САМО преди няколко години тероризмът сякаш се срещаше единствено в някои отдалечени райони, като Северна Ирландия, страната на баските в северна Испания и някои части на Средния Изток. Днес, особено след разрушаването на Световния търговски център в Ню Йорк на 11 септември 2001 г., този проблем прерасна в световна заплаха, появявайки се на места като райското кътче Бали, в Мадрид, Лондон, Шри Ланка, Тайланд и дори в Непал. Но тероризмът не е ново явление. Какво точно означава тази дума?

Тероризмът бива определян като „форма на политическо насилие, насочено срещу правителството, но често засяга[що] и обикновени граждани. Целта му е да се създаде климат на страх, в който целите на терористите ще бъдат удовлетворени от правителството“. („Енциклопедия на политическата мисъл — Блекуел“, издателство „Лик“) Писателката Джесика Стърн отбелязва: „Онзи, който изследва тероризма, се сблъсква със стотици определения. ... Но две са характеристиките на тероризма, които са определящи за разграничаването му от другите форми на насилие.“ Какви са те? „Първо, терористичните действия са насочени срещу мирни граждани. ... Второ, терористите използват насилие, за да постигнат драматичен ефект, като пораждането на страх в противника често е по–важно от самата атака. Точно с умишленото всяване на страх тероризмът се различава от обикновеното убийство или проява на насилие.“

През първи век в Юдея насилническа група, чиито членове били наречени зилоти, се стремяла към независимост от римското господство. Някои от най–ревностните ѝ последователи били познати като убийци сикарии, чието име идва от латинската дума за кама, тъй като те криели такова оръжие под дрехите си. Те се движели сред множествата, които се събирали за празниците в Йерусалим, и прерязвали гърлото на враговете си или ги намушквали в гърба. *

 През 66 г. група зилоти завзели крепостта Масада, която се намирала до Мъртво море. Те изклали войниците от римския гарнизон и се настанили в планинската крепост. Години наред те извършвали нападения от там и насочвали действията си срещу римските власти. През 73 г. Десетият римски легион с главнокомандващ Флавий Силва завзел крепостта Масада, но не покорил зилотите. Един историк от онова време твърди, че вместо  да се предадат, всички 960 зилоти там, с изключение на две жени и пет деца, се самоубили.

Някои хора смятат бунта на зилотите за началото на тероризма, както го познаваме днес. Независимо дали е така, оттогава насам тероризмът е оставил дълбок отпечатък върху човешката история.

От 1095 г. нататък в продължение на два века войските на кръстоносците неколкократно изминавали разстоянието между Европа и Средния Изток. Техни противници били мюсюлманите от Азия и северна Африка. Причината за конфликта бил стремежът и на двете страни да господстват над Йерусалим. В многобройните сблъсъци между тях тези „свещени воини“ разсичали противниците си на парчета. Те насочвали своите мечове и брадви дори срещу обикновените хора. Уилям от Тир, духовник от XII век, описва нашествието на кръстоносците в Йерусалим през 1099 г. по следния начин:

„Те ходели по улиците с меч и копие в ръка. Посичали и убивали всеки, който им се изпречвал на пътя — мъже, жени и деца. За никого нямало пощада. ... Убитите по улиците били толкова много, че човек не можел да заобиколи купчините от трупове, а трябвало да мине през тях. ... Проливала се толкова кръв, че канавките преливали и всички улици били покрити с мъртви тела.“ *

През вековете след това терористите започнали да използват експлозиви и огнестрелни оръжия с ужасни и опустошителни последствия.

За историците 28 юни 1914 г. е повратен момент в европейската история. Млад мъж, смятан от някои хора за герой, застрелял австрийския престолонаследник ерцхерцог Франц Фердинанд. Това събитие дало начало на Първата световна война. След като загинали двайсет милиона души, Голямата война свършила.

След Първата световна война избухна Втората световна война, белязана от концентрационни лагери, избиване на мирни граждани при бомбардировки и отмъстителни действия, насочени срещу невинни хора. След войната убийствата продължиха. Над един милион души загинаха при кланетата в Камбоджа през 70–те години на XX век. А жителите на Руанда все още се съвземат от масовите убийства на над 800 000 души през 90–те години на миналия век.

От 1914 г. насам хората в много страни са били жертва на терористични действия. Но някои днес не са извлекли поука от историята. Все по–често терористичните атаки убиват стотици, осакатяват хиляди и лишават милиони хора от правото им на вътрешен мир и на безопасност. По пазарите избухват бомби, цели села биват опожарявани, жени биват изнасилвани, деца биват отвличани и много хора загиват. Въпреки създадените закони и възмущението на световната общественост садистичните действия не престават. Можем ли да се надяваме, че тероризмът някога ще изчезне?