Телевизията — „учител под прикритие“

ТЕЛЕВИЗИЯТА може да бъде въздействащо средство за обучение. Тя ни „разказва“ за страни и народи, които може би никога няма да посетим. „Пътуваме“ из джунглата и до полярните ледове, „изкачваме се“ до върховете на различни планини и „се гмуркаме“ в дълбините на океана. Надникваме в невероятния свят на атомите или на звездите. Гледаме новините и виждаме какво се случва на другия край на земното кълбо. Разбираме повече за политиката, историята, актуалните събития и културата на различни народи. Телевизията улавя както веселите, така и тъжните моменти от живота на хората. Тя ни развлича, учи ни и дори ни вдъхновява.

Много от предаванията обаче не са нито полезни, нито образователни. Навярно най–силните нападки срещу телевизията са отправени от онези, които осъждат изобилието от ярки описания на насилие и секс на екрана. При едно проучване, проведено в САЩ, беше установено, че близо две трети от телевизионните програми съдържат сцени с насилие, средно по шест сцени на час. Докато стигнат зряла възраст, младежите ще са гледали хиляди сцени с насилие и убийства. Предаванията и филмите със сексуално съдържание също се срещат изключително  често. В две трети от всички телевизионни програми се говори за секс, а в 35% се излъчват сексуални сцени, в които обикновено партньорите не са женени помежду си и в които сексът е представен като нещо непринудено и напълно безопасно. a

Програмите със секс и насилие се гледат с желание от много хора по света. Американските екшън–филми, които се излъчват и по телевизията, се продават лесно в други страни. Те могат да бъдат разбрани лесно и не е задължително актьорите в тях да играят добре, нито сценарият да е особено сполучлив. Тези филми привличат вниманието на зрителите, като поставят акцента върху побоищата, убийствата, специалните ефекти и секса. Но за да задържат това внимание с течение на времето, е необходимо разнообразие. На зрителите бързо им доскучават едни и същи неща и сензационното се превръща в нещо обикновено. В стремежа си да поддържат интереса на хората продуцентите прибягват до крайности, за да шокират и развълнуват зрителите, като увеличават сцените с насилие и правят съдържанието по–изразително, по–еротично и по–садистично.

Споровете относно влиянието на телевизията

Как се отразява на зрителите непрекъснатото гледане на насилие и секс по телевизията? Критиците твърдят, че насилието по телевизията подтиква хората да се държат агресивно и намалява съчувствието им към жертвите на насилие в действителния живот. Според тях сексуалните картини насърчават към безразборни полови контакти и подкопават моралните стандарти.

Дали гледането на телевизия наистина има такива последствия? Десетилетия наред този въпрос  предизвиква разгорещени спорове. Проведени са стотици проучвания по темата и са издадени хиляди книги и статии. Всъщност в основата на спора стои проблемът, че е трудно да се докаже как едно нещо води до друго, например как гледането на насилие по телевизията в ранна възраст води до агресивно поведение по–късно в живота. Предизвикателство е да се докаже връзката между причината и следствието. Например, ако за първи път вземаш някакво лекарство и само след няколко часа получиш обриви, е много лесно да стигнеш до заключението, че алергичната реакция е причинена от лекарството. Понякога обаче алергията се развива постепенно. В такъв случай може да се окаже много по–трудно да я свържеш с определено лекарство, тъй като за нея може да има много причини.

По подобен начин е трудно да се докаже, че насилието на телевизионния екран води до престъпления и до противообществено поведение. Много проучвания показват, че все пак е възможно да съществува връзка между двете. Освен това някои престъпници признават, че нагласата и агресивното им поведение са били повлияни от онова, което са гледали по телевизията. От друга страна, съществуват множество различни фактори, които оказват влияние в живота на хората. Видеоигрите с насилие, нравствените ценности на приятели и роднини и условията за живот също може да допринесат за агресивното поведение.

Тогава едва ли е учудващо, че съществуват противоположни мнения по въпроса. Един психолог от Канада писа: „Научните доказателства не сочат, че гледането на насилие води до агресивно поведение, нито че притъпява чувствителността на хората към [насилието].“ Но специалисти от Комитета за медиите и обществеността към Американската психологическа асоциация казаха: „Няма никакво съмнение, че хората, които прекарват повече време в гледане на насилие по телевизията, толерират по–лесно агресивността и увеличават проявите си на насилие.“

Как телевизията влияе върху мисленето ти?

Не бива да забравяме, че специалистите спорят за наличието на доказателства, че гледането на насилие води също до насилие. Същевременно обаче малцина биха оспорили факта, че телевизията влияе на мисленето и поведението ни. Помисли върху следното: само една снимка може да предизвика у нас гняв, сълзи или радост. Музиката също оказва значително влияние върху чувствата ни. Думите, дори да са само напечатани, ни карат да се замислим, събуждат чувства в нас и ни подтикват към действие. Тогава само каква сила се крие в умелото съчетание на картина, музика и думи! Нищо чудно, че телевизията е толкова привлекателна! Освен това е и достъпна. Един писател казва: „Откакто човек е започнал да изразява мислите си писмено ... никое друго средство за предаване на идеи не е оказвало толкова голямо влияние върху обществото.“

Всяка година търговските компании изразходват милиарди долари за реклама, защото знаят, че онова, което хората виждат и чуват, им оказва въздействие. Те дават толкова пари не защото предполагат, че рекламата ще има резултат, а защото са сигурни в това. Така се продават продуктите им. През 2004 г. компанията „Кока–кола“ изразходи 2,2 милиарда долара в целия свят за реклама на продуктите си, било то в печата, по радиото или по телевизията. Струваше ли си тази инвестиция? За посочената година печалбите на компанията възлизаха на 22 милиарда долара. Хората, които работят в областта на рекламата, знаят, че само една реклама може и да не окаже голямо въздействие. Затова те разчитат на ефекта от множество реклами, излъчвани в продължение на години.

Щом трийсетсекундни реклами могат да окажат влияние на възгледите и поведението ни, можем със сигурност да кажем, че часовете, прекарани пред телевизора, също ни се отразяват. Авторът на книгата „Международна история на телевизията“ пише: „Дори чрез ежедневните и обикновени развлечения телевизията действа като учител под прикритие.“ В книгата „История на телевизията в картини“ се казва: „Телевизията променя начина ни на мислене.“ Тогава трябва да си зададем следния въпрос: „Дали онова, което гледам, влияе на мисленето ми така, както бих искал?“

Това е особено важно за онези, които служат на Бога. Голяма част от нещата по телевизията противоречат на извисените принципи и морални стандарти, съдържащи се в Библията. Начинът на живот и действията, които са осъдени в Свещеното писание, на малкия екран биват представяни като напълно естествени, приемливи и дори модерни. Същевременно  християнските ценности и хората, които изглежда, че ги зачитат, често са обект на пренебрежение, присмех и подигравки. Един писател казва с огорчение: „Не е достатъчно неприемливото поведение да бъде представено като нещо естествено, а се стига дотам, че онова, което е нормално, бива представяно като неприемливо.“ Толкова често този „учител под прикритие“ шепне, че ‘злото е добро, а доброто зло’. (Исаия 5:20)

Трябва да подбираме внимателно какво гледаме, защото то ще повлияе на мисленето ни. В Библията се казва: „Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър, а другарят на безумните ще пострада зле.“ (Притчи 13:20) Библейският учен Адам Кларк казва: „Да ходиш с някого включва любов и привързаност. Невъзможно е да не подражаваме на онези, които обичаме. Затова казваме ‘Кажи ми какви са приятелите ти, за да ти кажа какъв си’. Кажи ми с какви хора дружи човек и лесно мога да позная какъв е моралът му.“ Както вече разбрахме, много хора прекарват голяма част от времето си с героите от телевизията, които обаче съвсем не са мъдри и които един истински християнин никога не би поканил в дома си.

Ако твоят лекар ти предпише силно лекарство, вероятно внимателно ще обмислиш както ползата, така и рисковете от приемането му. Ако вземеш погрешното лекарство или дори ако вземеш прекалено голяма доза от подходящото лекарство, това ще навреди на здравето ти. Същото може да се каже и за гледането на телевизия. Затова е мъдро внимателно да обмисляме какво гледаме.

Апостол Павел бил вдъхновен да насърчи християните да мислят за неща, които са истинни, които заслужават сериозно внимание, които са праведни, целомъдрени, достойни за обич, за които се говори добре, които са добродетелни и заслужават похвала. (Филипяни 4:6–8) Ще последваш ли този съвет? Бъди сигурен, че няма да съжаляваш, ако направиш това.

[Бележка под линия]

[Текст в блока на страница 5]

„Телевизията е изобретение, което позволява да бъдеш забавляван в собствения си хол от хора, които иначе не би поканил в дома си.“ (Дейвид Фрост, британски говорител)

[Блок на страница 5]

КАКВО ДА КАЖЕМ ЗА СЕКСА И НАСИЛИЕТО В БИБЛИЯТА?

Каква е разликата между насилието и секса на телевизионния екран и в Библията? Когато в Библията се споменават сексуалните отношения и насилието, това е с възпитателна, а не с развлекателна цел. (Римляни 15:4) В Божието Слово се съдържат исторически факти, които ни помагат да разберем каква е гледната точка на Бога по даден въпрос, както и да се поучим от грешките на другите.

В повечето страни, където по телевизията се излъчват реклами, сцените със секс и насилие нямат възпитателна цел, а всичко се прави за пари. Рекламните агенции се стремят да привлекат колкото се може повече хора, а сексът и насилието приковават вниманието на зрителите и те остават пред телевизора. Така те гледат рекламите и си купуват съответните продукти. Новинарските екипи прилагат към репортажите си принципа: „Щом има кръв, излъчваме го пръв.“ Това означава, че потресаващите истории за престъпност, бедствия и войни имат предимство пред новините, които не са толкова впечатляващи.

Макар че в Библията са документирани различни прояви на насилие, тази книга насърчава хората да живеят в мир с другите, като не търсят начин да си отмъщават, а като разрешават проблемите мирно. Навсякъде в Библията се насърчава добрият морал. Това е нещо съвсем различно от посланието на повечето телевизионни предавания и репортажи. (Исаия 2:2–4; 1 Коринтяни 13:4–8; Ефесяни 4:32)

[Блок/Снимка на страница 7]

ТЕЛЕВИЗИЯТА И ДЕЦАТА

„Въз основа на различни проучвания през последните няколко десетилетия все повече научни и здравни организации са на мнение, че гледането на насилие е опасно за децата.“ (Фондация за семейството „Хенри Кайзър“)

„[Съгласни сме с] Американската педиатрична академия, според която ‘деца под две години не бива [да гледат телевизия]’. В тази възраст мозъкът на децата се развива значително и те се нуждаят от активни игри и от общуване с действителни хора, за да се развиват и да придобиват физически и социални умения.“ (Американски национален институт за медиите и семейството)

[Снимка на страници 6, 7]

Дали онова, което гледам, влияе на мисленето ми така, както бих искал?