Невероятното устройство на растенията
Невероятното устройство на растенията
ЗАБЕЛЯЗАЛ ли си, че в строежа на много растения се виждат спирали? Ананасът например може да има 8 спирали от люспи в едната посока и 5 или 13 спирали в другата посока. (Фигура 1) Ако се вгледаш в семките на слънчогледовата пита, може да откриеш 55 и 89 или дори повече пресичащи се спирали. Можем да видим спирали дори при карфиола. След като започнеш да забелязваш спиралите, пазаруването в близкия магазин за плод и зеленчук може да стане още по–интересно за тебе. Защо при растенията се образуват такива форми? Дали броят на спиралите е от значение?
Устройството на растенията
При повечето растения новите органи, като стъбла, листа и цветове, се образуват от място, наречено меристема. Всеки нов израстък се заражда от този център и се развива в различна посока, под определен ъгъл спрямо предишното образувание. * (Фигура 2) При повечето растения новите израстъци се подреждат под уникален ъгъл, който формира спирали. Какъв е този ъгъл?
Представи си следното предизвикателство: Трябва да устроиш растението така, че новите израстъци да оползотворяват по най–добрия начин пространството около меристемата. Да предположим, че решиш всяко ново образувание да расте спрямо предишното под ъгъл две пети от 360о. Тогава обаче всяко пето образувание ще расте от едно и също място и в същата посока. Така ще се образуват редици с неоползотворено пространство между тях. (Фигура 3) Всъщност всяка проста дроб от 360о води до образуването на редици вместо до използване на пространството по най–добрия начин. Единствено при т.нар. златен ъгъл от приблизително 137,5о се постига идеална и максимално компактна подредба на израстъците. (Фигура 5) Защо този ъгъл е толкова необикновен?
„Златният“ ъгъл е идеален, защото не може да бъде изразен с проста дроб. Дробта 5/8 се доближава до него, 8/13 е по–близка, а 13/21 е още по–близка, но никоя от тях не е равна на него. Затова когато всеки нов израстък от меристемата се развива под този определен ъгъл спрямо предишния, никога няма да се получи така, че два израстъка да са в съвсем същата посока. (Фигура 4) Вместо да образуват лъчи, израстъците образуват спирали.
Забележително е, че когато този процес бива възпроизвеждан с помощта на компютър, ясно различими спирали се получават само ако ъгълът между израстъците съвпада напълно със „златния“ ъгъл. При най–малкото отклонение, дори то да е с една десета от градуса, резултатът не е същият. (Фигура 5)
Колко са венчелистчетата на цвета?
Интересно е, че броят на спиралите, получени въз основа на „златния“ ъгъл, обикновено е число от математическа прогресия, позната като редица на Фибоначи. Тази редица от числа била описана за първи път от италианския математик, познат като Леонардо Фибоначи, който живял през XIII век. Всяко число в прогресията след 1 е сбор от предишните две: 1, 1, 2, 3, 5, 8, 13, 21, 34, 55 и т.н.
Броят на венчелистчетата при много растения, в които има спираловидно нарастване, често е число на Фибоначи. Според някои наблюдатели лютичето обикновено има 5 венчелистчета, сангвинарията — 8, спорежът — 13, астрата — 21, маргаритката — 34 и американското димитровче — 55 или 89. (Фигура 6) Плодовете и зеленчуците често имат части, в които откриваме числата на Фибоначи. Например при напречно сечение на банан се вижда, че той има пет части.
„Направил е всяко нещо хубаво“
Хората на изкуството отдавна са открили, че „златното“ сечение създава най–красивите форми. Каква е причината новите израстъци при растенията да се образуват под точно този ъгъл? Много хора стигат до заключението, че това е просто още един пример за интелигентен замисъл в живата природа.
Като размишляват върху начина, по който са устроени живите организми, и върху нашата способност да намираме наслада в тях, мнозина стигат до заключението, че това е дело на Създател, който иска да се радваме на живота. В Библията се казва за нашия Създател: „Той е направил всяко нещо хубаво на времето му.“ (Еклисиаст 3:11)
[Бележка под линия]
^ абз. 4 Любопитно е, че при слънчогледа цветчетата, които ще се превърнат в семки, започват да образуват спиралите от края на питата, а не от средата.
[Диаграми на страници 24, 25]
Фигура 1
(Виж публикацията)
Фигура 2
(Виж публикацията)
Фигура 3
(Виж публикацията)
Фигура 4
(Виж публикацията)
Фигура 5
(Виж публикацията)
Фигура 6
(Виж публикацията)
[Снимка на страница 24]
Меристема в близък план
[Източник]
R. Rutishauser University of Zurich Switzerland
[Информация за източника на снимката на страница 25]
Бяло цвете: Thomas G. Barnes @ USDA-NRCS PLANTS Database