Защо морето е солено?

АКО всичката сол в морето бъде разпределена равномерно върху сушата, ще се образува слой с дебелина 150 метра — колкото е височината на 45–етажна сграда! Откъде идва всичката тази сол, като се има предвид, че в моретата и океаните се вливат безброй сладководни потоци и реки? Ето какво са открили учените.

Източници на сол са например почвата и скалите. Когато дъждовната вода проникне в тях, в нея се разтварят малки количества минерали, включително различни соли и техните съставни елементи, след което те биват отнесени в морето посредством потоците и реките (1). Разрушаването на почвата и скалите се нарича изветряне. Разбира се, концентрацията на соли в сладката вода е много малка и затова не можем да ги усетим.

Освен това соли се образуват от минерали в земната кора под световния океан. През пукнатини водата навлиза под океанското дъно, загрява се до много висока температура и се връща на повърхността, заредена с разтворени минерали. Получената смес от вода и разтворени минерали се изхвърля в морето през хидротермални извори, някои от които образуват дълбоководни гейзери (2).

При друг процес с подобен краен резултат подводните вулкани изхвърлят големи количества горещи скални късове в океана и във водата се отделят химични вещества (3). Освен това минерали попадат в морската вода и чрез малки частици, които вятърът пренася от сушата към морето (4). Благодарение на тези  процеси в морската вода на практика се съдържат всички познати химични елементи. Основното солно съединение обаче е натриевият хлорид — обикновената трапезна сол. То съставлява 85% от разтворените в морската вода соли и най–вече на него се дължи соленият ѝ вкус.

Защо нивото на солите в морето е постоянно?

Солите остават в морето, защото водата, която се изпарява, е почти чиста. Минералите остават в морската вода. Същевременно в моретата и океаните продължават да постъпват минерали, но въпреки това нивото на солите е постоянно — около 35 промила (35 грама соли на 1000 грама вода). Явно количеството соли и други минерали, които навлизат в морската вода и които я напускат, е еднакво. Тогава възниква въпросът: Къде отиват солите?

Много солни съставки се поемат от живите организми. Коралите, мекотелите и ракообразните събират за своите черупки и скелетни структури калций, който е съставна част на солите. Миниатюрните кремъчни водорасли извличат силиций от водата. Бактериите и други организми поглъщат разтворените органични вещества. Когато тези организми умрат или бъдат изядени, солите и минералите в телата им се отлагат на морското дъно като мъртва материя или изпражнения (5).

Много соли, които не участват в подобни биохимични процеси, биват отделени от химичния състав на водата по други начини. Например глината и други вещества от сушата, пренесени в океана чрез реките, потоците дъждовна вода и вулканичната пепел, може да се свържат с определени соли и да ги отнесат до морското дъно. Някои соли влизат в състава на скалите. Така посредством различни процеси много от солите в крайна сметка се отлагат на морското дъно (6).

Редица учени смятат, че този кръговрат завършва с геофизични процеси, но за това е необходим огромен период от време. Земната кора се състои от литосферни плочи. Две плочи може да се срещнат при зона на потъване, където едната се подпъхва под другата и потъва в горещата земна мантия. Обикновено по–плътната океанска плоча се плъзга под по–леката континентална плоча, като отнася със себе си и солните седименти, подобно на огромна поточна линия. По този начин голяма част от земната кора бавно бива преработена (7). Доказателство за този процес са земетресенията, вулканите и зоните на раздалечаване. a

Удивителните характеристики на морската вода

Солеността на морската вода се различава от място на място и понякога се променя в  зависимост от сезоните. Най–солени в световния океан са водите на Червено море и в Персийския залив, където има силно изпарение. В области, където падат много валежи и има значителен приток на сладка вода от големи реки, солеността е под средното ниво. Същото може да се каже и за морската вода край топящите се ледници, които в действителност са замръзнала сладка вода. От друга страна, когато се образуват ледовете, морската вода наоколо става по–солена. Като цяло обаче солеността на световния океан остава постоянна.

Морската вода има и относително постоянен водороден показател (рН), който определя киселинността или алкалността на веществата, като неутралната стойност е 7. Водородният показател на морската вода е между 7,4 и 8,3, което означава, че тя е слабо алкална. (Човешката кръв е с рН около 7,4.) Ако нивото на рН излезе от нормалните граници, това ще представлява опасност за моретата и океаните. Всъщност днес някои учени се страхуват именно от това. Голяма част от въглеродния двуокис, който постъпва в атмосферата поради човешката дейност, попада в океаните, където си взаимодейства с водата и образува въглеродна киселина. Явно хората постепенно увеличават киселинността на океаните.

Много от механизмите, които поддържат химичния баланс в морската вода, не са напълно разгадани. Но онова, което знае човечеството, разкрива огромната мъдрост на Създателя, който е загрижен за своето творение. (Откровение 11:18)

[Бележки под линия]

[Диаграма/Снимка на страници 16, 17]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Дъжд

↓↓

↓↓

4 Вятър

1 Минерали ↓

в скалите ↓ 6 Вулканични

․․․↓․․․․․․․․․․․․․․↓․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․частици․․

3 Вулканично 5 Кремъчни водорасли ↓

ОКЕАН изригване ↓ ↓

↑ ↓ ↓

2 Хидротермален ↑ ↓ ↓

извор ↑ ↓ ↓

․․․․․․․․․․↑․․․․․․․․․․․․↑․․․ОКЕАНСКО ДЪНО․․․․↓․․ ․․․․․↓․․․․

↑ ↑ 7 ←← ЗОНА НА

↑ ЗЕМНА КОРА ←← ПОТЪВАНЕ

↑ ←←

․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․

[Източник]

Извор: © Science VU/Visuals Unlimited; изригване: REUTERS/Japan Coast Guard/Handout

Кремъчни водорасли: Dr. Neil Sullivan, USC/NOAA Corps; снимка на вулкан: Dept. of Interior, National Park Service

[Блок/Диаграма на страница 18]

Солите в морето

Макар че изучават морската вода вече повече от век, учените все още не знаят всичко за химичния ѝ състав. Те обаче са успели да установят какви са различните съставни елементи на солите във водата и да изчислят тяхното съотношение. Сред тях са:

[Диаграма]

55% хлориди

30,6% натрий

7,7% сулфати

3,7% магнезий

1,2% калций

1,1% калий

0,4% бикарбонати

0,2% бромиди

и някои други като борати, стронций и флуориди

[Блок/Снимка на страница 18]

По–солени от океана

Някои водни басейни на сушата са по–солени от океана. Пример за това е най–вече Мъртво море, което е най–соленият воден басейн на земята. В Мъртво море, наричано в библейски времена Соленото море, се влива вода, в която има разтворени соли и други минерали. (Числа 34:3, 12) Тъй като бреговете му са най–ниското място на сушата, водата може да напусне пределите му единствено чрез изпарение, при което равнището ѝ намалява с до 25 милиметра на ден през лятото.

Поради тази причина съдържанието на соли близо до повърхността на Мъртво море е около 30%, което е почти 10 пъти повече от Средиземно море. С по–високата концентрация на соли се увеличава плътността на водата и затова хората се задържат много лесно на повърхността. Те дори могат да лежат по гръб и да четат вестник без помощта на плавателно приспособление.

[Блок на страница 18]

Солта спомага за пречистването на въздуха

Учените са установили, че замърсяването на въздуха пречи на валежите над сушата. От замърсените облаци над океана обаче по–лесно пада дъжд. Смята се, че това се дължи на морските солни аерозоли, образуващи се от водните пръски над морето.

Водните капчици, които се формират около замърсени частици в атмосферата, са твърде малки, за да паднат под формата на дъждовни капки, и остават във въздуха. Морските солни аерозоли образуват облаци, като привличат тези малки капчици, вследствие на което се получават по–големи капки. В резултат на това пада дъжд и атмосферата се пречиства от замърсители.