Когато рибата е отровна

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ ВЪВ ФИДЖИ

Да ям или да не ям — това била дилемата, пред която бил изправен Аребонто. Той знаел какви са рисковете, но бил гладен. А и печената на скара риба миришела толкова хубаво. Накрая апетитът на Аребонто надделял. Скоро обаче той почувствал гадене и болки в корема, започнал да повръща и получил разстройство. Аребонто вече съжалявал, че изобщо е ял от рибата.

КОГАТО приятелите на Аребонто успели да го закарат до болницата на малкия тихоокеански остров, където живеел, той бил в полусъзнание, получил обезводняване и имал болки в гърдите, опасно ниско кръвно налягане и забавен пулс. През следващите няколко дни той имал главоболие, чувствал се замаян и отпаднал, краката му били изтръпнали, изпитвал болки при уриниране и усещането му за топло и студено се променило, като студеното му се струвало топло, а топлото — студено. След осем дена пулсът му се стабилизирал, но изтръпването и отпадналостта продължили седмици наред.

Състоянието на Аребонто се дължало на действието на силни естествени токсини, срещащи се в риби, които обитават топлите води около рифовете и които по принцип могат да се ядат. От това състояние, познато като рибно отравяне сигуатера, страдат хора в района на Индийския океан, Тихия океан и Карибско море, където има тропичен или субтропичен климат. Уловената в тези води риба е основна храна за местното население.

Рибното отравяне сигуатера не е ново заболяване. То било кошмар за европейските мореплаватели. Днес много туристи също страдат от такова отравяне. Ясно е защо сред много островни народи тази болест налага ограничения на риболова и туризма. Освен това поради международната търговия с жива и замразена риба, обитаваща рифовете, отравянето се среща не само в тропическите области, но и на места, където не е лесно да бъде разпознато. a

Каква е причината някои риби, обитаващи рифовете, да се превръщат в отровни? Има ли начин те да бъдат разпознати? Нека да разгледаме какво са разкрили проучванията, провеждани десетилетия наред.

Главният виновник

Смята се, че източникът на токсините, които причиняват рибно отравяне сигуатера, са  микроорганизмите динофлагелати b. Те се хранят с мъртви коралови образувания и се прикрепват към водораслите. Водораслите служат за храна на малки риби, които така поглъщат отделените от динофлагелатите токсини, наречени сигуатоксини. Малките риби биват изяждани от по–големи, които на свой ред стават храна на още по–големи риби и по този начин токсините се изкачват в хранителната верига. Токсините обаче явно не са вредни за рибите.

Сигуатоксините са сред най–смъртоносните биологични вещества. За щастие според едно издание на австралийското правителство „само някои видове риба причиняват отравяне сигуатера“. Сигуатоксините не променят вида, миризмата и вкуса на рибата, нито могат да бъдат разрушени при готвене, сушене, осоляване, опушване или мариноване на рибата. В случая на Аребонто нищо не издавало наличието на опасни вещества в рибата, от която ял, докато не се появили острите стомашночревни, сърдечносъдови и неврологични симптоми на отравянето.

Диагноза и лечение

Понастоящем не съществуват лабораторни изследвания, показващи наличието на рибно отравяне сигуатера при хората. Диагнозата се поставя въз основа на различни симптоми, проявяващи се обикновено няколко часа след консумацията на съответната риба, и може да бъде потвърдена чрез изследване на останала част от рибата за токсини. (Виж блока на другата страница.) Ако се съмняваш, че си получил рибно отравяне сигуатера, е добре да потърсиш медицинска помощ. Макар че не съществува противоотрова, лечението може да облекчи симптомите, които обикновено намаляват след няколко дена. Това отравяне може да отслаби много организма, но навременното лечение би могло да попречи на последствията от него да станат хронични.

Сериозността на симптомите е различна в зависимост от няколко фактора. Сред тях са концентрацията на токсини в рибата, консумираното количество и части от рибата, нивото на сигуатоксините, които са вече в тялото на човека и мястото, на което е уловена рибата, тъй като има известна разлика между токсините в различните региони. Вместо да придобиват имунитет, хората стават по–чувствителни към токсините, поради което всяко следващо отравяне е по–сериозно! Приемането на алкохол също засилва симптомите. Както се обяснява в едно издание, разглеждащо това често срещано отравяне, за да избегне повторната поява на симптомите, пациентът трябва да се въздържа да яде риба от три до шест месеца след отравянето.

Усложненията при тежките случаи на отравяне може да траят седмици, месеци, а понякога и години, като впоследствие болният развива симптоми, каквито има при синдрома на хроничната умора. В редки случаи човек може да умре от шок, от дихателна или сърдечна недостатъчност или от обезводняване. Тежките случаи на отравяне обаче обикновено се свързват с консумацията на онези части от рибата, в които концентрацията на токсини е по–голяма, като например главата или вътрешностите ѝ.

 Постоянната загадка

На практика всички риби, обитаващи кораловите рифове, както и по–големите риби, които се хранят с тях, могат да бъдат преносители на сигуатоксини. Но в това се крие една загадка. Някои риби от даден риф може да са силно отровни, докато риби от същия вид, уловени на друго място наблизо, да не са. Видове, които в една част на света често причиняват отравяне, на други места може да са смятани за напълно безопасни. Не може да се определи кои риби са отровни, тъй като отделянето на токсини от динофлагелатите не е последователно.

В допълнение на това все още не съществуват надеждни изследвания за токсини в рибата на разумна цена. Най–доброто, което могат да направят здравните специалисти, е въз основа на установени случаи на рибно отравяне сигуатера да предупредят кои видове риба да бъдат избягвани и къде могат да се срещнат те. Сред опасните видове са баракуда, меру, рифов костур, тихоокеанска скумрия, червен рифов костур, някои видове каменни риби, както и гигантска мурена. Обикновено по–опасни са старите и по–едри риби. На някои места продажбата на някои видове риба, която може да се окаже отровна, е незаконна. Общо взето за безопасни се смятат океанските риби, които не се хранят с риба от рифовете, и рибите в по–студените води.

Предвижда се случаите на рибно отравяне сигуатера да се увеличат. Това отчасти се дължи на факта, че мъртвите корали създават среда, благоприятна за разпространението на токсичните динофлагелати, а според сведенията все повече коралови рифове боледуват или умират.

Макар че рибното отравяне сигуатера е непредсказуемо, можеш да намалиш риска, като спазваш някои основни принципи. (Виж блока по–горе.) Аребонто едва не умрял, защото не следвал тези съвети. Той ял от главата и от месото на местна риба, за която се знае, че може да е особено опасна. Преди той бил ял от този вид без никакви последствия и подобно на други местни жители бил прекалено уверен, че нищо няма да му се случи.

Дали това означава, че не бива да ядеш риба, когато например си на почивка в тропическите райони? Съвсем не. Но най–разумно ще бъде да се вслушваш в предупрежденията и да подбираш внимателно каква риба ядеш.

[Бележки под линия]

[Блок/Снимка на страница 21]

Обичайните симптоми

◼ Диария, гадене, повръщане, спазми в корема

◼ Втрисане, потене, замаяност, главоболие, сърбежи

◼ Изтръпване или бодежи около устата, по ръцете и по краката

◼ Променено усещане за топло и студено

◼ Болки в мускулите, в ставите и при уриниране

◼ Забавен пулс, ниско кръвно налягане, отпадналост

[Блок/Снимка на страница 21]

Намали риска

◼ Потърси информация в местното рибарско дружество или се допитай до експерти по риболова коя риба да избягваш и къде може да се срещне отровна риба.

◼ Избягвай да ядеш риба от райони, където наскоро е имало случаи на сигуатера.

◼ Избягвай да ядеш по–едри и по–стари риби, обитаващи рифовете.

◼ Не яж главата, черния дроб или други вътрешности на рибата.

◼ Веднага след като уловиш риба, обитаваща рифовете, я почисти старателно.

[Снимки на страници 20, 21]

Потенциално опасни риби

(ОБЩОПРИЕТИТЕ ИМЕНА МОЖЕ ДА СА РАЗЛИЧНИ)

Баракуда

Меру

Каменна риба

Рифов костур

Тихоокеанска скумрия

Гигантска мурена

[Снимка на страница 20]

Динофлагелатите са източникът на токсините

[Информация за източници на снимките на страница 20]

Всички риби освен мурената: Illustrated by Diane Rome Peebles - Provided by the Florida Fish and Wildlife Conservation Commission, Division of Marine Fisheries Management; мурена: Photo by John E. Randall; динофлагелат: Image by D. Patterson and R. Andersen, provided courtesy of micro*scope (http://microscope.mbl.edu)

[Информация за източника на снимката на страница 21]

Риби фон: Illustrated by Diane Rome Peebles - Provided by the Florida Fish and Wildlife Conservation Commission, Division of Marine Fisheries Management