„Влакчета“, които светят в тъмното

◼ Една тиха вечер във вътрешността на Бразилия мъничко „влакче“ излиза изпод горската шума. Два червени „фара“ осветяват пътеката пред него, а от двете му страни светят единайсет чифта жълтозелени „фенери“. Това съвсем не е обикновен влак, а седемсантиметровата ларва на един бръмбар от семейство Фенгодиде (Phengodidae), който се среща в Северна и Южна Америка. Женските, които запазват формата си на ларва, приличат на вагони с вътрешно осветление, затова са наричани „железопътни червеи“. Местните хора в Бразилия ги наричат „влакчета“.

През деня кафявата ларва се вижда трудно. Но през нощта тя съобщава за присъствието си с впечатляващо разнообразие от светлини. Те се дължат на органичното вещество луциферин, което се окислява с помощта на ензима луцифераза и произвежда студена светлина. Тя може да бъде червена, оранжева, жълта или зелена.

Червените „фарове“ светят почти постоянно, за разлика от жълтозелените „странични светлини“. Учените предполагат, че „фаровете“ помагат на ларвата да открива стоножките, които са любимата ѝ храна, докато „страничните светлини“ явно служат за отблъскване на хищници, като мравки, жаби и паяци. Тези светлини сякаш казват: „Не ставам за ядене. Махай се!“ Затова те се „включват“, когато ларвата усети присъствието на хищник. Те светят също когато тя напада някоя стоножка или когато женската се е свила около яйцата си. Обикновено „страничните светлини“ стават все по–ярки, докато достигнат най–голямата си яркост и след това постепенно намаляват силата си, като всичко това се случва само за няколко секунди и се повтаря колкото пъти е необходимо.

Да, дори в горската шума човек открива невероятна красота, която ни напомня за думите на псалмиста, изречени във възхвала на Създателя: „Земята е пълна с Твоите творения.“ (Псалм 104:24)

[Информация за източника на снимката на страница 26]

Robert F. Sisson / National Geographic Image Collection