Въпроси на младите хора

Дали имам проблеми с храненето?

„Понякога, когато седна да се храня, ставам нервна и започвам да треперя. Страхувам се, че ще стана дебела. Казвам си, че трябва да сваля още два килограма.“ (Мелиса a)

„Искам да съм красива и ужасно се страхувам да не надебелея. Не искам никой да знае, че повръщам храната, която съм изяла. Срамувам се от това.“ (Амбър)

„Казвам си: ‘Днес ще се справя по–добре.’ Но по–късно през деня идва неизбежният момент, когато изяждам огромно количество храна. След това ме обзема чувство на вина и ми се иска да умра.“ (Дженифър)

ВЕРОЯТНО искаш да изглеждаш добре и това е съвсем естествено. Когато те обземе чувство на безпокойство или потиснатост, ти се иска да намериш утеха, в което също няма нищо лошо. Но ако приличаш на цитираните по–горе момичета, е възможно да имаш проблем. Много други се намират в същата ситуация. В действителност милиони млади хора, повечето от които са момичета, имат проблеми с храненето. b

Нека да разгледаме по–подробно анорексията, булимията и неконтролируемото преяждане. Всяко от тези разстройства на хранителното поведение има характерни симптоми, но всички те са свързани с неестествено отношение към храната. Ако видиш прилика между твоята ситуация и някое от описанията по–долу, не се отчайвай, защото помощ има. Ти можеш да преодолееш този проблем!

Няколко думи за заболяванията

◼ АНОРЕКСИЯ. Колкото и да са слаби, момичетата, страдащи от анорексия, се смятат за дебели, когато се погледнат в огледалото. За да отслабнат, те прибягват до крайни мерки. Едно момиче споделя: „Бях обзета от мисълта колко калории поемам. Внимателно определях какво ще ям през седмицата  и ако ми се струваше, че съм погълнала прекалено много калории, гладувах и правех изтощителни физически упражнения. Вземах до шест разслабителни средства на ден.“

Не след дълго се проявяват симптомите на анорексията. Наблюдава се намаляване на теглото, което понякога е съпътствано с окапване на косата, суха кожа, умора и намаляване на плътността на костите. Менструацията може да стане нередовна или дори да отсъства в продължение на няколко поредни месеца.

Може би това не ти звучи толкова страшно, но не се заблуждавай: анорексията представлява реална опасност за живота. В едно проучване беше установено, че до 10% от случаите на анорексия завършват със смърт вследствие на заболяването, обикновено поради някаква недостатъчност или поради други увреждания, свързани с неправилното хранене.

◼ БУЛИМИЯ. Вместо да избягват храната, момичетата, страдащи от булимия, могат да погълнат до 15 000 калории за два часа! След това се освобождават от храната, обикновено като предизвикват повръщане или като вземат разслабителни или диуретични средства.

В повечето случаи момичетата правят всичко това тайно. Една девойка казва: „Когато след училище се прибирах вкъщи и нямаше никого, обикновено преяждах. После се стараех да прикрия всички следи.“ След това обаче я обземало чувство на вина. Тя продължава: „Чувствах се ужасно, но знаех, че лесно мога да поправя нещата. Качвах се на горния етаж, повръщах и така не само изпитвах облекчение, но и отново усещах, че имам власт над живота си.“

Дори да изглежда разумно решение, принудителното отстраняване на храната от тялото всъщност е опасно. Злоупотребата с разслабителни средства отслабва чревната лигавица и може да доведе до възпаление или инфекция. Честите повръщания водят до обезводняване, кариеси, увреждания на хранопровода и дори до сърдечна недостатъчност.

◼ НЕКОНТРОЛИРУЕМО ПРЕЯЖДАНЕ. Както при булимията, така и при това разстройство болните консумират огромно количество храна. Разликата е, че в този случай те не се освобождават от нея. Затова често са с наднормено тегло. Но някои болни след преяждане гладуват или се натоварват физически. Когато теглото бива поддържано по този начин, роднините и приятелите може да не забележат, че съществува проблем.

Както е и при анорексията и булимията, страдащите от това разстройство имат неестествено отношение към храната. Едно момиче казва за себе си и за другите болни: „Храната е наш близък, таен приятел, може би дори единственият ни приятел.“ Друго момиче споделя: „Докато се тъпча, нищо друго няма значение. Важна е единствено храната — тя ме успокоява, — но след това ме обзема чувство на вина и депресия.“

 Дори без принудително отстраняване на храната от тялото, неконтролируемото преяждане е опасно. То може да доведе до диабет, хипертония, сърдечни заболявания и до някои други болести. Може дори да се окаже пагубно в емоционално отношение.

Възможно ли е да се случи и на тебе?

Разбира се, повечето хора, които искат да отслабнат или да влязат във форма, не страдат от хранително разстройство. Въпреки това, след като разгледа горните описания, може би се тревожиш дали не си на път да развиеш такъв проблем. Запитай се:

◼ Срамувам ли се от привичките си във връзка с храната?

◼ Крия ли навиците си за хранене от другите?

◼ Дали храната е най–важната част от живота ми?

◼ Претеглям ли се повече от веднъж на ден?

◼ Готова ли съм на рисковани начинания, за да отслабна?

◼ Прибягвала ли съм до самопредизвикано повръщане, разслабителни или диуретични средства?

◼ Навиците ми за хранене отразяват ли се на взаимоотношенията ми с останалите? Предпочитам ли да бъда сама вместо с другите, така че тайно да поглъщам огромни количества храна или да се освобождавам от нея?

Ако отговорите на тези въпроси показват, че имаш проблем с храненето, се запитай:

◼ Наистина ли такъв живот ме прави щастлива?

Какво може да се направи по въпроса?

Действай незабавно!

Първата стъпка е да признаеш пред себе си, че имаш проблем. Даниела казва: „След като мислих за това, осъзнах, че нагласата и навиците ми са същите като при страдащите от анорексия. Беше страшно да призная, че постъпвам точно като тях.“

Следващата стъпка е да се молиш на Йехова за проблема си. c Моли го за прозрение да откриеш какво се крие зад заболяването ти, така че да го преодолееш. Можеш да се молиш като Давид: „Изпитай ме, Боже, и узнай сърцето ми; изпитай ме и узнай моите помисли; и виж, дали не съм на  опасен път, и ме насочи във вечен път.“ (Псалм 138:23, 24, СИ [Пс 139:23, 24])

От друга страна, може би не изпитваш желание да се бориш с проблема. Може да си станала зависима от него. Моли се на Йехова и за това. Така направила и Даниела. „В началото — признава тя — не исках да се излекувам. Затова трябваше да се моля за желанието да се възстановя.“

Трето, говори с родителите си или с друг възрастен човек, който може да ти помогне. Загрижените възрастни няма да те карат да се чувстваш неудобно, а ще се стараят да подражават на Йехова, за когото в Библията се казва: „Не е презрял и не се е отвращавал от скръбта на оскърбения, нито е скрил лицето Си от него; но послуша, когато извика той към Него.“ (Псалм 22:24)

Вярно е, че възстановяването не е лесно. Понякога дори е необходимо да се потърси медицинска помощ. d Но най–важното е да се действа. Това решила да направи една девойка, страдаща от булимия. Тя казва: „Започнах да осъзнавам, че съм подвластна на желанието да се освобождавам от храната. Но не бях сигурна дали мога да прекратя този навик. Накрая направих най–трудното — помолих за помощ.“

Ти можеш да направиш същото!

ПОМИСЛИ ВЪРХУ СЛЕДНОТО:

◼ Мислиш ли, че имаш проблеми с храненето? Ако е така, към кого можеш да се обърнеш за помощ?

◼ Как можеш да помогнеш на приятелка, която страда от хранително разстройство?

[Бележки под линия]

[Блок на страница 19]

„Мисля, че имаш проблем...“

Ако някой роднина или приятел ти каже това, не бързай да заемаш отбранителна позиция. Представи си, че твоя приятелка забележи, че отзад подгъвът на роклята ти се е разшил. Няма ли да си благодарна, че ти е казала, преди да се е разшил напълно? В Библията пише: „Има приятел, който се държи по–близко и от брат.“ (Притчи 18:24) Когато някой говори с тебе, защото се притеснява, че може би имаш проблем, показва, че е точно такъв приятел.

[Блок/Снимка на страница 19]

„Трябваше да съм слаба“

„Започнах да свалям килограми. След това ми извадиха мъдреците и не можех да ям. Така започнах да развивам анорексия. Външният вид и фигурата ми се превърнаха в идея фикс. Никога не бях достатъчно слаба. В определен момент теглото ми беше ужасно ниско. Нанесох толкова поражения на тялото си! Ноктите ми не растат. Обърках целия си биологичен часовник. Имах четири спонтанни аборта. Навлязох рано в менопаузата и метаболизмът ми едва действа. Освен това имам колит. И всичко това, защото трябваше да съм слаба.“ (Никол)

[Блок на страница 20]

Ако проблемът отново се появи

Няколко седмици или месеци, след като се справиш с проблема с храненето, е възможно той отново да се появи. Ако това стане, не се предавай. Библията признава, че „праведният може да падне дори седем пъти“. (Притчи 24:16, НС) Повторната поява на проблема не означава, че си се провалила. Това само ти напомня колко е важно да засилиш решимостта си да се справиш с него, да се научиш да разпознаваш признаците на предстоящ пристъп и може би отново да потърсиш помощ от другите.

[Блок/Снимка на страница 20]

Прочети повече по въпроса

Ако страдаш от разстройство на хранителното поведение, можеш да прочетеш повече по този въпрос. Колкото повече знаеш за своя проблем, толкова по–лесно ще ти бъде да се пребориш с него. Вероятно ще извлечеш полза от информацията в броевете на „Пробудете се!“ от 22 януари 1999 г. (англ.), 3–12 страница, и от 22 април 1999 г. (англ.), 13–15 страница.

[Блок на страница 21]

КЪМ РОДИТЕЛИТЕ

Какво да правите, ако вашата дъщеря страда от разстройство на хранителното поведение? Първо, прочетете внимателно информацията в тази статия и в препратките в блока на 20 страница. Опитайте се да разберете защо тя е започнала да постъпва така.

В повечето случаи хората с разстройство на хранителното поведение имат ниско самочувствие и са перфекционисти, като си поставят неразумно високи цели. Старайте се да не допринасяте за това. Хвалете дъщеря си, така че да е по–уверена в себе си. (Исаия 50:4) Помогнете ѝ да се справи с перфекционизма, като оставите „вашата разумност [да] стане известна на всички“. (Филипяни 4:5)

Обърнете внимание какво е собственото ви отношение към храната и теглото. Дали несъзнателно сте наблягали твърде много на тези неща, може би чрез думи или действия? Не забравяйте, че младежите са особено загрижени за външния си вид. Дори шегите към чувствителното момиче, че е „пухкаво“ или че се е „източило като върлина“ (което е напълно нормално за периода на съзряване), може да породят тревога в неговото съзнание.

След като обмислите молитвено въпроса, говорете открито с дъщеря си.

◼ Преценете внимателно какво да кажете и кога да го кажете.

◼ Изразете ясно загрижеността си и желанието си да помогнете.

◼ Не се изненадвайте, ако първата реакция на дъщеря ви е отбранителна.

◼ Слушайте търпеливо.

Най–важното е по всякакъв начин да се стремите да помогнете на дъщеря си да се справи със своя проблем. Нека цялото семейство участва в преодоляването на проблема!

[Снимка на страница 21]

Може би трябва да се молиш за желанието да се възстановиш