Водните гъби — обикновени, но забележителни

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В АВСТРАЛИЯ

ЩЕ ТИ бъде ли приятно да се изкъпеш с тленните останки на някое животно? Вероятно идеята не ти се струва особено привлекателна. Но естествената гъба за баня е именно това — порестото тяло на едно животно.

„Водните гъби съставляват най–древния и най–стария клон от родословното дърво на животинския свят“, се казва в „Нешънъл Джиографик Нюз“. Поради това някои хора предполагат, че в древността прародителят на хората и животните е била водната гъба. В един научно–популярен филм по телевизията водните гъби дори бяха провъзгласени за „Ева в животинския свят“, тоест „онези, от които сме произлезли всички ние“.

Какво са разбрали учените за водните гъби? Дали те са най–обикновени животни, или в тях се вижда забележителен замисъл?

Без сърце и без мозък — няма проблеми

Водните гъби приличат на растения, но Аристотел и Плиний Стари подходящо ги описват като животни. Учените са изчислили, че във водните басейни на земята живеят най–малко 15 000 вида водни гъби с най–разнообразни форми и цветове. Те може да приличат на дълги и тънки пръсти, на тумбести буренца, на стелещи се килими, на елегантни ветрила и на изящни кристални вази. И това са само някои от техните форми. Има гъби, които са по–малки от оризово зрънце, а други надвишават човешки ръст. Според учените някои водни гъби може да са на стотици години.

В „Британска енциклопедия“ се казва, че „по устройство, функции и начин на развитие водните гъби се различават от другите животни“. В какъв смисъл? За разлика от останалите животни, водните гъби нямат вътрешни органи. Тогава как живеят без сърце, мозък и нервна система? Миниатюрни клетки в тялото им се грижат за жизненоважните функции. Специализирани клетки улавят хранителните частици, пренасят хранителните вещества и изхвърлят отпадъчните продукти. Други изграждат скелетните елементи или обвивката на гъбата. Когато е необходимо, някои клетки дори могат да се превръщат от един вид в друг.

Водните гъби са уникални в много други отношения. Ако прекараш жива водна гъба през цедка, клетките ѝ отново ще се групират, образувайки същото животно. Ако стриеш заедно две водни гъби, клетките на всяка от тях постепенно ще се отделят, за да образуват първоначалните организми. Както се казва в „Нешънъл Джиографик Нюз“, „никое друго животно или растение не е способно да се възстановява до такава степен“.

Освен това водните гъби имат забележителни способности да се възпроизвеждат. Някои видове произвеждат и отделят клетки, които изпращат подобно на „космически кораби“, за да колонизират други места. Пътувайки в състояние на летаргия, тези „заселници“ накрая се приземяват, събуждат се и излизат от „космическия си кораб“, за да дадат началото на нови водни гъби. При други видове размножаването е полово, като отделните водни гъби могат да поемат ролята на мъжки или на женски индивид според нуждата. Някои водни гъби са яйценосни. Палеонтологът Пол Морис изразил своето възхищение от тези творения по следния начин: „Колкото по–отблизо изследваме дори най–простите организми, толкова повече забелязваме колко сложни са всъщност те.“

Прахосмукачките на морето

Зоологът Алън Колинс пише, че водните гъби „се хранят по уникален за животните начин“. По външния клетъчен слой на животното има съвсем малки пори, които водят към лабиринт от канали, прорязващи тялото на водната гъба. Стените на този лабиринт са изградени от милиони миниатюрни клетки, наречени  хоаноцити. От всяка клетка се подава камшиче, което се движи напред–назад. „Подобно на гребците в римските галери, [тези клетки] изтласкват напред равномерно количество вода, която минава покрай другите клетки, а те от своя страна улавят хранителните частици във водата“, обяснява ученият Бен Хардър. Изтласквайки на всеки час вода, чийто обем е десет пъти по–голям от техния, водните гъби извличат хранителни частици, токсични вещества и около 90% от бактериите във водата. Те дори могат да регулират изпомпването на водата или да променят изцяло  посоката му, за да се приспособят към водните течения или да изхвърлят натрупалите се в тялото им седименти. Морският биолог Джон Хупър казва: „Водните гъби са ... най–добрите прахосмукачки на морето.“

Тъй като през водните гъби постоянно преминават хранителни вещества и вода, те са идеален дом за скариди, раци и други малки животни. В една водна гъба бяха намерени 17 128 обитатели! Многобройни бактерии, водорасли и гъбички живеят в симбиоза с водните гъби. Понякога бактериите съставляват 50% от теглото на водната гъба.

Учените са установили, че водните гъби и организмите, с които съжителстват, са многообещаващ източник на нови и уникални фармацевтични продукти. Според някои специалисти тези лекарства могат да се окажат полезни в борбата със СПИН–а, рака, маларията и други заболявания. Относно една химична съставка, извлечена от водните гъби, специалистката Шърли Помпони казва: „В природата се срещат много по–интересни молекули, отколкото биха могли да бъдат разработени с помощта на компютрите.“

Удивителни кристали

За разлика от гъбата за баня, която има мека и пореста структура, много водни гъби са твърди и абразивни. В тях има милиони миниатюрни кристалчета, наречени спикули. Гледани през микроскоп, те поразяват със своята красота и разнообразие. Свързани помежду си по най–различен начин, спикулите образуват невероятни скелетни конструкции, защитна броня и дори нишки с дължина до три метра и дебелина един сантиметър. Един хищен вид водни гъби улавят плячката си с помощта на мрежи на принципа на закопчалките лепенки (велкро).

При дълбоководната морска гъба Венерина кошница спикулите образуват изящна плетеница от прозрачни нишки. Тези силициеви нишки приличат много на оптичните кабели, използвани в техниката. Един учен обяснява: „Тези естествени оптични кабели са изключително здрави. Човек може да ги върже на стегнати възли и за разлика от изкуствените кабели, те няма да се счупят.“ Учените все още не могат да установят как тези сложни нишки се образуват в морската вода и то при ниски температури. Шери Мъри, която работи в лабораториите на компанията „Бел“, казва: „В този случай един сравнително прост организъм е намерил разрешение на доста сложен проблем в интегралната оптика и при разработването на нови материали.“

Замисъл или случайност?

След като е разгледал многобройните забележителни биологични характеристики на водните гъби, биологът Джон Хупър казва: „Така наречените „обикновени“ водни гъби всъщност са изключително сложни [животни], за които и до днес не знаем много.“ Тогава е логично да се запитаме: Как и защо са възникнали тези сложно устроени организми? Дали всичко е въпрос на случайност? Или водните гъби дават убедително свидетелство за замисъла на един интелигентен Създател?

Макар че някои хора отказват да приемат съществуването на Създател, мнозина са съгласни с думите на псалмиста, който пял в древността: „Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; земята е пълна с Твоите творения ..., животни малки и големи.“ (Псалм 104:24, 25)

[Диаграма/Снимки на страница 23]

Устройство на водна гъба. Увеличено изображение на клетките, изпомпващи водата

[Снимка на страница 24]

Спикули на водна гъба

[Снимка на страница 24]

Венерина кошница

[Информация за източници на снимките на страница 23]

Морско конче: Rudie H Kuiter; трите малки снимки вдясно: Dr. John Hooper, Queensland Museum

[Информация за източника на снимката на страница 24]

Горе: Eye of Science/Photo Researchers, Inc.; долу: Kim Taylor / Warren Photographic