Ромите — хиляда години радост и тъга

СЪБИТИЕТО прилича на голяма традиционна сватба — има изобилие от храни и напитки, навсякъде звучи музика и роднините бързат да поздравят стеснителния младоженец и лъчезарната му невяста. Но това не е сватбата, а само годежът вечерта преди нея, на който над шестстотин гости са дошли да изкажат благопожеланията си. При този случай семейството на младоженеца трябва да откупи булката от бъдещите сватове. На следващия ден женихът и семейството му ще придружат невястата до новия ѝ дом, където ще се състои самото сватбено тържество.

Всички роднини на младоженците говорят ромски — език, който се смята за чужд в която и част на света да живеят. Ромският език в различните си разновидности, както и многобройните древни традиции и сватбени обичаи, са част от културното наследство на народ, разпръснат по цялото земно кълбо, който обаче няма своя държава и правителство. Този народ е ромският a.

Кои са ромите?

Историята на ромския език, култура и родословие ни отвежда хиляда години назад във времето в северна Индия. Ромският език, като изключим някои думи, навлезли в по–ново време, е с ясно изразен индийски произход. Не е ясно обаче защо ромите са напуснали Индия. Според някои учени техните предци може да са били занаятчии и артисти, пътуващи с войнишки отряди, които напуснали родината си след военни конфликти. Във всеки случай ромите влезли в  Европа през Персия и Турция преди началото на XIV век.

Сред европейците съществуват две коренно противоположни схващания за ромите. От една страна в някои романи и филми те биват представяни в романтична светлина като гостоприемен и безгрижен странстващ народ, който свободно изразява радостните и тъжните моменти в живота с песни и танци. От друга страна, понякога те биват заклеймявани като нечестни, потайни и недоверчиви хора, вечно изолирани от обществото. За да разберем как са възникнали тези две противоположни представи, нека да надникнем в любопитното минало на ромите.

Минало, белязано от дискриминация

През Средновековието светът на повечето европейци се простирал не по–далече от пределите на техния град или село. Можем да си представим какво е минало през ума им, когато за първи път са видели пристигащи ромски семейства. Навярно всичко в тях им било интересно. Ромите били мургави, имали тъмни очи и черна коса, а дрехите, обичаите и езикът им били напълно различни. Освен това те често стоели настрана от другите — навик, който може би води началото си от класовото общество в Индия. Но с годините първоначалното любопитство на европейците било заменено от недоверие.

Ромите били принуждавани да живеят настрана от другите, като били задължавани да се установяват само в покрайнините на селището и нямали право да влизат в него дори за да купуват храна или да черпят вода. Носели се слухове, че те крадат деца и дори ги ядат! На някои места имало закони, задължаващи ромите да готвят на открито, така че всеки, който иска, да може да провери какво има в съдовете. Често това ставало, като яденето за деня било изсипвано на земята. Не е изненадващо, че някои роми крадели храна, за да оцелеят.

Ромите се справяли с тази дискриминация, като оставали сплотени. От векове те намират подкрепа и щастие в семейството. Като цяло родителите сред ромите много обичат децата си и децата са силно привързани към родителите си и се грижат за тях на старини. Освен това много роми зачитат традиционните ценности за добро и почтено поведение.

 Живот на път

Тъй като рядко били посрещани радушно, ромите останали номадски народ. Този начин на живот им помогнал да развият умения като железари, търговци и артисти. Така те поне можели да изхранват семейството си. Някои от ромките се възползвали от слуховете, които се носели за техните свръхестествени способности, и печелели, като се престрували, че наистина могат да предсказват бъдещето. Освен това номадският живот предпазвал ромската култура и морал от влиянието на гаджѐ — ромската дума за хората от останалите народности. b

Междувременно предубеждението дало начало на преследване. Ромите били изгонени от някои части на Европа. На други места били роби в продължение на векове. След края на това робство през 60–те години на XIX век ромите се разпръснали още повече и голяма част от тях се заселили в Западна Европа и в Северна и Южна Америка. Където и да отивали, те носели със себе си своя език, обичаи и таланти.

Дори в най–трудните моменти ромите намирали радост в артистичните изпълнения. В Испания смесването между ромската и други култури дало начало на фламенкото, а в Източна Европа ромските музиканти усвоили местни народни песни, които преработили според своя характерен стил. Изпълнените с чувство музикални изпълнения на ромите са вдъхновявали дори класически композитори, сред които Бетовен, Брамс, Дворжак, Лист, Моцарт, Равел, Рахманинов, Росини, Сарасате, Сен–Санс и Хайдн.

Ромите днес

Днес ромите живеят навсякъде по света, като наброяват между два и пет милиона души, а според някои дори и повече. Най–голям брой роми живеят в Европа. Много от тях вече не са постоянно на път, а някои се радват и на материално благополучие. Но на много места ромите все още са бедни и онеправдани,  като често живеят в мизерни условия.

По време на комунистическия режим в Източна Европа политическите идеали повеляваха равенство за всички. Правителствата се опитваха с различен успех да сложат край на номадския живот на ромите, като им даваха работа и държавно жилище. В някои случаи това подобряваше донякъде условията и стандарта на живот. Но отрицателните чувства, които ромите и хората от другите народи таят помежду си от векове, останаха.

Политическите промени в Източна Европа през 90–те години на XX век породиха нови надежди. Но те отвориха и стари рани, защото съкращаването на програмите за социално подпомагане и по–слабото прилагане на законите против дискриминацията отново поставиха много роми в по–неизгодно социално и икономическо положение.

Надежда и по–добър живот

Такива били условията, когато Андрея, момиче с гарвановочерни коси, ходела на училище в Източна Европа. Тя била единствената от ромски произход в класа си. Макар и силна духом, Андрея не може да сдържи сълзите си, когато си спомня обидите и подигравките, които е понесла. Тя разказва: „Винаги ме избираха последна, когато се разделяхме на отбори за някоя игра. Искаше ми се да избягам в Индия, където нямаше да се различавам от останалите. Дори веднъж някой изкрещя на един мой приятел ‘Връщай се в Индия!’, а той отговори ‘Щях да го направя, ако имах пари’. Никъде не се чувствах като у дома си. Никъде не бяхме желани.“ Андрея била талантлива танцьорка и мечтаела да стане известна, така че околните да започнат да я приемат. Но през юношеските си години намерила нещо много по–хубаво.

Тя разказва: „Един ден вкъщи дойде млада жена на име Пироска, която беше Свидетелка на Йехова. Тя ми показа от Библията, че Бог обича всеки един от нас поотделно, а не просто всички хора, взети заедно. Обясни ми, че ако искам, мога да бъда близка приятелка с Бога. Така почувствах, че някой наистина се интересува от мене. Като разбрах, че за Бога всички хора са равни, станах по–уверена в себе си.

Пироска ме заведе на събрание на Свидетелите, където се запознах както с роми, така и с нероми и видях единството между тях. Изградих истински приятелства със Свидетели и от двете групи. След като изучавах Библията с Пироска в продължение на около година и половина, и аз станах Свидетелка на Йехова.“ Днес Андрея и съпругът ѝ са целодневни  проповедници и говорят с другите за това как Бог изпитва истинска любов към хората от всички народи.

„Приеха ме като равен“

Спомняйки си своите младежки години, един мъж от ромски произход на име Хайро разказва: „Постоянно имах неприятности, защото общувах с момчета, които не зачитаха закона. Веднъж, когато бях с тях, ме арестуваха за кражба. Докато полицаите ме водеха към къщи, се страхувах не толкова от тях, а повече от реакцията на майка си, защото, както е в повечето ромски семейства, ме бяха възпитали, че е погрешно да се краде от когото и да било.“

Когато Хайро пораснал, семейството му също започнало да общува със Свидетелите на Йехова. Библейското обещание, че Божието Царство ще премахне проблемите на хората, в това число предубеждението и дискриминацията, докоснало сърцето на Хайро. Той споделя: „Ромите никога не са имали свое правителство, което да се грижи за тях. Затова мисля, че за тях е лесно да разберат и да оценят как Божието Царство ще донесе полза на всички народи. Виждам полза още днес. От мига, в който прекрачих прага на Залата на Царството, се почувствах като апостол Петър, когато казал: ‘Наистина виждам, че Бог не е предубеден, но във всеки народ приема този, който се бои от него  и върши каквото е праведно.’ (Деяния 10:34, 35) Всички ме приеха като равен. Не можех да повярвам, когато чух нероми да ме наричат пра̀ла — „брат“ на ромски!

В началото някои членове на семейството ми силно се противопоставяха на новата ми вяра. Те не можеха да си обяснят промените, които правех, за да приведа живота си в хармония с библейските принципи. Но днес роднините ни и останалите от ромската общност виждат, че отстояването на Божиите стандарти ми носи щастие и дава добри резултати. Повечето от тях също искат да подобрят живота си.“ Днес Хайро служи като християнски старейшина и целодневен проповедник. Неговата съпруга Меган, която не е от ромски произход, също учи ромите и другите хора как Библията може да им помогне да водят по–щастлив живот — както днес, така и в бъдеще. „Семейството на съпруга ми и ромската общност напълно ме приемат — споделя тя. — Харесва им, че някой, който не е от ромски произход, проявява такъв интерес към тях.“

[Бележки под линия]

[Текст в блока на страница 24]

Днес ромите живеят навсякъде по света

[Блок/Снимки на страница 23]

Смята се, че по време на нацисткия режим в Европа Хитлер убива 400 000 или повече роми в лагерите на смъртта, заедно с евреи, Свидетели на Йехова и други хора. През 1940 г., още преди Хитлеровата кампания за изтребление да стане известна на обществеността, актьорът Чарли Чаплин, който също е от ромски произход, създава филма „Великият диктатор“, осмиващ Хитлер и нацисткото движение. Други известни хора на изкуството, които твърдят, че са от ромски произход, са актьорът Юл Бринер, актрисата Рита Хейуърт (на снимката долу), художникът Пабло Пикасо (на снимката долу), джаз музикантът Джанго Райнхард и македонската певица Есма Реджепова. Някои роми са станали инженери, лекари, професори и народни представители.

[Източници]

AFP/Getty Images

Photo by Tony Vaccaro/Getty Images

[Блок/Снимки на страница 26]

Свидетели от ромски произход

Много роми са станали Свидетели на Йехова. Някои от тях са старейшини в сбора и целодневни проповедници. Местните правителствени служители и другите хора ги уважават като образцови личности. Една Свидетелка от ромски произход в Словакия разказва: „Един ден наш съсед, който не е ром, почука на вратата ни и каза: ‘Имам сериозни проблеми в брака си, но зная, че вие можете да ми помогнете.’ ‘Защо идвате точно при нас?’ — попитахме ние. ‘Ако Богът, на когото се покланяте, може да помогне на вас, ромите, да водите по–добър живот — обясни той, — може би ще помогне и на нас.’ Дадохме му книга за семейния живот, която е основана на Библията и е издадена от Свидетелите на Йехова.

По–късно дойде жена му със същата молба, без да знае, че съпругът ѝ вече е идвал. Тя каза: ‘Никой друг в този блок не може да ни помогне.’ Дадохме ѝ екземпляр от същата книга. Всеки от тях ни помоли да не казваме на другия, че е идвал. След месец и половина започнахме да изучаваме Библията с това семейство. Като живеем според библейските стандарти, печелим уважението на другите и те се обръщат към нас за духовна помощ.“

[Снимки]

Нарбон (Франция)

Гранада (Испания)

‘За ромите е лесно да разберат и да оценят как Божието Царство ще донесе полза на всички народи.’ (Хайро)

[Снимка на страница 22]

Полша

[Източник]

© Clive Shirley/Panos Pictures

[Снимка на страница 22]

Роми в Англия през 1911 г.

[Източник]

By courtesy of the University of Liverpool Library

[Снимка на страници 22, 23]

Словакия

[Снимка на страница 23]

Македония

[Източник]

© Mikkel Ostergaard/Panos Pictures

[Снимка на страница 24]

Румъния

[Снимка на страница 24]

Македония

[Снимка на страници 24, 25]

Чехия

[Снимка на страници 24, 25]

Испания

[Снимка на страница 25]

Андрея мечтаела чрез танците да стане известна и другите да я приемат

[Информация за източника на снимката на страница 24]

Румъния: © Karen Robinson/Panos Pictures; Македония: © Mikkel Ostergaard/Panos Pictures; Чехия: © Julie Denesha/Panos Pictures