Колко дълго можеш да живееш?

„Месата му ще се подмладяват повече от месата на дете; той се връща в дните на младостта си.“ (ЙОВ 33:25)

КОГАТО едно куче умре, след като е живяло десет или двайсет години, то вероятно е направило повечето неща, които правят кучетата — отгледало е малки, гонило е котки, заравяло е кокали и е пазило стопанина си. Но когато умре след седемдесет или осемдесет години живот, човек е използвал съвсем малка част от възможностите си. Ако е обичал спорта, вероятно е усъвършенствал уменията си само в един или два вида спорт. Ако е харесвал музиката, вероятно се е научил да свири само на един или на два инструмента. Ако му е било приятно да разговаря с хората на родния им език, може би се е научил да говори свободно само на два или на три езика. На още колко много неща би могъл да се радва човек — да се среща с други хора, да открива нови неща и да се приближава към Бога — само ако можеше да живее по–дълго!

Може би си мислиш: „Защо Бог е създал хората с ум, който им позволява да се радват на толкова много неща, а после им е дал толкова кратък живот?“ Изглежда, че краткият човешки живот не отговаря на замисъла, който се вижда толкова ясно в творенията. Може би се питаш също: „Защо Бог е създал човека с уникални качества като справедливост и състрадание, а същевременно е заложил в него склонността да върши зло?“

Ако видиш хубав автомобил с деформация, дали ще сметнеш, че това е част от замисъла на производителя? Разбира се, че не! Ти знаеш, че автомобилът не е бил замислен, или конструиран, така. Вероятно е бил направен добре, но после някой го е повредил. По подобен начин и ние, когато наблюдаваме прекрасния дар на човешкия живот, можем само да стигнем до заключението, че сега той не е такъв, какъвто е бил замислен първоначално. Краткият ни живот и склонността да вършим зло са като изкривяванията по автомобила. Явно някой е повредил сериозно дара, който са получили хората. Кой е направил това? Доказателствата от Библията убедително показват, че има един главен виновник за това.

Ако хората отначало са били създадени с възможността за безкраен живот, кой би могъл след това да повреди наследството на целия човешки род? Това може да е само първият прародител на хората, от когото сме произлезли всички ние. Всеки друг би нанесъл повреда в гените само на част от човечеството — само на онези, които са негови потомци. Божието Слово, Библията, е в съгласие с фактите, като казва: „Чрез един човек [Адам,  първият човек] грехът влезе в света и чрез греха — смъртта, и по този начин смъртта се разпростря върху всички хора.“ (Римляни 5:12) Следователно Свещеното писание изобличава Адам като онзи, който повредил наследството на хората. Какъв бил първоначалният замисъл за живота на хората?

Първоначалният замисъл

Като казва, че ‘грехът влязъл в света’, Библията посочва, че хората не били създадени така, че да умират. Старостта и смъртта са резултат от бунта на първия човек срещу Бога. За разлика от хората, животните не са били създадени да живеят вечно. (Битие 3:21; 4:4; 9:3, 4)

Хората били замислени по различен начин от животните. Нашата форма на живот е по–висша от тази на животните, точно както ангелите са по–висши създания от нас. (Евреи 2:7) За разлика от животните, човекът бил създаден „по Божия образ“. (Битие 1:27) В Библията Адам е наречен също „син на Бога“. (Лука 3:38) Следователно имаме основателни причини да вярваме, че човекът не е бил създаден така, че да остарява и да умира. Бог не умира и той не е създал своите синове да умират. (Авакум 1:12; Римляни 8:20, 21)

Можем да разберем повече за първоначалния замисъл на Бога за живота на хората от историческите сведения за първите човешки поколения. В началото хората живеели векове наред, преди да остареят. Адам живял 930 години. Няколко поколения след него Сим, синът на Ной, живял само 600 години, а Арфаксад, правнукът на Ной, живял 438 години. a (Битие 5:5; 11:10–13) След време живял Авраам, който умрял на 175 години. (Битие 25:7) Последствията на греха върху продължителността на човешкия живот явно се проявявали постепенно и животът ставал все по–кратък, тъй като с времето хората се отдалечавали все повече от първоначалния съвършен замисъл. Но отначало човекът бил създаден да живее вечно. Тогава е съвсем естествено да се запитаме: „Дали Бог все още желае хората да се радват на безкраен живот на земята?“

Край на стареенето

Йехова Бог бил заявил, че всеки, който не проявява послушание спрямо него, ще плати за това с цената на греха, като умре. Затова изглеждало, че потомците на Адам били в безизходица. (Битие 2:17) Въпреки всичко в Божието Слово се съдържа надеждата, че би могло някой да плати откуп, с който хората да бъдат освободени от стареенето: „Избави го, за да не слезе в гроба, Аз промислих откуп за него — тогава месата му ще се подмладяват повече от месата на дете; той се връща в дните на младостта си.“ (Йов 33:24, 25; Исаия 53:4, 12) Тук в Библията ни се разкрива прекрасна възможност — някой да плати откуп, за да бъдем освободени от стареенето.

Кой би могъл да плати този откуп? Стойността му е много по–висока от всичко, което може да се купи с пари. Относно несъвършените хора в Библията се казва: „Ни един от тях не може никак да изкупи брата си, нито да даде Богу откуп за него ..., та да живее вечно.“ (Псалм 49:7–9) Исус Христос обаче притежавал нещо много по–ценно от пари. Докато бил на земята, той имал съвършен човешки живот, защото като Божи син той не наследил греха на Адам. Исус казал, че дошъл „да даде душата си като откуп в замяна на мнозина“. При друг случай той казал: „Аз дойдох, за да имат те живот, и то в изобилие.“ (Матей 20:28; Йоан 10:10)

Надеждата за безкраен живот била основна тема на проповядването на Исус. Неговият верен последовател Петър при един случай му казал: „Ти говориш за вечен живот.“ (Йоан 6:68) Какво точно се има предвид в Библията, когато се говори за вечен живот?

 Живот без край

Апостолите на Исус се надявали на безкраен живот в небето, където щели да бъдат част от неговото царство. (Лука 22:29; Йоан 14:3) Въпреки това Исус често говорел за целта на Бога за земята. (Матей 5:5; 6:10; Лука 23:43) Чудесата и поученията на Исус относно вечния живот потвърждават обещанията, дадени от Бога много преди това чрез пророк Исаия, който писал: „[Той] ще погълне смъртта за винаги; и Господ Бог ще обърше сълзите от всичките лица.“ (Исаия 25:8) Животът на хората вече няма да се състои само от няколко години младост, последвани от години на стареене и немощ.

В Божия нов свят, когато верните хора станат съвършени, ще бъдат освободени от процеса на стареене. Библията казва: „Самото създание ще бъде освободено от робството на тлението и ще придобие славната свобода, притежавана от децата на Бога.“ (Римляни 8:21) Представи си само! Тогава хората също ще придобиват все повече мъдрост и ще трупат все повече опит. Те обаче няма да губят своята физическа жизненост и младост с течение на вековете. Ще доживееш ли да видиш всичко това?

Колко дълго ще живееш ти?

Според Исус населението на земята ще намалее значително след деня на Божия съд. (Матей 24:21, 22) Той казал: „Широк и просторен е пътят, който води към унищожение, и мнозина са онези, които вървят по него, докато тясна е портата и тесен е пътят, водещ към живот, и малцина са онези, които го намират.“ (Матей 7:13, 14)

За да бъдеш сред онези, които ще живеят безкрай, трябва да се стремиш да получиш Божието одобрение. Първата стъпка е да опознаеш Бога. Исус казал: „За да получат те вечен живот, е необходимо да приемат познание за тебе, единственият истински Бог.“ (Йоан 17:3) Вярно е, че трябва да полагаш усилия да опознаеш добре Бога, но това си заслужава. За изкарването на прехраната всеки ден също са необходими усилия. Исус сравнил познанието за Бога с храна и насърчил последователите си: „Работете не за храната, която се разваля, но за храната, която е трайна и носи вечен живот.“ (Йоан 6:27) Нима не си струва да положиш всички усилия, за да получиш безкраен живот? (Матей 16:26)

Исус казал: „Бог показа толкова голяма любов към света, че даде своя единороден Син, та всеки, който проявява вяра в него, да не бъде унищожен, но да има вечен живот.“ (Йоан 3:16) Така че това колко дълго ще живееш зависи от начина, по който откликваш на Божията любов.

[Бележки под линия]

[Текст в блока на страница 7]

След като е живял осемдесет години, човек е използвал само малка част от възможностите си

[Текст в блока на страница 8]

Нашата форма на живот е замислена да бъде по–висша от тази на животните

[Снимка на страница 7]

Дали автомобилът е бил замислен по този начин?

[Снимка на страници 8, 9]

Божието Слово казва, че хората ще се върнат „в дните на младостта си“