Как да се предпазиш от нападение в кола

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В ЮАР

НАПАДЕНИЕТО в кола, при което човек бива нападнат, за да му бъде отнет автомобила, е все по–често срещан проблем по целия свят — от Карачи до Лисабон, от Найроби до Рио де Жанейро. Според Американското бюро за правна статистика в периода между 1993 и 2002 г. в САЩ е имало 38 000 такива случаи годишно.

В ЮАР, чието население е една шеста от това на САЩ, статистиката е още по–тревожна — над 14 000 случая на година. Когато прочетеш за такива преживявания, ще разбереш защо от всички престъпления мнозина се страхуват най–много от нападението в кола. В тази статия са посочени истински случаи на хора, които живеят в Йоханесбург, най–големият град в ЮАР. От техните разкази можеш да разбереш какво да правиш, ако някога ти се случи такова нещо, а също и как да намалиш риска от нападение в кола.

Действителни случаи

◼ „С моята приятелка Сюзан участвахме заедно в проповедната дейност около година. Една сряда, преди да отидем с колата до следващото си изучаване, спряхме да пием чай под едно дърво покрай улицата в един жилищен район. Сюзан слезе от колата, за да извади кошницата от багажника. Тя точно ми подаваше чашата, когато изведнъж се появиха двама мъже и единият опря пистолет в тила на Сюзан. Изплаших се и се опитах да изляза от колата, но другият мъж ме блъсна обратно вътре. Така се озовахме в ситуация, в която ние, две жени, бяхме принудени да седим в колата, докато двама мъже ни карат в неизвестна посока. Наистина си мислех, че най–вероятно ще ни изнасилят или ще ни убият.“ (Аника, млада съпруга)

 ◼ „Пътувах с колата си на път за работа в седем часа сутринта. Спрях на едно кръстовище, където често има безработни хора, търсещи работа. Не подозирах нищо, докато някой не опря пистолет в тила ми през отворения прозорец на колата и каза: ‘Слизай или ще стрелям!’ В същия момент над главите ни се появи хеликоптер на пътния контрол. Нападателят си помисли, че е полицията, затова дръпна спусъка и побягна. Простреля ме във врата и засегна гръбначния ми мозък. Останах парализиран от врата надолу. Не мога да движа ръцете и краката си и не ги чувствам.“ (Бари, баща на син в юношеска възраст)

◼ „Със съпругата ми Линдзи имахме уговорка да отидем да обядваме. Аз я чаках в колата. Вратите бяха заключени, но прозорците бяха леко отворени, защото беше много горещо. Гледах през предния прозорец от шофьорското място, когато двама мъже завиха от ъгъла съвсем спокойно. Когато бяха на около осем крачки от предницата на колата, се разделиха и единият мина от лявата страна на колата, а другият — от дясната. Като стигнаха до вратите на колата, изведнъж и двамата насочиха пистолет към мене и започнаха да ми дават нареждания. Подчиних се и запалих колата, при което те извикаха да изляза и да се преместя на задната седалка. Единият седна зад волана и докато той караше, другият ме принуждаваше да държа главата си наведена. Той каза: ‘Дай ми една причина да не те убия!’ Отговорих му, че съм Свидетел на Йехова. Той продължи да говори за това, че ще ме убие, а аз непрекъснато се молех и мислех за скъпата си съпруга. Как щеше да реагира тя, когато види, че съпругът ѝ и колата са изчезнали?“ (Алан, пътуващ надзорник и баща)

Тези случаи показват колко бързо и неочаквано стават нападенията в кола. Те показват също какви ситуации използват похитителите. На много места вече не е безопасно да се чака или да се почива в автомобил, паркиран на улицата в жилищен район. Други опасни места са някои кръстовища и уличките, водещи към къщите.

Справяне след нападението

За щастие преживяването на Сюзан и Аника завършило благополучно. След като били отвлечени, двете жени започнали да обясняват на похитителите, че участват в дейност за библейско образование. Това явно накарало мъжете да изпитват угризения на съвестта. Аника разказва: „Те се извиниха за постъпката си, но казаха, че поради времената, в които живеем, са принудени да крадат и да нападат хората в колите им, за да се прехранват. Обяснихме им защо Бог допуска бедността и страданията.“ Библейското послание докоснало сърцата на двамата похитители и те решили да върнат парите и часовниците, които били взели, като уверили Сюзан и Аника, че няма да им направят нищо лошо. Сюзан си спомня: „Тогава единият от мъжете започна да ни обяснява как да избегнем подобно нападение в бъдеще. Накараха ни да им обещаем, че никога повече няма да спираме край пътя, за да пием чай.“ След това точно както били обещали, похитителите спрели автомобила, с благодарност приели основани на Библията издания и оставили Сюзан и Аника да продължат невредими с автомобила си.

На Алан, пътуващият надзорник, му било наредено да слезе от автомобила си, когато похитителите спрели на отдалечено и безлюдно място. Макар че загубил ценни притежания, той бил щастлив, че всичко е минало, без да получи физически увреждания.  Алан разказва: „Мисля, че се отървах леко, защото изпълнявах нарежданията им, не бях агресивен и не изпаднах в паника. Но определено трябваше да съм по–наблюдателен. От тази случка разбрах, че човек не може да се отпусне и да си мисли, че нищо не може да му се случи, тъй като живеем толкова напред в последните дни на злата система на Сатана.“ На следващия ден Алан и Линдзи отишли отново в същия район, за да продължат да проповядват със сбора, в който били назначени да служат тази седмица. Алан казва: „През целия ден се молехме и отваряхме очите си на четири. Не беше лесно, но Йехова ни даде ‘сила, надхвърляща нормалното’.“ (2 Коринтяни 4:1, 7)

Бари, който пострадал най–много, е в инвалидна количка вече единайсет години. Но е похвално, че той е запазил положителна нагласа и не е позволил на преживяното да го огорчи. Вярата му в обещанието на Йехова Бог за един праведен нов свят не е намаляла. (2 Петър 3:13) Бари продължава да посещава редовно християнските събрания и се възползва от всяка възможност да споделя вярата си с другите. Той казва: „Да служа на Йехова, винаги ми носи радост. Макар че съм прикован към инвалидна количка и почти не мога да се грижа за себе си, често размишлявам за онова, което Йехова е направил и прави за мене, и това ми помага да издържам. Скоро тази зла система ще изчезне и само колко прекрасно ще бъде, когато ще мога да ходя отново!“ (Исаия 35:6; 2 Тимотей 3:1–5)

Властите в ЮАР взеха мерки, вследствие на което нападенията в кола до известна степен намаляха. Въпреки това подобни нападения продължават да стават в други части на света и техният брой се увеличава. Истинските християни очакват намесата на Божието Царство, уверени, че това е единственото правителство, което ще премахне всякакви подобни престъпления и прояви на насилие. (Псалм 37:9–11; Матей 6:10)

[Блок/Снимка на страница 14]

СЪВЕТИ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА РИСКА ОТ НАПАДЕНИЕ В КОЛА

◼ Ако шофираш в район, където са ставали такива нападения, заключвай автомобила и затваряй прозорците, когато си вътре.

◼ Когато намаляваш, преди да спреш на някое кръстовище, бъди нащрек за подозрителни хора, които обикалят наоколо.

◼ Поддържай дистанция с автомобила отпред, за да имаш възможност да действаш бързо, ако трябва да избегнеш някаква опасност.

◼ Ако друга кола удари автомобила ти отзад, прецени добре дали да излезеш, за да огледаш щетите. Това може да е капан. Ако нещо подобно се случи в опасен район, ще е по–безопасно да продължиш до най–близкото полицейско управление.

◼ Бъди нащрек за непознати, обикалящи около входа на дома ти. Ако забележиш нещо подобно, може да е по–разумно да продължиш да шофираш и да се върнеш по–късно или може да предпочетеш да отидеш с автомобила до най–близкото полицейско управление.

◼ Ако се налага да чакаш в автомобил, паркиран в опасен район или на безлюдно място, наблюдавай внимателно какво става наоколо. Ако подозираш, че има някаква опасност, запали автомобила и се придвижи до друго място наблизо.

[Снимка на страница 14]

Бари продължава да е с положителна нагласа, въпреки че е прикован към инвалидна количка