Какво е бъдещето на трансфузионната медицина?

„Работата в сферата на трансфузионната медицина ще продължава да прилича до известна степен на ходенето из тропическите гори, където познатите пътеки са ясни, но все пак е необходима предпазливост, тъй като нови и невидими заплахи може да дебнат навсякъде онези, които не са нащрек.“ (Иън Франклин, професор по трансфузионна медицина)

СЛЕД като през 80–те години на миналия век епидемията на СПИН в света насочи вниманието на обществеността към кръвта, опитите да се намалят „невидимите заплахи“ при употребата ѝ нараснаха. Но все още съществуват сериозни пречки. През юни 2005 г. специалисти от Световната здравна организация признаха: „Шансовете човек да получи безопасно кръвопреливане ... са съвсем различни в отделните страни.“ Защо е така?

В много държави няма национални програми, които да определят стандартите за безопасно вземане, изследване и транспортиране на кръвта и кръвните продукти. Понякога кръвта се съхранява по съвсем неподходящ и дори опасен начин, например в зле поддържани кухненски хладилници или в хладилни чанти! Без установени стандарти за безопасност при медицинската употреба на кръв, има риск пациентите да понесат много сериозни последствия при приемането на кръв от някого, който може да живее на стотици или дори на хиляди километри от тях.

Незаразена кръв — труднопостижима цел

Специалистите в някои страни твърдят, че кръвта, с която разполагат за медицински цели, днес е по–безопасна от когато и да било преди. Въпреки това съществуват причини за тревога. На първата страница на информационен бюлетин, съставен от три американски хематологични сдружения, се казва: „ВНИМАНИЕ: Тъй като цялостната кръв и кръвните съставки са човешки, може да носят риск от предаване на инфекциозни агенти, например вируси. ... Старателният подбор на донорите  и лабораторните изследвания не намаляват тази опасност.“

С основание Питър Карълън, висш служител от Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец, казва: „Не може да се даде пълна гаранция за безопасността на кръвта.“ След това добавя: „Винаги ще се появяват нови инфекции, за които в дадения момент няма изследвания.“

А какво би станало, ако се появи нов инфекциозен агент, който се пренася лесно по кръвен път и чийто латентен период е дълъг, както е при СПИН–а? На една здравна конференция в Прага през април 2005 г. д–р Харви Клайн от Американските национални здравни институти нарече тази вероятност отрезвяваща. Той добави: „Специалистите, занимаващи се с вземането на кръвните съставки, няма да са много по–добре подготвени да предотвратят такава предавана по кръвен път епидемия, отколкото бяха при появата на СПИН.“

Грешки и реакции при кръвопреливане

Кои са най–големите рискове, свързани с кръвопреливането, за пациентите в развитите страни? Това са лекарските грешки и имунологичните реакции. Във вестник „Глоуб енд Мейл“ се съобщава за едно проучване, проведено в Канада през 2001 г., според което при хиляди от случаите на кръвопреливане имало сериозна опасност за живота на пациентите поради „вземане на кръвни проби от погрешен пациент, грешки при етикирането на пробите и искане на кръв за погрешен пациент“. Такива грешки са причинили смъртта на най–малко 441 души в САЩ от 1995 до 2001 г.

За хората, на които бива прелята чужда кръв, рискът е подобен като при трансплантация на орган. Организмът е склонен да отхвърли чуждото тяло. В някои случаи кръвопреливането може да попречи на действието на естествените имунни реакции. Потискането на имунната система по такъв начин прави пациента податлив на следоперативни инфекции и вируси, които дотогава не са били активни. Не е учудващо, че професор Иън Франклин, цитиран в началото на статията, насърчава здравните работници да „помислят много добре, преди да прелеят кръв на пациента“.

Мнението на специалистите

Предвид всичко това все по–голям брой здравни работници гледат по–критично на трансфузионната медицина. В справочника „Бележки на Дейли върху кръвта“ се казва: „Някои лекари смятат, че алогенната [чуждата] кръв е опасна и че употребата ѝ би трябвало да бъде забранена, ако се спазват същите стандарти като при други лекарствени продукти.“

В края на 2004 г. професор Брус Спийс написа следното относно преливането на основни кръвни съставки при сърдечносъдова операция: „Има много малко [медицински] статии, ако изобщо съществуват такива, в подкрепа на твърдението, че кръвопреливането действително е от полза при такива операции.“ Д–р Спийс пише, че е точно обратното — „в повечето от случаите, освен при травми, [кръвопреливането] се е оказвало по–скоро вредно, отколкото полезно“, като е увеличило „риска от пневмония, инфекции, инфаркт и инсулт“.

Мнозина са изненадани от факта, че стандартите за използване на кръв в медицината съвсем не са еднакви, както би трябвало да се очаква. Д–р Габриел Педраса неотдавна напомни на колегите си в Чили, че „кръвопреливането е практика, за която няма ясни насоки“ и че „е трудно ... да се осигурят напътствия, които да бъдат приети повсеместно“. Не е учудващо тогава, че Брайън Макклеланд, директор на Единбургския и шотландски център по хематология и трансфузиология подканя лекарите ‘да помнят, че преливането на кръв е вид трансплантация и следователно не е маловажно решение’. Той препоръчва на лекарите да си зададат въпроса: „Ако ставаше дума  за мене или за детето ми, щях ли да приема кръвопреливане?“

В действителност значителен брой здравни работници споделят мнението на един хематолог, който каза за „Пробудете се!“: „На нас, трансфузиолозите, не ни харесва да приемаме или да преливаме кръв.“ Щом като някои добри здравни специалисти имат такова мнение, какъв възглед трябва да имат пациентите?

Ще се промени ли медицината?

Може би се питаш: „Ако трансфузионната медицина е свързана с толкова рискове, защо медицинската употреба на кръвта продължава да е широко разпространена, особено при положение, че съществуват алтернативи?“ Една от причините е, че много лекари просто се страхуват да променят методите си на лечение или не са запознати със съществуващите понастоящем алтернативи на кръвопреливането. Според статия в списание „Трансфузия“ „лекарите решават да правят кръвопреливане въз основа на онова, на което са били учени, на общоприетите възгледи и на ‘лекарската си преценка’“.

От значение са също уменията на хирурга. Д–р Бевърли Хънт от Лондон пише, че „в зависимост от хирурга кръвозагубата [при операция] е различна и има все по–голям интерес хирурзите да бъдат обучавани да прилагат добра хемостаза [методи за спиране на кръвотечението] при операция“. Други твърдят, че разходите при алтернативите на кръвопреливането са много високи, макар че има все повече сведения, доказващи противното. Много лекари обаче ще се съгласят с д–р Майкъл Роуз, който казва: „Всеки пациент, който получава безкръвно лечение, в действителност получава възможно най–висококачественото оперативно лечение.“ a

Най–висококачественото лечение — нима не би искал да получиш именно това? Ако е така, имаш нещо общо с хората, които са ти дали това списание. В следващата статия можеш да научиш повече за тяхната забележителна позиция по отношение на кръвопреливането.

[Бележка под линия]

[Текст в блока на страница 6]

‘Помислете много добре, преди да прелеете кръв на пациента.’ (Д–р Иън Франклин)

[Текст в блока на страница 6]

„Ако ставаше дума за мене или за детето ми, щях ли да приема кръвопреливане?“ (Брайън Макклеланд)

[Блок/Снимка на страница 7]

Смърт вследствие на усложнения при кръвопреливане

Свързаното с трансфузията остро белодробно усложнение (TRALI) е опасна за живота реакция на имунната система при кръвопреливане. За първи път за такъв случай беше съобщено в началото на 90–те години на миналия век. Днес вече е известно, че това остро белодробно усложнение е причината за хиляди смъртни случаи всяка година. Специалистите обаче предполагат, че числото на жертвите е много по–голямо, защото много здравни работници не разпознават симптомите на това заболяване. Макар че не е ясно какво причинява реакцията на имунната система, според списание „Ню Сайънтист“ при тези случаи явно прелятата кръв „идва главно от хора, които в миналото са имали контакт с кръв от различни кръвни групи, като например ... хора, на които е било правено повече от едно кръвопреливане“. Според едно сведение свързаното с трансфузията остро белодробно усложнение понастоящем заема едно от първите места в списъка с причините за свързаните с кръвопреливане смъртни случаи в САЩ и Великобритания, което го превръща в „по–голям проблем за хематологичните центрове от добре познати заболявания, като например СПИН, причиняван от ХИВ“.

 [Блок/Диаграма на страници 8, 9]

Съставът на кръвта

Кръводарителите обикновено даряват цялостна кръв. В много случаи обаче се дарява само кръвна плазма. Макар че в някои страни се прелива цялостна кръв, по–често кръвта бива разделяна на основните си съставки, преди да бъде изследвана и използвана в медицината. Кои са четирите основни съставки на кръвта? Каква е тяхната функция и каква част от обема на кръвта заемат?

ПЛАЗМАТА съставя между 52 и 62% от кръвта. В тази течност със сламеножълт цвят се намират различните кръвни клетки, протеини и други вещества, които биват пренасяни до частите на тялото.

Плазмата се състои от 91,5% вода. Белтъците, от които се извличат плазмените съставки, са 7% от плазмата (сред които са албумините — около 4%, глобулините — около 3% и фибриногенът — под 1%). Останалите 1,5% от плазмата се състоят от други вещества, като например хранителни вещества, хормони, газове, електролити, витамини и остатъчен азот.

 БЕЛИТЕ КРЪВНИ КЛЕТКИ (левкоцити) съставляват по–малко от 1% от кръвта. Тези клетки нападат и унищожават потенциално опасните чужди елементи, навлезли в тялото.

КРЪВНИТЕ ПЛОЧИЦИ (тромбоцити) съставляват по–малко от 1% от кръвта. Те образуват съсиреци, които пречат на кръвта да изтича от раните.

ЧЕРВЕНИТЕ КРЪВНИ КЛЕТКИ (еритроцити) съставляват между 38 и 48% от кръвта. Те поддържат живота на тъканите, като доставят на клетките кислород и отнасят въглеродния двуокис.

Както от кръвната плазма могат да бъдат извлечени второстепенни съставки, така и другите основни съставки на кръвта могат да бъдат преработени и разделени на по–малки части. Например хемоглобинът е част от червените кръвни клетки.

[Диаграма]

ПЛАЗМА

ВОДА 91,5%

БЕЛТЪЦИ 7%

АЛБУМИНИ

ГЛОБУЛИНИ

ФИБРИНОГЕН

ДРУГИ ВЕЩЕСТВА 1,5%

ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА

ХОРМОНИ

ГАЗОВЕ

ЕЛЕКТРОЛИТИ

ВИТАМИНИ

ОСТАТЪЧЕН АЗОТ

[Източник]

9 страница: кръвни съставки в кръговете: This project has been funded in whole or in part with federal funds from the National Cancer Institute National Institutes of Health under contract N01-CO-12400. The content of this publication does not necessarily reflect the views or policies of the Department of Health and Human Services nor does mention of trade names commercial products or organizations imply endorsement by the U.S. Government

[Блок/Снимка на страници 8, 9]

Алтернативи на кръвопреливането

През последните шест години Комитетите за връзка с болниците на Свидетелите на Йехова по целия свят разпространиха десетки хиляди екземпляри от филма „Алтернативи на кръвопреливането — прости, безопасни, резултатни стратегии“ b на около 25 езика сред здравните специалисти. Във филма световноизвестни лекари разглеждат резултатни стратегии, използвани понастоящем за безкръвно лечение на пациенти. Филмът прави впечатление на хората. Например, след като през 2001 г. лекари от Националната служба по хематология на Великобритания го гледаха, изпратиха писмо и екземпляр от филма на всички директори на хематологични центрове и консултант–хематолози в страната. Получателите бяха насърчени да го гледат поради „все по–често срещаното разбиране, че една от целите на добрите медицински грижи е да се избягва кръвопреливането, когато е възможно“. В писмото се казваше, че „посланието [на филма] заслужава похвала и има силната подкрепа на [Националната служба по хематология на Великобритания]“.

[Бележка под линия]

[Блок/Снимка на страница 9]

Фракциониране — употребата на второстепенните кръвни съставки в медицината

Науката и техниката направиха възможно определянето и извличането на елементи от кръвта чрез процес, наречен фракциониране. Той може да бъде онагледен със следния пример: морската вода, 96,5% от която е чиста вода, може да бъде обработена, така че да бъдат отделени останалите ѝ съставки, като магнезий, бром и разбира се, сол. По подобен начин кръвната плазма, която съставлява повече от половината от обема на кръвта, се състои от над 90% вода и може да бъде обработена, за да бъдат отделени останалите съставки, сред които са белтъците, като албумин, фибриноген и различни глобулини.

Възможно е даден лекар да препоръча като част от лечението употребата на концентрирани количества от някоя плазмена съставка. Пример за това е богатият на белтъци криопреципитат, получен при замразяване и след това размразяване на кръвна плазма. Тази неразтворима част от плазмата е богата на кръвосъсирващи фактори и обикновено се дава на пациентите, за да се спре кръвотечението. При други видове лечение се използват продукти, съдържащи кръвни съставки, независимо дали те са в минимално количество, или са основният елемент. c Някои плазмени белтъци се използват за подсилване на имунната система, след като човек е бил изложен на влиянието на инфекциозни агенти. Почти всички кръвни съставки, използвани в медицината, представляват белтъци, извлечени от кръвната плазма.

Според списание „Научни известия“ „учените са изолирали само няколкостотин от всички белтъци в кръвта на човек, докато предполагаемият им брой е няколко хиляди“. С нарастването на познанието за кръвта в бъдеще вероятно ще бъдат изработени нови лекарствени продукти на основата на тези белтъци.

[Бележка под линия]

[Снимка на страници 6, 7]

Някои здравни работници са особено предпазливи, да не влязат в допир с кръвта