Бариерният риф край Белиз — част от световното наследство

ПУСНИ

Бариерният риф край Белиз — част от световното наследство

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В МЕКСИКО

„Разрушението или изчезването на дадено културно и природно наследство представлява пагубна загуба за цялото човечество. ... [Застрашени са] културното и природното наследство от изключително световно значение, [което налага] необходимостта от участие на цялата международна общност в опазването на това наследство.“ (Конвенция за опазване на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО)

В СЪГЛАСИЕ с горните думи през 1996 г. към Списъка на световното наследство беше прибавен резерватът с бариерния риф край Белиз. Така той получи статута на Мачу Пикчу в Перу, Големия Каньон в САЩ, резервата „Сребърна“ в България и други подобни чудеса на природата в света. Защо това място е „от изключително световно значение“?

Наследство, което си заслужава да бъде пазено

Бариерният риф край Белиз е вторият по големина масив от живи корали в света след Големия бариерен риф край Австралия и е най–дългият в западното полукълбо. Той се простира на триста километра по протежението на полуостров Юкатан, обхващайки по–голямата част от крайбрежието на централноамериканската държава Белиз. Освен самия риф, който всъщност представлява поредица от отделни рифове, резерватът включва 450 островчета и три атола, обграждащи живописни лагуни. Седем морски обекта в този резерват с обща площ от 960 квадратни километра са под специалната защита на Конвенцията за опазване на световното наследство.

Като се има предвид, че кораловите рифове са дом на една четвърт от морските растения и животни, е ясно защо е толкова важно да бъдат опазени. Всъщност екосистемите в кораловите рифове са на второ място по разнообразие на биологичните видове след тропическите гори. Но учените предупреждават, че 70% от коралите на планетата ще бъдат унищожени в близките двайсет до четирийсет години, ако хората не сложат край на всяко замърсяване на океана, на неограничения туризъм и на унищожаването на природата, например посредством риболова с цианид.

В резервата край Белиз се срещат 70 вида корали с варовиков скелет, 36 вида меки корали и 500 вида риби. Той е естествена среда на застрашени от изчезване видове, като морската костенурка карета, зелената и истинската морска костенурка, както и морската крава и американския крокодил. Относно невероятното разнообразие на живота на това място в морето, специалистката по коралови рифове Джулиан Робинсън казва: „Бариерният риф край Белиз предлага уникални възможности както на учените, така и на посетителите. ... Той е едно от малкото места, където все още може да се наблюдава девствената природа, но въпреки това оцеляването му е застрашено.“

Вероятно най–голямата заплаха за рифовете край Белиз е побеляването на коралите, при което многоцветните корали стават прозрачнобели. (Виж блока на 26 страница.) В „Нешънъл Джиографик Нюз“ се съобщава, че през 1997 и 1998 г. едновременно с урагана Мич на много места имало побеляване на корали, вследствие на което живите корали намалели с 48%. Каква била причината за това опустошение? Макар че учените продължават да проучват това явление, специалистката по рифове Мелани Макфилд казва: „Това побеляване на коралите явно има връзка с покачването на температурите в световния океан. ... Ултравиолетовите лъчи също причиняват побеляване, а при съчетанието на двете неща последствията са най–ужасни.“ За щастие обаче изглежда, че рифовете в Белиз постепенно се възстановяват. a

Подводен рай

Чистите води в рифовете край Белиз, където средната температура е 26⁰С, са наслада за водолазите и гмуркачите. Деветдесет процента от бариерния риф все още не са изследвани. До рифа се стига лесно през градчето Сан Педро на остров Амбергрис, от който го делят само няколкостотин метра. А шест километра югоизточно от Сан Педро се намира морският резерват „Хол Чан“, плитък подводен парк от осем квадратни километра, включващ малка пътека, или канал, през рифа.

Едно от най–невероятните места за гмуркане на земята е Блу Хол (Синята дупка), защитен обект в резервата, разположен насред рифа Лайтхауз на около сто километра от белизкото крайбрежие. Той стана известен благодарение на френския океанограф Жак–Ив Кусто по време на експедицията му на изследователския кораб „Калипсо“ през 1970 г. Намирайки се насред тюркоазените морски води, Блу Хол е варовикова дупка с тъмносин цвят, обградена от живи корали. Диаметърът ѝ е около триста метра, а дълбочината ѝ достига над 120 метра. Преди да се покачи нивото на водата, този геоложки феномен бил суха подземна пещера, чийто покрив след време пропаднал. Стените му се спускат отвесно на почти 35 метра дълбочина, а оттам надолу висят огромни сталактити. Под водата се разкрива впечатляваща гледка, като има видимост на шейсет метра. В Блу Хол освен акули няма много представители на морската фауна. Водолазите трябва да имат предвид, че при гмуркането на такава дълбочина се изисква внимателно изравняване на налягането, което не е за неопитните. Но кристално чистите води близо до кораловия кръг са прекрасно място за плуване с шнорхел.

Недалече се намира друг от седемте защитени обекта, който се нарича Халф Мун Кей. Това е прекрасно островно убежище за редкия червеноног рибояд. Там се срещат още 98 вида птици. При гмуркането покрай кораловата стена на Халф Мун Кей, която е покрита с красиви меки корали и стига до хиляда метра дълбочина, се разкрива невероятна гледка.

Както видяхме от краткото си посещение в бариерния риф край Белиз, това съкровище заслужава да бъде опазено, така че да му се възхищават и идните поколения. Унищожението му наистина би било „пагубна загуба за цялото човечество“.

[Бележка под линия]

a Вероятно на местна почва не може да се направи много относно глобалното затопляне, което причинява покачването на температурите на морската вода, но това, че бариерният риф е включен в Списъка на световното наследство, окуражава жителите на Белиз да полагат още повече усилия, за да опазят тази природна забележителност.

[Блок/Снимки на страница 26]

Побеляване на коралите

Рифът представлява жива стена от колонии месоядни животни, наречени коралови полипи, чиято външна обвивка е от калциев карбонат, или варовик. Живите коралови полипи се прикрепват за скелетите на мъртвите корали. Микроскопични водорасли (зооксантели) живеят в симбиоза с тъканите на рифовите корали, отделяйки кислород и хранителни вещества, които полипите приемат, и поглъщайки отделения от тях въглероден двуокис. Тъй като са чувствителни към температурните промени, когато температурата на водата се покачи, полипите започват да изхвърлят водораслите, което води до загуба на хлорофил и така коралите побеляват. В това състояние те са податливи на болести и лесно умират. Но кораловите рифове са издръжливи и ако бъдат пазени, се възстановяват.

[Източник]

[Карта на страница 23]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Мексико

БЕЛИЗ

Карибско море

Тихи океан

[Снимка на страница 23]

Сателитна снимка на тристакилометровия риф край Белиз

[Снимка на страница 24]

Кораловият остров Рандеву

[Източник]

©kevinschafer.com

[Снимка на страница 24]

Морска костенурка

[Снимка на страници 24, 25]

Блу Хол насред рифа Лайтхауз, образувал се при пропадането на една варовикова пещера

[Източник]

[Снимка на страница 25]

Бариерният риф край Белиз е дом на петстотин вида риби

[Източник]

[Информация за източника на снимката на страница 23]

[Информация за източника на снимката на страница 24]

ПРОБУДЕТЕ СЕ!