„Забравеният гений“ на Англия

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

РОБЪРТ ХУК, наричан от своите съвременници „най–големият изобретател, живял някога“, в наши дни е известен като английския Леонардо да Винчи a. Хук бил роден през 1635 г. През 1662 г. станал отговорник за експериментите в Лондонското кралско дружество, а през 1677 г. — негов секретар. Хук починал през 1703 г. Въпреки научните си постижения, той лежи погребан на неизвестно място, някъде в северен Лондон.

През последните години учени и историци се стремят да възвърнат репутацията на този „забравен гений“, както го нарича биографът Стивън Инууд. През 2003 г. по случай навършването на триста години от смъртта на Хук в Лондонската кралска обсерватория в Гринуич бяха изложени някои от забележителните му изобретения и бяха представени някои от неговите открития. Кой бил Робърт Хук и защо дълго време бил почти забравен?

Наследството, което оставил Хук

Хук бил образован човек и гениален изобретател. Сред многобройните му изобретения са шарнирът на Хук, който се използва в моторните превозни средства днес, ирисовата диафрагма, регулираща пропускащия светлина отвор при фотоапаратите, и балансът със спирална пружина при часовниковия механизъм. Той формулирал т.нар. закон на Хук, който и до днес се използва, за да се опише еластичността на пружините. Хук разработил също въздушна помпа за Робърт Бойл, изтъкнат британски физик и химик.

Сред най–великите постижения на Хук обаче е измислянето на модел сложен микроскоп, изработен по–късно  от Кристофър Кок, известен лондонски майстор. Впоследствие Хук въвел за първи път понятието „клетка“, за да опише кухините в корка, които могъл да наблюдава с микроскопа. По–късно думата „клетка“ започнала да се използва за основния градивен елемент в живата природа.

Робърт Хук станал известен, когато през 1665 г. издал своята книга „Микрография“, което означава „малки рисунки“. Книгата съдържала точни и красиви илюстрации, направени от самия Хук на насекоми, които наблюдавал с микроскопа си. Най–известна е илюстрацията на една бълха. На тази рисунка с размери 30 на 45 сантиметра се виждали нокътчетата, шипчетата и твърдите пластинки по тялото на бълхата. Богатите хора по онова време били потресени от факта, че тези малки същества живеят по хората. Твърди се, че дамите изпадали в несвяст само при вида на рисунката!

След като сравнил увеличения връх на игла, направена от човека, с различни неща в природата, Хук писал: „Благодарение на микроскопа можем да видим стотици връхчета, хиляди пъти по–остри“ от върха на иглата. Той посочил власинките, косъмчетата и нокътчетата на насекомите, както и бодличките, кукичките и власинките на листата. Според Хук тези „чудеса на Природата“ свидетелстват за всемогъществото на техния Творец. Както се казва в „Британска енциклопедия“, чрез микроскопа „за първи път бил разкрит свят, в който живите организми са устроени по невероятно сложен начин“.

Хук пръв изследвал вкаменелости под микроскоп и така стигнал до заключението, че те представляват останки или следи от отдавна умрели организми. В „Микрография“ били поместени още много забележителни научни наблюдения. Самюъл Пепис, писател и съвременник на Хук, дори казал, че това е ‘най–оригиналната книга, която някога е чел’. Алан Чапмън от Оксфордския университет, който се занимава с история на науката, описва този труд като „една от основополагащите книги в съвременния свят“.

 Възстановяването на Лондон

След големия пожар в Лондон през 1666 г. Робърт Хук бил назначен като земемер. Той работил по възстановяването на града в тясно сътрудничество със своя приятел Кристофър Рен, също учен и кралски земемер. Сред многобройните творения на Хук е една 62–метрова колона, издигната в памет на пожара. Ученият възнамерявал да използва паметника, който е най–високата свободно стояща каменна колона в света, за да провери теориите си за гравитацията.

Макар да се смята, че Кралската обсерватория в Гринуич е дело на Кристофър Рен, Хук има голям принос в този проект. Първата сграда на Британския музей, „Монтагю Хаус“, също е сред многобройните творения на Робърт Хук.

Хук имал завидни познания по астрономия и бил сред първите конструктори на огледалния телескоп, който нарекъл по името на шотландския математик и астроном Джеймс Грегъри. Хук открил, че Юпитер се върти около оста си, а рисунките му на Марс били използвани два века по–късно, за да се определи скоростта на движение на планетата.

Защо бил забравен?

През 1687 г., 22 години след излизането на „Микрография“, Исак Нютон издал своята книга „Математически принципи на натурфилософията“. В нея се описвали законите на движението, включително и законът за гравитацията. Както отбелязва Алан Чапмън, Хук „бил разработил много от елементите на теорията за гравитацията преди Нютон“. Проучванията на Нютон върху естеството на светлината също били вдъхновени от трудовете на Хук.

За съжаление спорове относно оптиката и гравитацията развалили взаимоотношенията между двамата учени. Нютон дори премахнал от книгата си „Математически принципи“ препратките към трудовете на Хук. Според един източник Нютон се опитал да заличи сведенията за приноса на Хук към развитието на науката. В допълнение на това уредите на Хук, много от които били ръчна изработка, няколко от научните му трудове и неговият единствен автентичен портрет изчезнали скоро след като Нютон станал президент на Кралското дружество. Впоследствие Робърт Хук потънал в забвение, което продължило над два века.

Каква ирония е, че именно в писмо към Хук от 5 февруари 1675 г. Исак Нютон написал известните думи: „Ако съм видял по–надалеч, то е защото бях стъпил на раменете на титани.“ Като архитект, астроном, естествоизпитател, изобретател и земемер, Робърт Хук бил титан на своето време.

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 26]

Рисунки на снежинки и скреж, направени от Хук

[Снимка на страница 26]

Устройството на микроскопа на Хук

[Снимка на страница 27]

Хук въвел понятието „клетка“, за да опише кухините в корка

[Снимка на страница 27]

Книгата на Хук „Микрография“ съдържа илюстрации на онова, което той видял под микроскоп

[Снимка на страница 27]

Приблизителни размери на бълха

Твърди се, че дамите изпадали в несвяст при вида на рисунката на бълха, направена от Хук

[Снимка на страница 28]

„Монтагю Хауз“ е сред многобройните архитектурни творения на Хук

[Снимка на страница 28]

Рисунка от Хук, показваща закона за еластичността на телата

[Снимка на страница 28]

Този паметник в Лондон е най–високата свободно стояща каменна колона в света

[Снимка на страница 28]

Кралската обсерватория

[Информация за източника на снимката на страница 26]

Пружина, микроскоп и снежинки: Images courtesy of the Posner Memorial Collection, Carnegie Mellon University Libraries

[Информация за източника на снимката на страница 27]

Images courtesy of the Posner Memorial Collection, Carnegie Mellon University Libraries

[Информация за източника на снимката на страница 28]

Диаграма на пружина: Image courtesy of the Posner Memorial Collection, Carnegie Mellon University Libraries; Паметникът в Лондон: Matt Bridger/DHD Multimedia Gallery; Кралската обсерватория: © National Maritime Museum, London