Мостът „Тауър“ — врата към Лондон

ПУСНИ

Мостът „Тауър“ — врата към Лондон

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

ХОРАТА от други страни, които никога не са били в Англия, са чували за него. Годишно го посещават хиляди туристи. Всеки ден жителите на Лондон минават по него, може би дори без да обръщат внимание или да се замислят за неговата история. Мостът „Тауър“ е една от най–известните забележителности на Лондон.

Мостът „Тауър“, който е свързан с крепостта „Тауър“ (Лондонската кула), не бива да се бърка с намиращия се в близост до него Лондонски мост. През 1872 г. английският парламент приел законопроект, разрешаващ строежа на мост над река Темза. Въпреки възраженията на управителя на „Тауър“, парламентът решил да осъществи плана за построяване на допълнителен мост, при условие, че неговият дизайн наподобява стила на крепостта. Съвременният мост „Тауър“ води началото си от това официално предложение.

През XVIII и XIX век над река Темза имало много мостове, най–известният от които бил Старият лондонски мост. До 1750 г. основите на този мост вече били нестабилни и той забавял преминаването на плавателните съдове. Под него се струпвали кораби от цял свят, за да търсят място в претовареното пристанище. По онова време в пристанището имало толкова много кораби, че според някои, човек можел да ходи с километри, преминавайки през палубите на подредените един до друг плавателни съдове.

По молба на Община Лондон архитектът на града Хоръс Джоунс предложил да бъде построен подвижен мост в готически стил, разположен след Лондонския мост по посока на течението на реката. Този мост щял да позволява свободен достъп за корабите, плаващи на запад срещу течението на реката към доковете. Конструкцията на това съоръжение се отличавала с особена характеристика, която за мнозина била новост.

Отличаваща се конструкция

Джоунс пътувал много и малките подвижни мостове над каналите в Холандия, породили в него идеята за мост с две повдигащи се части, или кобилици, всяка от които се уравновесява с помощта на тежести. Конструиран с модерни методи на строителство, включващи използването на стоманена рамка и каменна облицовка, мостът „Тауър“ с познатата ни днес форма води началото си от чертежите на Хоръс Джоунс и неговите колеги.

Мостът „Тауър“ има две главни кули, които са свързани една с друга на високо ниво чрез две пешеходни алеи, извисяващи се на 34 метра над автомобилния път и на около 42 метра над средното ниво на прилива. Автомобилният път от всяка страна на реката води до една от двете кобилици. Всяка от тези огромни подвижни части тежи около 1200 тона и се издига до ъгъл от 86 градуса. Кораби с максимална товароподемност от 10 000 тона преминават безпрепятствено, когато мостът е вдигнат.

Енергията, необходима за кобилиците

За вдигане на кобилиците, за пътническите асансьори, свързващи пешеходните алеи с автомобилния път, и дори за сигналната система била използвана хидравличната сила. Мостът функционирал изцяло с енергия, получена от водата! Водата осигурявала енергия в изобилие — два пъти повече от необходимото.

Под южния край на моста били инсталирани 4 парни котела на въглища. В тях се образувала пара с налягане от 5–6 килограма на квадратен сантиметър, която задвижвала две огромни помпи. Тези помпи осигурявали вода с налягане от 60 килограма на квадратен сантиметър. Имало и шест големи колектора, в които била съхранявана водата с високо налягане, необходима за получаване на енергията за вдигане на кобилиците. Колекторите захранвали общо осем двигателя, задвижващи кобилиците. След пускане на механизма кобилиците се издигали нагоре с помощта на подпори с диаметър 50 сантиметра. Само за една минута кобилиците били вдигани напълно.

Посещение на съвременния мост „Тауър“

В наши дни електричеството измести парната енергия. Но както в миналото, така и днес, когато мостът „Тауър“ се вдига, уличното движение спира. Пешеходците, туристите и другите посетители с удивление наблюдават конструкцията на моста.

Първо се чува предупредителен сигнал, след това бариерите се спускат, накрая преминава последното превозно средство и контрольорите потвърждават, че мостът е празен. Безшумно четирите свързващи болта на подвижните части се разделят и кобилиците се издигат нагоре. След това вниманието се насочва към реката. Независимо дали преминава влекач, скутер или платноход всички погледи са насочени към плавателния съд. Няколко минути по–късно се чува друг сигнал. Кобилиците се спускат и бариерите се вдигат. Велосипедисти профучават пред превозните средства, за да минат първи. След секунди мостът „Тауър“ вече е напълно спуснат, до следващото издигане.

За по–любознателните посетители тази често повтаряща се последователност от действия не е достатъчна. Затова те се изкачват с асансьор до северната кула, за да се полюбуват на фактите от историята на моста, старателно подредени и представени от аниматронен модел в изложбата „Историята на моста „Тауър“. Изключителните инженерни постижения и пищната церемония по откриването са изобразени по платната на различни художници, а релефни, кафеникави снимки и информационни пана разкриват удивителната структура на моста „Тауър“.

Намиращите се на високо ниво пешеходни алеи дават възможност на посетителите да се насладят на чудесни гледки от Лондон. На запад се виждат катедралата „Свети Павел“ и сградите на банките във финансовия район, а в далечината — Пощенската кула. На изток човек очаква да види доковете, но те са изместени от съвременната част на града, далече надолу по течението. Вместо тях, „Докландс“, район с модерно строителство, буди изумление с новаторските си постройки. Впечатляваща, интересна, завладяваща — всички тези определения подходящо описват гледката от тази известна лондонска забележителност.

Защо не разгледате внимателно тази историческа конструкция, когато посетите Лондон? Подобно посещение ще остави у вас трайно впечатление от това забележително инженерно постижение.

[Снимка на страница 16]

Една от двете парни помпи, които някога задвижвали двигателите

[Източник]

[Снимка на страници 16, 17]

Двете кобилици на моста биват издигани напълно за по–малко от минута

[Източник]

[Информация за източника на снимката на страница 15]

ПРОБУДЕТЕ СЕ!