Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Коя е най–ценната течност?

Коя е най–ценната течност?

Коя е най–ценната течност?

„Кръвта е толкова важна за здравеопазването, колкото е важен нефтът за транспорта.“ (Артър Каплън, директор на Центъра за биоетика към Пенсилванския университет)

ДАЛИ нефтът е най–ценната течност? Имайки предвид бързорастящите цени на горивата, вероятно мнозина биха отговорили положително. В действителност обаче в тялото на всеки един от нас се съдържат няколко литра много по–ценна течност. Помисли върху следното: Докато всяка година от земята биват източвани милиарди барели нефт, които да удовлетворяват нуждите на човечеството от гориво, около 90 милиона единици a кръв биват събирани от хората с надеждата по този начин да се помогне на болните. Тази смайваща цифра се равнява на обема на кръвта на осем милиона души!

Въпреки това, подобно на ситуацията с нефта, изглежда има недостиг на кръв, както предупреждават здравните работници по целия свят. (Виж блока „Крайни мерки“.) Какво прави кръвта толкова ценна?

Уникална тъкан

Кръвта е изключително сложна тъкан. Д–р Брус Ленъс я нарича „невероятна, чудесна и уникална“. Кръвта наистина е уникална! В един учебник тя дори е наречена орган, както и „жива транспортна мрежа“. Какво означава това?

Ученият Лий Андерсън казва: „Кръвообращението прилича на каналите във Венеция — пренася полезни неща, но също и много отпадъци.“ Докато се придвижва из цялата кръвоносна система, дълга общо сто хиляди километра, кръвта влиза в контакт с почти всяка тъкан в тялото, например в сърцето, бъбреците, черния дроб и белите дробове, а това са много важни органи, които не могат да функционират без кръв.

Кръвта пренася много „полезни неща“ до клетките на тялото, като кислород, хранителни вещества и клетки, които изпълняват защитна функция. Тя обаче пренася и „отпадъци“, като например вредния за тялото въглероден двуокис, съдържанието на увредени и умиращи клетки и др. Като знаем каква роля играе кръвта за премахването на отпадъчните вещества, разбираме защо употребата ѝ, след като е напуснала тялото, може да бъде опасна. Никой не може да бъде напълно сигурен, че всичките „отпадъци“ в кръвта са били открити и отстранени, преди тя да бъде прелята на друг човек.

Несъмнено кръвта изпълнява жизненоважни функции. Поради тази причина здравните специалисти често преливат кръв на пациенти, които са загубили голямо количество кръв. Много лекари биха казали, че именно медицинската употреба на кръвта я прави толкова ценна. Но възгледите в медицината се променят. Може да се каже, че в тази област постепенно настъпва тиха революция. Много лекари и хирурзи вече не са толкова склонни да преливат кръв. Защо тяхното мнение се променя?

[Бележка под линия]

a Една единица кръв се равнява на 450 милилитра.

[Блок/Снимка на страница 4]

Крайни мерки

Според здравните специалисти всяка година в света са необходими допълнително двеста милиона единици дарителска кръв. В развиващите се страни живеят 82% от хората на земята, а по–малко от 40% от всичката дарена кръв е от тези страни. Налага се много болници там да извършват операции без кръвопреливане. В кенийския вестник „Нейшън“ се съобщава, че ‘ежедневно почти половината от операциите, при които се налага кръвопреливане, биват отменяни или отлагани поради липса на кръв’.

Недостигът на дарителска кръв засяга и по–богатите страни. С увеличаването на продължителността на живота днес и с напредъка на медицината нарасна и броят на хирургическите операции. Освен това все повече донори в днешно време биват връщани поради рисковия си начин на живот или пътувания, които ги излагат на заболявания или болестотворни организми.

Онези, които отговарят за вземането, съхраняването и разпространяването на кръв и кръвни продукти, сякаш биват обзети от отчаяние. В някои случаи младежите, чийто начин на живот като цяло крие по–малко рискове, са смятани за безопасни кръводарители. Например понастоящем в Зимбабве децата в училищна възраст осигуряват 70% от дарителската кръв. На места кръводарителските центрове работят повече часове и в някои страни дори им е разрешено да предлагат компенсация на кръводарителите, за да ги насърчат да дарят кръв отново. При една кампания в Чехия гражданите били поканени, след като дадат кръв, да утолят жаждата си с бира! В една област в Индия неотдавна властите посещаваха хората по домовете им и търсеха донори, които са готови да помогнат изчерпаните запаси от дарителска кръв да бъдат попълнени.