От нашите читатели

Как да си намериш работа и да я запазиш (8 октомври 2005 г.) Признателна съм за препоръката ви да не пренебрегваме нито една възможност за работа дори ако става въпрос за нещо, което може да изглежда унизително. Наскоро исках да сменя работата си и да започна да работя на половин работен ден, така че да имам повече време за християнската служба. Но бях много придирчива към вида работа, която търсех. Тогава отново получих предложение за работа и този път я приех. Тя не е престижна, но се старая да съм доволна. Сега поне, когато се върна вкъщи, не съм умствено изтощена и мога да се съсредоточа върху личното си изучаване на Библията.

М. И. (Япония)

Терористична атака Статията „Преодоляване на травмата след терористична атака“ наистина ме трогна. (8 февруари 2005 г.) Разказите на братята и сестрите бяха прекрасни. Научих, че можем да бъдем укрепени, като си припомняме стихове от Библията и чрез сигурната ни надежда за рая. Важно е също да запечатаме в сърцето си колкото се може повече стихове.

И. А. (Япония)

Направи ми много силно впечатление това, че макар да били ранени, братята постоянно мислели за Библията и за надеждата, която ни дава Йехова. Бих искал един ден да посетя Испания и да кажа на тези братя колко много ме е насърчил техният пример.

Л. Г. (САЩ)

Как да си намерим истински приятели (8 март 2005 г.) Тази поредица от статии беше точно това, от което се нуждаех. На петнайсет години съм и ми е трудно да си намирам приятели. Вашите съвети ще ми помогнат да развивам приятелства с другите и да ги запазвам. Само като си помисля, че преди това се молех да се науча да се отпускам повече пред останалите!

Б. Е. (Франция)

Какво значение има за тебе първи май? (8 август 2005 г.) Уча последна година в средното училище и всяка година в училището ми се чества първи май. Има репетиция с костюми и всички ученици в основното и средното училище са помолени да присъстват. Преди ходех на репетициите, но празникът притесняваше сестра ми. Тази статия ми помогна да разбера, че тя е била права! Много ви благодаря. Статията дойде точно навреме!

К. К. (САЩ)

Чувството за хумор помага при борбата с тежка болест (8 август 2005 г.) През последните шест години се боря с рак на яйчниците и вече няколко пъти съм се подлагала на операция и на химиотерапия. Също като Кончи и аз се опитвам да подкрепям сбора и да посещавам всички събрания и конгреси, когато съм в състояние да го правя. Ракът е тежка болест и съм много признателна за думите на Кончи относно това как се справя с лошите новини, които лекарите сякаш постоянно съобщават на нас, болните от рак. Разказът на Кончи наистина много ме насърчи!

Б. Ф. (САЩ)

Страдам от лупус и веднъж дори имах амнезия за известно време. Докато се възстановявах, се стараех да запазя чувството си за хумор. Неотдавна трябваше да ме приемат в болница заради гастрит и отново си поставих същата цел. Съгласна съм с думите на Кончи: „Никак не е приятно да си болен, но не бива да губиш чувството си за хумор.“

М. А. (Венецуела)