Мигел Сервет — сам в търсенето на истината

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В ИСПАНИЯ

На 27 октомври 1553 г. Мигел Сервет бил изгорен на клада в Женева (Швейцария). Палачът Гийом Фарел, наместник на Жан Калвин, предупредил наблюдателите: „[Сервет] е умен човек, който несъмнено смяташе, че поучава истината, но попадна в ръцете на Дявола. ... Внимавайте да не се случи същото и с вас!“ С какво злощастният Мигел Сервет заслужил такъв ужасен край?

МИГЕЛ СЕРВЕТ бил роден през 1511 г. в испанското село Вилянуева де Сихена. От малък той бил отличен ученик. Според един биограф „на четиринайсетгодишна възраст той вече знаел гръцки, латински и еврейски език и имал завидни познания по философия, математика и теология“.

Когато Сервет бил около петнайсетгодишен, свещеникът Хуан де Кинтана, доверено лице на испанския император Карл V, го назначил за свой паж. При служебните си пътувания Сервет могъл да наблюдава крайното религиозно разединение в Испания, където юдеи и мюсюлмани били изпращани на заточение или били насилствено принуждавани да приемат католицизма a.

На шестнайсет години Сервет се записал да учи право в университета в Тулуза (Франция). Там той видял за първи път издание на цялата Библия. Четенето на тази книга било строго забранено, но въпреки това Сервет я четял тайно. След като прочел цялата Библия за първи път, той се заклел да я прочете „още хиляда пъти“. Вероятно в Тулуза Сервет изследвал Комплутенската многоезична  Библия b, в която можел да чете оригиналните текстове (на еврейски и на гръцки език) и превода им на латински. Неговото изучаване на Библията и моралният упадък на духовенството, който видял в цяла Испания, разклатили вярата на Сервет в католицизма.

Съмненията на Сервет се засилили, когато присъствал на коронацията на Карл V. Испанският крал бил коронясан от папа Климент VII като император на Свещената римска империя. Седящ на своя преносим престол, папата приел краля, който целунал нозете му. По–късно Сервет писал: „Със собствените си очи видях как папата в цялото си великолепие беше носен на раменете на князете и навсякъде хората по улиците му се кланяха.“ Сервет не могъл да свърже този разкош и разточителство с простотата на евангелията.

В търсене на духовна истина

Мигел Сервет дискретно напуснал работата си при Кинтана и започнал сам да търси истината. Той вярвал, че Христовото послание не е насочено към теолозите и философите, а към обикновените хора, които да могат да го разберат и приложат. Затова той решил да изследва Библията на езиците, на които била писана първоначално, и да отхвърли всяко учение, което ѝ противоречи. Интересно е, че в неговите произведения думата „истина“ и нейните производни се появяват по–често от всяка друга дума.

В резултат на изследванията си върху Библията и в областта на историята, Сервет стигнал до заключението, че християнството е било покварено през първите три века от нашата ера. Той разбрал, че Константин и неговите наследници подкрепяли фалшиви учения, което впоследствие довело до приемането на учението за Троицата като официална доктрина. На двайсетгодишна възраст Сервет издал своята книга „За грешките на Триединството“, с което се превърнал в основна мишена на Инквизицията.

Сервет виждал нещата ясно. Той писал: „В Библията никъде не се говори за триединство. ... Можем да опознаем Бога не чрез помпозните си философски идеи, а чрез Христос.“ c Освен това той разбрал, че светият дух не е личност, а Божията сила в действие.

Имало и някои добри отзиви за дейността на Сервет. Протестантският реформатор Себастиан Франк писал: „Испанецът Сервет твърди в своя трактат, че Бог е само една личност. Според римската църква има три личности в една същност. Склонен съм по–скоро да се съглася с испанеца.“ Въпреки всичко нито католическата, нито протестантската църква простили някога на Сервет за това, че оспорил тяхната основна доктрина.

Изучаването на Библията накарало Сервет да отхвърли и други църковни доктрини и да смята, че използването на изображения не е в хармония със Свещеното писание. Така година и половина след като издал „За грешките на Триединството“, Сервет казал относно католиците и протестантите: „Нито приемам, нито оспорвам възгледите на която и да е от двете страни. Защото ми се струва, че и в двете има нещо истинно и нещо погрешно, но всеки изобличава грешките на другия и никой не признава своите собствени грешки.“ Той бил сам в търсенето си на истината. d

Макар че искрено търсел истината, Сервет стигнал и до някои погрешни заключения. Например според неговите изчисления Армагедон и Хилядолетното управление на Христос щели да дойдат по време на неговия живот.

 В търсене на научни истини

Принуден да бяга от враговете си, Сервет сменил името си на Вилянован и се установил в Париж, където завършил изкуство и медицина. Подтикнат от своите интереси в областта на науката, той правел дисекции на трупове, за да разбере как функционира човешкото тяло. В резултат на това Сервет вероятно бил първият европеец, който описал белодробния кръг на кръвообращението. Той включил своите открития в труда си „Възстановяване на християнството“. Това станало 75 години преди Уилям Харви да опише напълно кръвообращението.

Сервет подготвил и ново издание на Птолемеевата „География“. То пожънало толкова голям успех, че някои хора наричат Сервет баща на сравнителната география и етнография. По–късно, на процеса срещу него в швейцарския град Женева, той бил обвинен, че описва Палестина като почти необработвана и безплодна земя. Сервет се защитил, като казал, че това описание се отнася за съвременната Палестина, а не за времето на Моисей, когато несъмнено там са текли мед и мляко.

Сервет написал и „Всемирен трактат за сиропите“, в който представя нов и уравновесен подход към този вид лекарства. Богатството от медицински познания в тази книга го прави един от основоположниците във фармацевтиката и в използването на витамини. Предвид познанията и опита на Сервет в толкова много области един историк го нарекъл „един от най–великите умове в човешката история, който е допринесъл за цялото човешко познание“.

Силен противник

Хората, които търсят истината, винаги са имали много противници. (Лука 21:15) Сред многобройните противници на Сервет бил и Жан Калвин, който основал авторитарно протестантско управление в Женева. Според историка Уил Дюрант „диктатурата [на Калвин] не се основавала на закон и сила, а на воля и характер“ и Калвин „също като папите проявявал силна нетърпимост към всеки индивидуализъм във вярванията“.

Сервет и Калвин вероятно се запознали в Париж, когато и двамата били млади. От самото начало между тях възникнал конфликт и Калвин станал най–непреклонният враг на Сервет. Макар че бил водач на Реформацията, Жан Калвин накрая обвинил Сервет пред католическата Инквизиция. Сервет едвам успял да избяга от Франция, където публично изгорили изображението му. По–късно обаче той бил заловен и хвърлен в затвора в пограничния град Женева, където думата на Калвин била закон.

Калвин наредил в затвора да се отнасят жестоко към Сервет. Въпреки това по време на дебатите си с Калвин при процеса, Сервет предложил да промени възгледите си, ако противникът му посочи доказателства от Библията, с които да го убеди в твърденията си. Калвин не могъл да направи това. След процеса Сервет бил осъден да бъде изгорен на клада. Според някои историци той бил единственият религиозен дисидент, чието изображение било изгорено от католиците, а самият той бил изгорен на клада от протестантите.

Предвестник на религиозна свобода

Макар че премахнал своя съперник, Калвин загубил авторитета си. Неоправданата екзекуция на Сервет разгневила мислещите хора в Европа и послужила като силен довод на борците за граждански права, които настоявали, че никой не бива да бъде убиван заради религиозните си убеждения. Те били решени повече от всякога да продължават да се борят за религиозна свобода.

 Италианският поет Камило Ренато твърдял: „Нито Бог, нито духът му насърчават към подобно дело. Христос не заплашвал по такъв начин онези, които му противоречали.“ Френският хуманист Себастиан Шатейон също писал: „Убийството на човек не е защита на някоя доктрина, а си е убийство на човек.“ Самият Сервет бил казал: „Смятам за сериозно убийството на човек поради обвинение, че греши по някой въпрос на библейско тълкувание, защото знаем, че дори богоизбраните може да се отклонят от правия път.“

Относно въздействието, което оказала екзекуцията на Сервет върху обществото, в книгата „Мигел Сервет — титан на интелекта, хуманист и мъченик“ се казва: „Смъртта на Сервет била повратен момент в идеологията и мисленето на хората, преобладаващи от четвърти век нататък.“ След това се добавя: „От историческа гледна точка Сервет умрял, за да може свободата на съвестта да стане основно право на всеки човек в съвременното ни общество.“

През 1908 г. бил издигнат паметник на Мигел Сервет във френския град Анмас на около пет километра от мястото, където той бил убит. Надписът върху паметника гласи: „Мигел Сервет, ... географ, лекар, физиолог, допринесъл за благото на човечеството със своите научни открития, с грижите си за болните и за бедните и с несломимата независимост на своя ум и на своята съвест. ... Неговите убеждения бяха непоклатими. Той пожертва живота си заради истината.“

[Бележки под линия]

[Блок/Снимка на страница 21]

Сервет и името Йехова

В търсенето си на истината Сервет стигнал също до извода, че трябва да се използва името Йехова. Няколко месеца след като Уилям Тиндъл включил това име в превода си на Петокнижието, Сервет издал „За грешките на Триединството“, където използвал навсякъде името Йехова. В своя труд той обяснил: „Другото име, най–святото от всички, יהוה, ... може да бъде обяснено по следния начин: ... ‘той причинява да става’, ‘онзи, който прави да бъде’, ‘причината за съществуването’.“ Той отбелязъл: „Името Йехова може да бъде отнесено само към Отца.“

През 1542 г. Мигел Сервет преиздал известния латински превод на Библията на Сантес Панинус (на снимката долу). В обширните си бележки в полето Сервет отново обърнал внимание на Божието име. Той включил името Йехова в бележките към важни стихове като Псалм 83:18, където в основния текст била използвана думата „Господ“.

В последното си произведение „Възстановяването на християнството“ Мигел Сервет писал относно божественото име Йехова: „Ясно е, че мнозина са произнасяли това име в древността.“

[Снимка]

Паметникът в Анмас (Франция)

[Снимка на страница 18]

Гравюра от XV век, изобразяваща насилственото покръстване на мюсюлманите в Испания

[Източник]

Capilla Real, Granada

[Снимка на страница 19]

Заглавната страница на „За грешките на Триединството“

[Източник]

From the book De Trinitatis Erroribus, by Michael Servetus, 1531

[Снимка на страница 20]

Сервет изследвал белодробния кръг на кръвообращението

[Източник]

Anatomie descriptive et physiologique, Paris, 1866-7, L. Guérin, Editor

[Снимка на страница 20]

Трудът на Сервет „Всемирен трактат за сиропите“ е основополагащ във фармацевтиката

[Снимка на страница 21]

Жан Калвин станал яростен противник на Сервет

[Източник]

Biblioteca Nacional, Madrid

[Информация за източника на снимката на страница 18]

Biblioteca Nacional, Madrid