Растението, което обиколило света

„Най–трогателната глава от историята за разпространението на кафето по света“ — така в книгата „Всичко за кафето“ бил описан разказът за внимателните грижи на един мъж към една кафеена фиданка. Това малко растение е изиграло голяма роля за съвременната кафеена индустрия, печалбите от която възлизат на 55 милиарда евро на година и според списание „Сайънтифик Америкън“ отстъпват единствено пред приходите от световната търговия с петрол.

ВЪЛНУВАЩАТА история на кафето води началото си от планинските области на Етиопия — родината на дивото кафеено растение. Оттам произлязло арабското кафе (Coffea arabica), което съставлява две трети от световното производство на кафе. Не се знае точно кога били установени свойствата на печените кафени зърна. При всички случаи, през XV век арабското кафе вече се отглеждало на Арабския полуостров. Въпреки че имало забрана върху износа на семена от това растение, през 1616 г. холандците се сдобили с кафеено дръвче или със семена от него. Не след дълго те създали кафеени плантации в Цейлон (днес Шри Ланка) и на остров Ява (днес част от Индонезия).

През 1706 г. холандците пренесли кафеена фиданка от владенията си на остров Ява до ботаническите градини в Амстердам. Фиданката растяла добре и растенията, получени по–късно от нейните семена, били занесени в холандските колонии в Суринам и на Карибските острови. През 1714 г. кметът на Амстердам подарил на френския крал Луи XIV едно от тези  растения. Кралят го посадил в оранжерия в кралската ботаническа градина в Париж „Жарден де Плант“.

Французите искали да започнат търговия с кафето. Те купили кафеени семена и растения, които пренесли до остров Реюнион. Семената обаче не покълнали и според някои източници загинали всички дръвчета с изключение на едно. Въпреки това през 1720 г. били засадени 15 000 семена от оцелялото растение и накрая все пак била създадена плантация. Дърветата били смятани за толкова ценни, че ако някой бил заловен да унищожава дори едно от тях, той бил осъждан на смърт! Французите се надявали да създадат плантация и на Карибските острови, но първите им два опита се провалили.

Когато напускал Париж, френският морски офицер Габриел Матио дьо Клийо решил да пренесе едно кафеено дръвче до имението си на остров Мартиника. Той отплавал от Франция през май 1723 г. и взел със себе си кафеено дърво, което било произлязло от първото парижко растение.

Според книгата „Всичко за кафето“ по време на пътуването Дьо Клийо поставил скъпоценното растение в кутия, направена отчасти от стъкло, за да може растението да поема слънчева светлина и да е на топло през облачните дни. Друг пътник на кораба, който вероятно завиждал на Дьо Клийо и не искал той да се сдобие със слава, се опитал да му отнеме растението, но не успял. Дървото оцеляло както при този случай, така и по–късно при сблъсък с тунизийски пирати, силна буря и най–лошото от всичко — недостиг на питейна вода, когато корабът попаднал в екваториалната зона на затишие и спрял да се движи. Дьо Клийо писал: „Недостигът на вода беше толкова голям, че за повече от месец бях принуден да споделям нищожната си дажба с растението, на което възлагах най–големите си надежди и което ми носеше радост.“

Всеотдайните усилия на Дьо Клийо били възнаградени. Скъпоценното растение пристигнало здраво на остров Мартиника, където започнало да вирее добре, и след време в тропическата среда вече растели много кафеени дръвчета. Гордън Ригли пише в книгата си „Кафето“: „Благодарение на това единствено растение по–късно Мартиника осигурила пряко или косвено семена за всички страни в Северна и Южна Америка с изключение на Бразилия, Френска Гвиана и Суринам.“

Междувременно Бразилия и Френска Гвиана също искали да се сдобият с кафеени дръвчета. В Суринам холандците все още притежавали дървета, които били произлезли от първото растение в Амстердам, но ги охранявали строго. През 1722 г. обаче Френска Гвиана се сдобила със семена чрез един престъпник, който бил избягал в Суринам и откраднал семената от там. В замяна на семената властите във Френска Гвиана се съгласили да го освободят и да го върнат в родината му.

Първоначалните тайни опити да се пренесат семена или разсади в Бразилия се провалили. След време между Суринам и Френска Гвиана възникнали териториални спорове и двете държави се обърнали към Бразилия с молбата  да изпрати арбитър. Бразилците изпратили във Френска Гвиана офицера Франсиско де Мелу Палета, като му наредили не само да разреши спора, но и да се върне с няколко кафеени растения.

Преговорите приключили успешно и губернаторът организирал прощален банкет за Палета. В знак на признателност към почетния гост съпругата на губернатора дала на Палета красив букет. Сред цветята обаче имало скрити кафеени семена и разсади. Затова може да се каже, че през 1727 г. от един букет се родила бразилската кафеена индустрия, чиито приходи днес възлизат на милиарди евро.

Така младото кафеено дръвче пренесено от Ява в Амстердам през 1706 г. и произлязлото от него растение, отглеждано в Париж, осигурили семената и разсадите за всички кафеени растения в Централна и Южна Америка. Гордън Ригли обяснява: „От това следва, че в основата на цялата търговия с арабско кафе стоят само няколко растения.“

Днес в около 80 страни по света има над 25 милиона семейни плантации, в които се отглеждат около 15 милиарда кафеени растения. Крайният продукт се използва за приготвянето на 2,25 милиарда чаши кафе, които се изпиват всеки ден.

Интересно е, че проблемът днес е в твърде голямото производство на кафе. Държавната политика, икономиката и влиятелните картели усложняват допълнително ситуацията, в резултат на което много от земеделците, отглеждащи кафе, биват разорени. Това наистина е невероятно, особено ако си представим как преди триста години Дьо Клийо споделял оскъдната си дажба вода с едно малко кафеено растение.

[Блок/Снимка на страница 20]

Двата Най–известни Вида Кафе

В списание „Сайънтифик Америкън“ се казва: „Необработените кафени зърна са семената на растенията от семейство Рубицее (Rubiaceae), в което влизат най–малко 66 вида от рода Кофеа (Coffea). Двата вида, използвани най–често в търговията, са Кофеа арабика (Coffea arabica), който съставлява две трети от световното производство, и Кофеа канефора (Coffea canephora), наричан още „робуста“ и съставляващ останалата една трета от производството на кафе.“

Кафето „робуста“ има силен и остър аромат и обикновено се използва при производството на разтворимо кафе. Самото растение е много плодородно и е устойчиво на болести. То достига около дванайсет метра височина — два пъти повече от височината на неподрязваното арабско кафеено дръвче, което е по–нежно и дава по–малко плод. Кофеинът в зърната на кафето „робуста“ е 2,8%, докато при арабското кафе съдържанието му никога не надвишава 1,5%. Кафето „робуста“ и другите диворастящи видове имат по 22 хромозоми, а арабското кафе — 44 хромозоми, но въпреки това от някои видове са получени хибриди.

[Блок/Снимка на страница 20]

„КРЪЩЕНИЕТО“ На Кафето

Когато кафето било донесено в Европа през XVII век, някои католически свещеници го заклеймили като дяволска отвара. Те се опасявали, че то може да измести виното, което според тях било осветено от Христос. Но както пише в книгата „Кафето“, смята се, че папа Климент VIII опитал напитката и веднага станал неин привърженик. Той разрешил религиозния спор, като символично покръстил кафето и по този начин го направил приемливо за католиците.

[Таблица/Карта на страници 18, 19]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КАФЕТО

1. XV век Арабското кафе се отглежда на Арабския полуостров

2. 1616 г. Холандците се сдобиват с кафеено дръвче или със семена от него

3. 1699 г. Холандците пренасят дръвчета до някои острови в югоизточна Азия

4. XVIII век Кафето се отглежда в Централна Америка и на Карибските острови

5. 1718 г. Французите пренасят кафето до о–в Реюнион

6. 1723 г. Габриел дьо Клийо пренася кафеено дръвче от Франция до о–в Мартиника

7. XIX век Кафето се отглежда на Хавайските острови

[Източник]

Източник: From the book “Uncommon Grounds”

[Снимка на страници 18, 19]

На път за Мартиника през 1723 г. Габриел Матио дьо Клийо споделя дажбата си питейна вода с едно кафеено растение

[Информация за източника на снимката на страница 19]

Карта: © 1996 Visual Language; Дьо Клийо: Tea & Coffee Trade Journal