Вярата на едно дете

ДЪСТИН започна да присъства понякога на библейското изучаване на майка си със Свидетелите на Йехова. Въпреки че беше само на 11 години, той размишляваше дълбоко и задаваше много смислени въпроси. Не след дълго той попита бившата мисионерка, с която майка му изучаваше Библията, дали може да има свое изучаване. Започна и да споделя със съучениците си това, което научаваше.

Дъстин започна да посещава събранията в местната Зала на Царството и дори да участва в даването на отговори, когато слушателите бяха поканени да направят това. Когато с брат си и двете си сестри, които бяха по–малки от него, бил на гости на биологичния си баща, бащата настоявал всички заедно да отидат на църква. Дъстин обяснил защо предпочита да отиде в Залата на Царството и баща му се съгласил да му позволи да го направи.

Една вечер след събрание в Залата на Царството, майката на Дъстин не можеше да го намери. Без да ѝ каже, той беше отишъл при надзорника на Теократичното училище за проповедна служба и беше помолил да бъде записан в училището. Майка му се съгласи. Дъстин с нетърпение очакваше първата си задача. По това време обаче започна да усеща силни болки в единия хълбок, заради което го водеха на преглед при различни лекари. Най–накрая настъпи моментът Дъстин да изнесе първия си доклад в Залата на Царството. Но дотогава той вече използваше патерици. Макар и да беше очевидно, че изпитва силна болка, той отиде без патерици на подиума.

 Скоро след това на Дъстин му поставиха диагноза — Сарком на Юинг, рядка форма на рак на костите. По–голямата част от следващата година той прекара в детската болница в Сан Диего (Калифорния). Химиотерапията, облъчването и накрая ампутацията на десния му крак и отстраняването на част от тазовата кост не отслабиха неговата силна вяра и любовта му към Йехова. Когато той нямаше сили да чете, майка му, която беше до него почти през цялото време, му четеше на глас.

Въпреки че състоянието му се влошаваше, той никога не се оплакваше. Продължи да бъде деен, обикаляше наоколо с инвалидната количка и насърчаваше другите пациенти и техните родители, включително едно момче, което беше Свидетел. Персоналът на болницата виждаше, че Дъстин и другото момче са различни — вярата им ги крепеше.

Дъстин искаше да бъде покръстен. Затова докато лежеше на един диван, защото нямаше сили да стои изправен, християнските старейшини разгледаха с него въпросите за кандидатите за покръстване при Свидетелите на Йехова. На 16 октомври 2004 г., на 12 години и половина, Дъстин беше покръстен на един окръжен конгрес.

Преди докладът за покръстването да започне, Дъстин беше заведен с количката по пътеката между редовете да заеме мястото си сред другите кандидати за покръстване. Когато кандидатите бяха помолени да станат, той се изправи на единия си крак, облечен в най–хубавия си костюм, като се придържаше за облегалката на стола. Той отговори на въпросите за покръстване с ясен и силен глас. Всички от неговото семейство бяха на конгреса, включително биологичният му баща със съпругата си. Някои от болничния персонал и родители на други болни от рак деца също присъстваха.

В деня след покръстването си Дъстин отново беше приет в болницата. Ракът вече беше засегнал всичките му кости. Когато силите му гаснели и усещал, че умира, той попитал майка си дали наистина е така. Тя отговорила: „Защо питаш? Страхуваш ли се да умреш?“

„Не — отговорил той. — Просто ще затворя очи и когато ги отворя при възкресението, ще бъде сякаш съм ги затворил преди секунда. Няма да усещам болка вече.“ След това обяснил: „Притеснявам се само за моето семейство.“

Следващия месец Дъстин почина. На погребението му присъстваха лекарите, медицинските сестри, семействата на болничния персонал, учителите, съседите и разбира се, семейството на Дъстин — тези, които са Свидетели на Йехова, и другите, които не са. Дъстин искаше всички, които присъстват на погребалното слово, да получат добро свидетелство за неговите вярвания. Надзорникът на Теократичното училище за проповедна служба, който му назначи единствената задача, която успя да има, изнесе чудесен, укрепващ вярата доклад пред голямо множество правостоящи слушатели.

Два от любимите библейски стихове на Дъстин бяха отпечатани за всички, които присъстваха на погребението — Матей 24:14 и 2 Тимотей 4:7. Неговата силна вяра и моралната му безкомпромисност бяха насърчение за всички, които го познаваха. С нетърпение очакваме времето, когато ще го посрещнем при възкресението. (Разказано от Свидетелката, с която Дъстин изучавал.)

[Текст в блока на страница 27]

„Аз водих добрата битка, пробягах разстоянието до финала, опазих вярата.“ (2 Тимотей 4:7)

[Снимка на страница 26]

Горе: Дъстин, все още в добро здраве

[Снимка на страница 26]

Долу: Покръстването на Дъстин на 12 години и половина