Галилейската лодка — съкровище от древността

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В ИЗРАЕЛ

КРАЙ Галилейското езеро са се случили някои от най–вълнуващите събития от службата на Исус. В това езеро или по бреговете му Божият син ходел по водата, усмирявал бурни вълни, нахранвал по чудодеен начин хиляди хора и изцелявал болните сред множествата.

През 1986 г. близо до древен Капернаум беше направено изненадващо откритие. На дъното на езерото беше намерена лодка, която е плавала в галилейските води по времето на Исус. Как беше направено това откритие и какво можем да научим от него?

Разкритие след суша

Няколко поредни години с валежи под средното ниво, последвани от горещото лято на 1985 г., се отразиха неблагоприятно на Галилейското езеро. Освен това този сладководен водоем се използваше за селскостопански цели. Нивото на водата се понижи значително и голяма част от дъното се откри. Двама братя от едно местно селище решили, че това е чудесна възможност за търсене на скрити съкровища. Докато ходели по дъното на езерото, те забелязали няколко бронзови монети и стари гвоздеи. Тогава видели нещо необичайно — овални очертания, които показвали местоположението на древна лодка, лежаща заровена в тинята. Това наистина било съкровище!

Археолозите не предполагаха, че в Галилейското езеро може да бъде намерена лодка на две хиляди години. Те смятаха, че микроорганизмите навярно отдавна са унищожили всякакъв дървен материал. Но предвид намерените в близост монети и резултатите от въглеродния метод за датиране специалистите стигнаха до извода, че находката вероятно е от първи век пр.н.е. или от първи век от н.е. Забележително е, че корпусът на лодката беше изключително добре запазен. Как е възможно това?

Очевидно лодката била изоставена на усамотено място, поради което цялата ѝ долна част се покрила с наноси, които след време се втвърдили. Така част от историята била запазена непокътната почти двайсет века!

Новината за откритието бързо се разпространи и плавателният съд беше наречен Исусовата лодка. Разбира се, никой не смяташе, че Исус или учениците му наистина са използвали точно тази лодка. Въпреки това поради своята възраст и прилика с лодките, за които се говори в евангелията, тя представлява интерес за историците и за изследователите на Библията.

Лодката е с дължина 8,2 метра и с ширина 2,3 метра. При построяването ѝ дъските не били прикрепени първо върху рамка, а направо към кила и оттам нагоре бил изграден корпусът на лодката. Тази техника по принцип се използвала при направата на плавателни съдове за Средиземно море. Но Галилейската лодка може впоследствие да е била пригодена за плаване в езеро.

Явно лодката била направена с едно платно с квадратна форма. Четирите ѝ гребла показват, че бил необходим екипаж от най–малко петима души — четирима гребци и кормчия. Но плавателният съд можел да издържи и двойно по–голям брой хора. Лесно е да си представим лодка с подобни размери, докато четем за седемте ученици, които ловели риба в езерото, когато видели Исус след възкресението му. (Йоан 21:2–8)

Галилейската лодка несъмнено е имала палуба на кърмата, където държали големи рибарски мрежи. На закътаното място под палубата уморените рибари можели да си почиват. Исус може да се е възползвал от  такава част на лодката, когато при една буря ‘бил отзад на кърмата и спял върху една възглавница’. (Марко 4:38) Някои предполагат, че „възглавницата“ е била торба с пясък, използвана като баласт a.

Риболов на Галилейското езеро

Представи си, че плаваш с такава лодка по Галилейското езеро през първи век. Какво можеш да видиш? Наоколо има рибари, които хвърлят мрежите си. Някои от тях са в малки лодки, а други са нагазили в плитките води. С лекота и умение те мятат с едната си ръка кръгли мрежи с тежести по края. Мрежите, достигащи от 6 до 8 метра в диаметър, се разпростират равномерно във водата, потъват и така улавят рибата. След това рибарите издърпват мрежите си на брега или пък се гмуркат, за да извадят улова. В Библията е описано как Симон и Андрей „хвърлят мрежите си“, може би по подобен начин. (Марко 1:16)

Може да забележиш група рибари, които разговарят оживено, докато приготвят своя гриб. Този вид мрежа понякога е с дължина 300 метра и ширина 8 метра в средата, а в двата края са прикрепени влекални въжета. Рибарите избират място за риболов и след това половината от тях отиват на брега с едното влекално въже. Докато лодката с останалите рибари се отдалечава в права линия към вътрешността на езерото, мрежата се разгъва изцяло. След това лодката завива към брега и постепенно тегли след себе си мрежата, така че тя да образува полукръг. Накрая рибарите от лодката слизат на брега с второто влекално въже. Докато двете групи се приближават една към друга, рибарите издърпват улова си. (Матей 13:47, 48)

В далечината забелязваш самотен рибар, който използва въдица. При един случай Исус казал на Петър да хвърли въдица в същото това езеро. Можеш да си представиш удивлението на Петър, когато в устата на уловената риба намерил сребърна монета, чиято стойност се равнявала на точната сума, необходима за данъка за храма. (Матей 17:27)

На здрачаване всичко утихва. Внезапно обаче тишината е нарушена от рибари, които тропат с крака по дъното на лодката и пляскат с гребла по водата, за да вдигнат колкото се може повече шум. Защо правят това? Рибарите вече са поставили мрежата си във водата и подплашената от шума риба се насочва направо към нея. Тази мрежа се разполага вертикално и е направена от три пласта, средният от които е по–фин. Тя е незабележима в тъмното и рибата лесно се заплита в нея. Мрежите се спускат няколко пъти през нощта. На сутринта се измиват и се оставят да изсъхнат. Може би се питаш дали при чудодейния улов, описан в Лука 5:1–7, не е използвана такава мрежа.

Реставрация на лодката

Нека да се върнем обратно в наши дни. Какво стана с намерената лодка? Макар и запазена цяла, тя беше почти толкова крехка, колкото прогизнал картон. Така че не можеше просто да бъде изровена от тинята. Колко жалко би било след като е оцеляла толкова години, накрая да се разпадне при реставрацията! Тъй като имаше опасност водите на езерото да се покачат, около мястото на разкопките беше построена дига. Под корпуса на лодката бяха направени тунели, така че да се поставят опори от фибростъкло. След това тинята беше разчистена внимателно и лодката беше напръскана отвътре и отвън с полиуретанова пяна, за да се образува защитна обвивка.

Следващото предизвикателство беше крехкият плавателен съд да бъде преместен на разстояние от 300 метра, за да започне работата по реставрацията му. Полиуретановата обвивка беше здрава, но едно внезапно раздрусване можеше да повреди крехкото дърво, скрито в нея. Учените се справиха със ситуацията по находчив начин. Те отвориха дигата и пропуснаха водата. За първи път от векове насам лодката в своята съвременна обвивка заплава по Галилейското езеро.

Беше построен бетонен резервоар, в който да се съхранява лодката по време на реставрацията, която продължи четиринайсет години. Възникна проблем, когато резервоарът беше нападнат от ларви на комари. Това беше много неприятно за онези, които трябваше да влизат във водата, за да работят по лодката. Но екипът намери оригинално и същевременно древно решение на проблема.  Бяха използвани няколко риби галилейска тилапия, които изядоха ларвите и изчистиха водата.

Накрая дойде моментът лодката да бъде изсушена. Тя все още беше твърде крехка, за да бъде оставена да изсъхне по естествен начин. Водата, която поддържаше високата влага в дървото, трябваше да бъде заменена с нещо друго. Екипът използва техника, с която замени водата със синтетичен водоразтворим восък и така дървото изсъхна, без да промени формата си.

Когато реставрацията приключи, на бял свят се появи сравнително скромен плавателен съд. За него са били използвани дванайсет вида дърво. Възможно е една от причините за това да е била липсата на достатъчно дървесина по онова време. По–вероятно е обаче собственикът на лодката просто да не е бил заможен. Тя е била поправяна много пъти, преди накрая да бъде изоставена в езерото.

Галилейската лодка може би не е имала нищо общо със самия Исус. За мнозина обаче тя е истинско съкровище. С нейна помощ можем да се върнем векове назад във времето и да си представим какъв е бил животът по Галилейското езеро в паметните дни на Исусовата служба тук на земята.

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 15]

Работниците старателно отстраняват тинята от вътрешността на лодката

[Снимка на страница 15]

Лодката с обвивка от полиуретанова пяна

[Снимка на страница 15]

След почти две хиляди години лодката отново заплава

[Снимка на страница 15]

Макет на лодката, както може би е изглеждала през първи век

[Снимка на страница 15]

Галилейската лодка, изложена след реставрацията

[Информация за източника на снимката на страница 15]

Всички снимки с изключение на макета и морето: Israel Antiquities Authority-The Yigal Allon Center Ginosar