–зелени горски земеродни рибарчета. Временни посетители на острова са монголските пустинни дъждосвирци, които се размножават в Сибир, но прекарват зимата на юг. Преди да стигнат крайната си цел, те правят кратка почивка на остров Фрейзър. Освен това в определено време от годината на острова идват 30 000 или повече сивоглави летящи лисици — прилепи с големината на гарван, които се хранят с нектара на евкалиптовите цветове.

В морските води около остров Фрейзър също има много животински видове, един от които е гърбатият кит. Той минава покрай острова, когато пътува от ледените води на Антарктика до Големия бариерен риф, където се размножава. На връщане китовете изнасят великолепно представление, като издигат огромното си тяло и го стоварват върху водата. Така се получава воден фонтан, който може да се види от километри — наистина величествен поздрав за един възхитителен остров!

[Бележки под линия]

a Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) включва в своя Списък на световното културно наследство културни и природни забележителности, които имат голяма стойност поради своите физични, биологични, геологични или научни характеристики.

[Карта на страница 14]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

ТИХИ ОКЕАН

Остров Фрейзър

[Снимки на страница 15]

Вдясно, отгоре надолу:

Устието на Кърнънг Крийк;

На остров Фрейзър има 40 сладководни езера;

Тропическите гори върху пясък са рядкост в природата

[Източник]

Всички снимки: Courtesy of Tourism Queensland

[Снимки на страници 16, 17]

Куче динго и коала

[Източник]

Courtesy of Tourism Queensland

[Снимка на страници 16, 17]

120–километровата плажна ивица на остров Фрейзър („Севънти Файв Майл Бийч“) е една от най–дългите в света

[Снимка на страница 17]

Охристоглав орел

[Снимка на страница 17]

Птици кукабура

[Снимка на страница 17]

Пеликани

[Снимка на страница 17]

Гърбат кит си почива на път за Антарктида

[Информация за източника на снимката на страница 17]

Орел: ©GBRMPA; всички останали снимки без пеликаните: Courtesy of Tourism Queensland