Рецептата за истинско щастие
Рецептата за истинско щастие
ЗА ВКУСНОТО ястие са необходими добра рецепта и добър готвач. В известен смисъл ситуацията с щастието е подобна. То не зависи от един–единствен фактор, а от съвкупността от много различни неща в живота. Сред тях са работата, играта, времето, прекарано със семейството и с приятелите и духовните дейности. Но влияние оказват и много по–труднозабележими неща, като например нагласата, желанията и целите в живота.
Хубавото е, че не сме оставени сами да търсим рецептата за истинско щастие. Защо можем да кажем това? Нашият Създател ни е дал прекрасна книга с напътствия, Библията. Днес цялата Библия, или части от нея, е на разположение на 2377 езика и диалекта, много повече от всяко друго издание в света!
Това, че Библията е толкова разпространена, разкрива загрижеността на Бога за щастието и духовното добруване на всички хора. (Деяния 10:34, 35; 17:26, 27) Той казва: ‘Аз съм Онзи, който те учи за ползата ти.’ Ако изпълняваме заповедите му, Бог ни обещава спокойствие и мир „като река“. (Исаия 48:17, 18)
Това обещание ни напомня за думите на Исус, цитирани в предишната статия: „Щастливи са онези, които осъзнават, че са в духовна нужда.“ (Матей 5:3) Осъзнаването на стойността на духовните неща, за което се говори в стиха, не е просто привидна набожност. По–скоро това е нещо, което оказва влияние на целия ни живот. То се вижда в желанието ни да слушаме Бога и да бъдем учени от него, защото знаем, че той ни познава много по–добре от самите нас. Ерол, който изследва Библията повече от петдесет години, казва: „Онова, което повече от всичко друго ме убеждава, че Библията е от Бога, е фактът, че когато прилагаш ученията ѝ, те винаги водят до добри резултати!“ Да разгледаме например прекрасните съвети, записани в Библията, относно стремежа към богатство и удоволствия.
Мъдро ръководство относно парите
Исус казал: „Дори и когато човек има голямо богатство, животът му не произтича от нещата, които притежава.“ (Лука 12:15) Да, истинската ти стойност като личност, особено в Божиите очи, няма нищо общо с размера на банковата ти сметка. Всъщност, стремежът към богатство по–често причинява допълнителни тревоги, които ни отнемат радостта от живота и крадат от времето ни за по–важни неща. (Марко 10:25; 1 Тимотей 6:10)
Според Ричард Райън, професор по психология в САЩ, колкото повече хората търсят удовлетворение в материалните неща, толкова по–малко го намират там. Библейският писател Соломон изразил това по следния начин: „Който обича парите, няма да се насити с пари, нито с доходи — онзи, който обича изобилието.“ (Еклисиаст 5:10, Верен 2000) Тази ситуация може да се сравни с ухапване от комар — колкото повече чешеш ухапаното място, толкова повече те сърби, докато не се разрани.
В Библията биваме подканени да работим усилно и да се наслаждаваме на резултата от труда си. (Еклисиаст 3:12, 13) По този начин ще расте нашето самоуважение, което е друга важна предпоставка за щастието. Можем също да се радваме на някои хубави удоволствия в живота. Има разлика обаче между това да се радваме на някои от приятните неща, които парите могат да ни осигурят, и да съсредоточаваме целия си живот върху стремежа към богатство.
Развлеченията си имат своето място
Когато ценим духовните неща в живота, ще извличаме възможно най–голяма полза от почивката, забавленията и другите удоволствия. Исус се радвал на приятни събирания, при които имало ядене и пиене. (Лука 5:29; Йоан 2:1–10) Но тези неща в никакъв случай не били основното, което му носело радост в живота. Той намирал най–голяма наслада в духовните дейности, като например в това да помага на другите да учат за Бога и за целта Му относно хората. (Йоан 4:34)
Цар Соломон изпробвал най–различни удоволствия, за да види дали в тях се крие тайната на щастието. Той си казал: „Ще се потопя в удоволствията и ще се веселя.“ Този богат цар не се стеснявал да се весели. Напротив, той се отдал на удоволствията! Но как се чувствал след това? Соломон писал: „И това беше празнота.“ (Еклисиаст 2:1, „Нова английска Библия“)
Празнота и разочарование — обикновено това изпитват онези, които търсят само удоволствия. Всъщност, когато учените сравнили стремежът към удоволствия с неща като смислената работа, духовните дейности и времето, прекарано със семейството, установили, че като цяло търсенето на удоволствия допринася най–малко за щастието на хората.
Бъди щедър и благодарен
Щастливите хора не мислят само за себе си. Те са щедри и се интересуват от другите. Исус казал: „Повече щастие има в това да даваш, отколкото в това да получаваш.“ (Деяния 20:35) Можем да сме щедри не само в материално отношение, но и като даваме от нашето време и сили, което често е по–ценно за другите и най–вече за нашето семейство. Съпрузите трябва да прекарват време заедно, за да имат здрав и щастлив брак, а родителите трябва да отделят достатъчно време за децата си, като говорят с тях, показват им обичта си и ги учат на различни неща. Когато членовете на семейството дават по такъв начин, те се чувстват добре и всички в дома са щастливи.
От друга страна, когато другите ти дават нещо, било то от своите сили, време, или нещо друго, дали ‘проявяваш благодарност’? (Колосяни 3:15) Ако се ръководим от тези две думи в живота си, отношенията ни с другите ще са много по–добри и това ще допринесе значително за нашето щастие. Нима когато някой изрази искрената си признателност към тебе, това не стопля сърцето ти?
Като сме признателни, ние оценяваме повече хубавите неща, които ни се случват. При един научен експеримент психоложка от Калифорнийския университет в Ривърсайд (САЩ) помолила някои от участниците да си водят „благодарствен дневник“, в който да си записват нещата, за които са благодарни. Не е учудващо, че след шест седмици те намирали много по–голямо удовлетворение в живота.
Какво показва това? Каквито и да са твоите обстоятелства, научи се да се съсредоточаваш върху положителните неща в живота. Библията ни насърчава към това с думите: „Винаги се радвайте. ... За всичко благодарете.“ (1 Солунци 5:16, 18) Разбира се, за да правим това, трябва да полагаме съзнателни усилия да си припомняме хубавите неща, които преживяваме. Защо не си поставиш такава цел?
Надеждата и любовта са изключително важни
Хората с право казват, че през целия си живот ние се нуждаем от любов. Без нея чезнем и линеем. Какво обаче е любовта? Макар че тази дума има доста широко значение в света днес, Библията дава прекрасно описание за това качество. Тя казва: „Любовта е дълготърпелива и добра. Любовта не завижда, не се хвали, не се възгордява, не се държи неприлично, не търси изгода за себе си, не се ядосва, не е злопаметна, не се радва на неправедността, но се радва на истината, понася всичко, вярва на всичко, надява се на всичко, издържа всичко.“ (1 Коринтяни 13:4–8)
Любовта никога не е егоистична! Тя „не търси изгода за себе си“, а поставя щастието на другите пред собствените си интереси. За съжаление такава любов се среща все по–рядко. В забележителното пророчество, което дал за края на тази система, Исус казал, че „любовта на повечето хора ще охладнее“. (Матей 24:3, 12; 2 Тимотей 3:1–5)
Това обаче няма да продължава вечно, защото е обида срещу Създателя, който е самото олицетворение на любовта! (1 Йоан 4:8) Скоро Бог ще премахне от земята всички, които са изпълнени с омраза или са обзети от алчност. Той ще запази само онези, които се стремят да развиват любов като описаната по–горе. След това по цялата земя ще цари мир и щастие. Обещанието от Библията ще се изпълни със сигурност: „Още малко, и нечестивият не ще го има вече; да! прилежно ще изследваш мястото му, и не ще се намери; но кротките ще наследят земята, и ще се наслаждават с изобилен мир.“ (Псалм 37:10, 11)
Представи си живот, в който всеки ден е ‘наслада’! Не е чудно, че Библията ни казва: „Радвайте се в надеждата.“ (Римляни 12:12) Искаш ли да научиш повече за прекрасната надежда относно бъдещето, което Бог е определил за послушните хора? Тогава те каним да прочетеш следващата статия.
[Текст в блока на страница 7]
„Повече щастие има в това да даваш, отколкото в това да получаваш.“ (Деяния 20:35)
[Блок/Снимка на страница 5]
Доколко верни са тези разкази?
Понякога чуваме разкази за хора, които са имали много трудно детство, но са се борили с предизвикателствата в живота и накрая са станали много богати. В една статия за щастието във вестник „Сан Франциско Кроникъл“ се казва: „Подобни разкази понякога се споменават като доказателство, че тези хора са се справили по най–добрия начин с трудните условия и имат успех в живота, въпреки нещастното си детство или благодарение на него. Проучванията обаче показват, че в крайна сметка тези хора не са толкова щастливи. Те просто са забогатели.“
[Блок/Снимка на страница 6]
Щастието води до по–добро здраве
Положителната нагласа е добро лекарство. В списание „Тайм“ се казва: „Щастието и свързаните с него състояния на ума, като например надеждата, оптимизмът и удовлетворението, явно намаляват риска от сърдечносъдови и белодробни заболявания, диабет, хипертония, настинка и възпаления на горните дихателни пътища или облекчава състоянието на болния.“ Освен това едно проучване сред възрастни пациенти в Холандия, провеждано в продължение на девет години, показа, че щастието и оптимизмът намаляват смъртността с цели 50%!
Не е ясно точно как състоянието на ума се отразява на тялото. Проучванията обаче показват, че при оптимистично настроените хора нивото на стресовия хормон кортизол, за който се знае, че потиска имунната система, е по–ниско.
[Снимка на страници 4, 5]
Точно както следването на добра рецепта има за резултат вкусно ястие, така и следването на ръководството от Бога носи щастие