„Свещеният експеримент“ на квакерите

ПРЕЗ юли 1656 г. корабът „Суолоу“ пристигнал от Барбадос (част от Антилските острови) в град Бостън в колонията Масачузетс, намираща се днес на територията на САЩ. Заместник–губернаторът на колонията Ричард Белингъм наредил Мери Фишър и Ан Остин да бъдат задържани на кораба. Сред вещите на двете жени били намерени сто книги, които съдържали „покварени, еретически и богохулни доктрини“.

Книгите били изгорени на пазарния площад, а жените били хвърлени в затвора, съблечени и проверени за белези, които да ги уличават като вещици. Прозорецът на килията им бил закован и те прекарали пет седмици в мрак. Всеки, който имал смелостта да говори с тях, рискувал да му бъде наложена глоба от пет лири. Накрая Мери Фишър и Ан Остин били върнати на Барбадос.

Един хроникьор от онова време отправил към властите въпроса: „Защо пристигането на две жени вся толкова паника, сякаш някаква страшна армия е нападнала владенията ви?“ Всъщност тези „опасни“ жени били първите квакери, които пристигнали в Северна Америка. Кои били квакерите и защо били смятани за заплаха?

Възникване на Обществото на приятелите

Религиозното общество на приятелите, както още се наричат квакерите, възникнало през XVII век в Англия. Неговият основател Джордж Фокс (1624–1691 г.) бил син на тъкач от Лестършир. Твърди се, че след като чул някакъв тайнствен глас, Фокс стигнал до заключението, че може да общува директно с Бога и да получава просветление, без да е необходим посредник. Както е посочено в книгата „История на религиите в Америка“, „общоприетата дата за възникването на Обществото на приятелите е 1652 г.“.

Как членовете на това движение получили името квакери, което идва от английската дума за „треперя, треса се“? В една енциклопедия се посочва, че те правели „неспокойни движения, преди да получат божествено откровение“, докато в друга се обяснява, че „треперели от благоговение към безкрайната чистота и величие на Бога“. Целта на квакерите била да достигнат религиозната истина и да възродят първоначалното християнство.

Те твърдели, че търсят ръководство от светия дух, библейските пророци и Христовите апостоли и че се  стремят към духовна истина чрез т.нар. „духовно просветление“, или вътрешен „глас“. Затова по време на събранията си всички мълчали и очаквали Божието ръководство. Всеки, който получел божествено откровение, го споделял с другите. a

Квакерите уважавали правосъдието, честността, простия начин на живот и избягването на насилие. Според тях всички християни, в това число и жените, трябвало да участват в религиозните дейности. Тъй като отхвърляли установените религии, не одобрявали показността и помпозните церемонии и твърдели, че се ръководят от вътрешния си глас, а не от духовници, квакерите будели страх и подозрение. Но най–много тревога причинявала мисионерската им ревност, която предизвиквала гняв, нападения на тълпи и намеса от страна на властите.

В Англия квакерите били преследвани и лишавани от свобода, а в Нова Англия били също изпращани в изгнание и дори убивани. Например между 1659 и 1661 г. в Бостън били обесени мисионерите Мери Дайър, Уилям Ледра, Уилям Робинсън и Мармадюк Стивънсън. Други били оковавани във вериги, дамгосвани или бити с камшик. На трети им отрязвали част от ушите. Квакерът Уилям Бренд получил 117 удара по гърба с насмолено въже. Въпреки това жестоко отношение броят на квакерите растял.

Уилям Пен и „свещеният експеримент“

През 1681 г. за квакерите в Северна Америка настъпил неочакван обрат. Младият квакер от Англия Уилям Пен (1644–1718 г.) основал колония, организирана според квакерската идеология и ръководена от квакери. Това начинание бива наричано „свещен експеримент“ в сферата на държавното управление. Самият Пен, който бил пацифист и син на английски адмирал, също бил лишаван от свобода заради проповядването и писменото разпространение на възгледите си.

Тъй като имал дълг към баща му, кралят на Англия подарил на Уилям Пен голяма площ земя в Северна Америка. Кралски указ постановявал, че младият земевладелец притежава почти неограничена власт над новата колония, която той в памет на баща си нарекъл Пенсилвания — „Горите на Пен“. Там хора с всякаква вяра трябвало да се радват на религиозна свобода.

В началото Пен изпратил в Америка братовчед си Уилям Маркам, който трябвало да спечели лоялността на малкия брой европейци в пределите на новата колония и да закупи земя от местните индианци. През 1682 г. Пен предприел пътуване нагоре по течението на река Делауер и видял за първи път колонията си. Той сключил честен и непредубеден договор с местните индиански племена край Шакамаксон (днес Кенсингтън във Филаделфия). На около километър и половина от там основал селище и го нарекъл Филаделфия, което означава „братска любов“. Този малък град бързо се разраснал.

 Пен се върнал в Англия и започнал да насърчава хората да се преместят в новата колония. Той писал за нейните хубави земи и гори, за величествената ѝ река, за животинския ѝ свят и за изобилието от кожи там. Пен обещавал, че властите в колонията ще подкрепят религиозната търпимост и мирното съжителство. Всички били добре дошли — търговци, бедни хора и идеалисти, които щели да допринесат за изграждането на добра държава.

Надеждата за спасение от социалните и политическите неволи в Европа довела в Америка квакери от Англия и Северна Ирландия. От басейна на река Рейн пристигнали менонити и членове на подобни религиозни общества. Тъй като повечето от първите заселници били квакери, за Пен това било обещаващо начало. През 1683 г. той писал: „Бяха проведени две общи събрания ... и бяха приети най–малко седемдесет закона без нито едно съществено несъгласие.“ Всеобщият оптимизъм обаче не продължил дълго.

Експериментът се проваля

Уставът на колонията гарантирал свобода на съвестта за всички хора. Така, когато било необходимо да се прибегне до насилие за опазването на реда, пацифистките възгледи на квакерите представлявали спънка, която с времето ставала все по–голяма. Първоначално Пен бягал от проблема, като назначил за свои заместници хора от други религии, които трябвало да бъдат, както той се изразил, ‘сурови с ближните си при нужда’. През 1689 г. заплахата от война с Франция също поставила на изпитание етичните принципи на квакерите.

Проблемът се задълбочил и с пристигането на голям брой нови заселници, повечето от които не били квакери и завзели земи от местното индианско население. Квакерите се превърнали в малцинство и така взаимоотношенията с индианците постепенно ставали все по–враждебни.

Последният удар за квакерската политическа власт бил нанесен, когато през 1756 г. губернаторът и неговият съвет обявили война на племената делауер и шоний. В резултат на това квакерите се оттеглили от властта и така настъпил краят на тяхното управление. След 75 години „свещеният експеримент“ на Пен в сферата на държавното управление приключил.

След време с увеличаването на богатството на квакерите започнала да отслабва и религиозната им ревност. Квакерът Самюъл Фодъргил казал: „Тъй като желанията и интересите им вече са се насочили към този свят, [квакерите] не могат да възпитават децата си в принципите, които самите те са забравили.“ Така постепенно възникнали и различни секти.

Уилям Пен и поддръжниците му може би са имали благородни цели и се радвали на временен успех. Но те или не разбирали, или не зачитали думите на Исус, че той и учениците му „не са част от света“. (Йоан 17:16) Затова всяко начинание, което има за цел да обедини религията с политиката на този свят, колкото и добронамерено да е то, не се радва на благословията на Бога или на неговия Син. (Яков 4:4; 1 Йоан 5:19) Именно поради тази причина такова начинание никога не може да има успех. (Псалм 127:1)

[Бележка под линия]

[Блок на страница 12]

„МОЕТО ЦАРСТВО НЕ Е ЧАСТ ОТ ТОЗИ СВЯТ“

Защо Исус казал тези думи, записани в Йоан 18:36? Можем да си отговорим на този въпрос, ако първо знаем какво представлява Божието Царство, което било главната тема на Исусовото проповядване. В действителност то е световно правителство начело с Исус Христос. (Исаия 9:6, 7; Лука 4:43) Вместо да действа чрез човешки управления, Царството ще ги премахне и ще стане единственото правителство над земята. (Даниил 2:44; 7:13, 14) Тогава ще се сбъдне онова, за което се молил Исус в молитвата образец, наричана „Отче наш“: „Нека дойде твоето царство. Нека бъде извършена твоята воля както на небето, така и на земята.“ (Матей 6:9, 10) Послушните поданици на това Царство ще се радват на живот, който дори искрени хора като Уилям Пен никога не биха могли да постигнат — ще имат съвършено здраве и ще живеят вечно в мирни райски условия. (Лука 23:43; Откровение 21:3, 4)

[Снимка на страница 10]

Събрание на квакери във Филаделфия през XIX век

[Снимка на страница 10]

Квакерката Мери Дайър, водена към екзекуцията си в колонията Масачузетс Бей

[Снимка на страница 11]

Квакери напускат Англия през XVII век

[Снимка на страница 11]

Уилям Пен сключва договор с индианците през 1682 г.

[Информация за източника на снимката на страница 10]

Двете рисунки: © North Wind Picture Archives

[Информация за източника на снимката на страница 11]

Плавателни съдове: © North Wind Picture Archives; договор: Brown Brothers