От отчаяние към щастие

РАЗКАЗАНО ОТ ВИСЕНТЕ ГОНСАЛЕС

Когато съседите ми разбраха, че съм се прострелял четири пъти и все още съм жив, започнаха да ме наричат Супермен. Но определено не бях такъв. Нека да ви разкажа защо се опитах да се самоубия.

РОДЕН съм през 1951 г. в Гуаякил (Еквадор). Родителите ми се установиха на едно място край морето, наречено Лас Инвасионес, което означава „нашествията“, и там отгледаха деветте си деца. Бедни семейства бяха нелегални „нашественици“ в района и си бяха построили къщи с бамбукови стени и покриви от гофрирана ламарина. Къщите се намираха на места, където достига приливът, или в мангрови блата и затова бяха издигнати върху дървени подпори. Нямахме електричество, готвехме на печка с въглища и изминавахме един километър в едната посока, за да си набавяме питейна вода.

По–големите ми братя и сестри започнаха да работят отрано, за да помагат на семейството. Аз напуснах училище и когато бях на шестнайсет години, си намерих работа като куриер в една фабрика. С приятелите ми започнахме да пием и да водим неморален живот. Когато съвестта започваше да ме гризе, отивах да се изповядам. Накрая свещеникът обикновено казваше „Синко, твоята изповед беше добра“ и ме отпращаше, без да ми даде каквато и да е духовна помощ. Затова продължавах да правя същите неща. След време този повтарящ се процес от грехове и изповеди започна да ми изглежда безсмислен, поради което престанах да ходя на църква. Горе–долу по същото време започнах да забелязвам все повече социалната несправедливост наоколо. По–голямата част от хората бяха бедни и едва свързваха двата края, а малцината богати живееха в разкош. Животът беше безсмислен. Мислех си, че и моят живот няма бъдеще и цел.

Тогава един ден установих, че четири от сестрите ми четяха издания на Свидетелите на Йехова. Аз също започнах да ги чета. Една книга ми направи особено голямо впечатление — книгата „Истината, която води към вечен живот“. В нея много библейски теми бяха обяснени по логичен начин. Спомням си как си казах: „Това е истината!“ Но както щях да разбера през следващите петнайсет години, да живееш според истината е съвсем различно от това да я приемаш.

Когато бях на 22–годишна възраст, започнах работа в една банка. Един ден мой колега ми показа как тайно „взема на заем“ пари от банката и после връща „заема“. Аз също започнах да правя това, докато сумата стана толкова голяма, че вече не можех да крия престъплението си. Изпаднах в отчаяние, защото смятах, че никога няма да мога да върна парите. Затова реших да се изповядам, след което, като форма на жестоко наказание, да се самоубия.

Написах писмо до банката, купих си малокалибрен пистолет, отидох на едно усамотено място на брега на морето и се прострелях два пъти в главата и два пъти в гърдите. Макар че се раних сериозно, останах жив. Един колоездач ме намери и бързо се погрижи да бъда откаран  в болница. След като се възстанових, срещу мене беше заведено дело за кражба и влязох в затвора. Когато ме освободиха, се чувствах засрамен и потиснат, тъй като вече имах криминално досие. Понеже бях останал жив след четирите куршума, съседите ми започнаха да ме наричат Супермен.

Възможност за промяна

По онова време ме посети Пол Санчес, Свидетел на Йехова, който служеше като мисионер. Първото нещо, което забелязах у него, беше голямата му усмивка. Пол беше щастлив и оптимистичен човек, което ме накара да приема поканата му да изучавам Библията. Помислих си: „Може би той ще ми помогне да намеря щастие и смисъл в живота.“

С помощта на Пол разбрах, че Бог има определена цел за хората и че тези, които Го обичат и му се подчиняват, един ден ще живеят в рай на земята. (Псалм 37:29) Научих също, че Бог не е виновен за несправедливостта и бедността, а те са последствие от бунта на хората срещу него. (Второзаконие 32:4, 5) Тези истини бяха като светлина в живота ми. Но да променя живота си, беше по–трудно от това просто да изучавам Библията.

Започнах работа в офис, като трябваше да се грижа за сметките на една фирма. Отново се поддадох на изкушението да крада. Когато повече не можех да прикривам кражбите си, избягах в друг град за около година. Опитах се да напусна страната, но безуспешно. Затова се върнах у дома.

Пол ме намери отново и възобновихме изучаването. Този път бях решен да прилагам библейските принципи в живота си и да служа на Йехова. Затова разкрих на Пол колко нечестно съм постъпвал и той ми даде доста откровен съвет. Посочи ми стихове в Библията, като Ефесяни 4:28, където се казва: „Нека крадецът престане да краде и вместо това нека се труди усърдно.“ Разбрах, че трябва да призная кражбите си и да понеса последствията.

Докато обмислях какво да предприема, започнах да работя като художник. Един ден в ателието ми дойде мъж, който се заинтересува от една картина. Той обаче беше детектив и ми показа заповед за задържането ми. Ето как отново се озовах в съда, а след това и в затвора. Пол ме посети в затвора и аз му обещах: „Няма да съжаляваш, че си положил усилия да ми помогнеш да разбера Библията.“ Продължихме да изучаваме, докато бях в затвора.

Доказах, че желанието ми е искрено

Когато ме освободиха, бях решен да служа на Йехова с цялото си сърце и през следващите две години доказах, че желанието ми е искрено. През 1988 г. се покръстих и така станах Свидетел на Йехова. Исках да компенсирам времето, което бях пропилял, затова започнах да служа целодневно като пионер и полагах специални усилия да достигам членовете на младежките улични банди.

Една такава банда често рисуваше графити по Залата на Царството, където се събирахме. Знаех кои са членовете на бандата и къде живеят, затова ги посетих, обясних им за каква цел служи Залата на Царството и любезно ги помолих да уважават нашата собственост. След това по стените вече не се появяваха графити.

След време, когато ремонтирахме залата и махахме старата боя, един млад Свидетел на име Фернандо откри графити „Жабата“ (на испански Ла Рана). „Това бях аз!“ — възкликна той. Докато бил в улична банда, Фернандо нарисувал прякора си върху сградата, а сега го махаше от там!

Когато за първи път видях Фернандо, той беше под въздействието на наркотици. Майка му го беше изпращала два пъти във възстановителен център, но без никакъв резултат. Затова тя се беше отказала да му помага, беше се преместила и го беше оставила сам в къщата. За да може да си купува наркотици, Фернандо беше продал всичко, което имаше някаква стойност, дори вратите, прозорците и покрива на къщата. Един ден го заговорих на улицата, почерпих го с безалкохолна напитка и му предложих библейско изучаване.  Той прие и двете неща и за моя радост откликна положително на истината. Фернандо напусна уличната банда, престана да взема наркотици, започна да посещава събранията и не след дълго се покръсти.

Когато с Фернандо проповядвахме заедно от врата на врата, хората често ни разпознаваха и възкликваха „Жабата!“ или „Супермена!“ и ни питаха какво правим. Бяха учудени да видят бивш член на улична банда и бивш крадец да ги посещават с Библия в ръка.

Веднъж проповядвах на един мъж, докато Фернандо разговаряше с негов съсед. Мъжът, с когото говорех, ми каза, сочейки Фернандо: „Виждате ли го онзи там? Веднъж той опря пистолет в главата ми.“ Уверих го, че Фернандо е прекратил стария си начин на живот и сега живее в хармония с библейските принципи. Когато Фернандо приключи разговора със съседа, аз го извиках и го представих на мъжа. Домакинът каза: „Момче, поздравявам те за това, че си променил живота си.“

Не мога да преброя колко често с Фернандо сме чували подобни изказвания. В такива случаи ни се отваряше възможност да дадем добро свидетелство и така започнахме много библейски изучавания. Да, както за Фернандо, така и за мене е чест да ни познават като Свидетели на Йехова.

Важно събитие в моя живот

През 2001 г., когато навърших петдесет години, бях изненадан и развълнуван от поканата да участвам в Училището за подготовка на служители, което щеше да се проведе в Перу. В това училище в продължение на осем седмици Свидетели, които отговарят на изискванията, получават подробно духовно обучение, което да им е от полза в службата.

Всеки аспект от училището беше истинско удоволствие за мене, с изключение на говоренето пред публика, от което изпитвах ужас. Много от по–младите ученици изнасяха прекрасни доклади и изглеждаха уверени в това, което правят. Когато обаче излязох на сцената, за да изнеса първия си доклад, отново изпитах чувството на малоценност, което ме преследва още от малък. Коленете и изпотените ми ръце трепереха, гласът ми също. Йехова обаче ме подкрепи със своя свети дух и чрез любещите братя. Един от преподавателите дори прояви личен интерес към мене и след часовете ми помагаше да подготвям докладите си. Преди всичко той ме научи да разчитам на Йехова. В края на училището за първи път през живота си можех да кажа, че се радвам да говоря пред публика.

По време на един конгрес на Свидетелите на Йехова в Гуаякил се сблъсках с голямо предизвикателство за своята увереност. Трябваше да разкажа пред 25 000 души как съм станал Свидетел. Докато говорех, се развълнувах много от привилегията да насърча толкова хора и гласът ми започна да трепери. По–късно един от присъстващите на конгреса дойде при мене и ми каза: „Брате Гонсалес, докато ти разказваше за своя живот, сред слушателите нямаше човек, който да не се е просълзил.“ Най–много исках разказът ми да бъде източник на насърчение за онези, които може би се стремят да преодолеят старите си навици.

Днес служа като старейшина и редовен пионер и изпитах радостта да помогна на шестнайсет души да получат точно познание за истината от Библията. Много се радвам и за това, че родителите ми и четири от сестрите ми също отдадоха живота си на Йехова. Майка ми почина вярна на Бога през 2001 г. Изключително съм благодарен на Йехова, че ми позволи да го опозная и не виждам по–хубав начин да изразя признателността си от това да каня и другите да се приближават към него. (Яков 4:8)

[Снимка на страница 12]

Фернандо (Жабата), бивш член на улична банда, на когото помогнах да се промени

[Снимка на страница 12]

Пол Санчес, мисионерът, който изучаваше Библията с мене

[Снимка на страница 13]

Висенте Гонсалес днес