Калинката — любимка на градинаря

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

МАКАР че не всеки харесва бръмбарите, калинката е всеобща любимка. Децата я смятат за очарователна, а градинарите и земеделците я приветстват с отворени обятия. Защо калинката е толкова обичана?

Защо е толкова обичана?

Повечето видове на това полезно бръмбарче обичат да си похапват листни въшки (на снимката вляво), малките насекоми, които изсмукват жизнените сокове на градинските и селскостопанските растения. През целия си живот някои калинки изяждат хиляди листни въшки, а ларвите им също имат огромен апетит. Освен това калинката се храни с много други вредни насекоми, а понякога дори и с вредни за растението плесени. Нищо чудно, че е любимка на градинарите и земеделците!

В края на XIX век в Калифорния случайно бил пренесен един вид щитоносни въшки от Австралия. Тези вредители се размножили толкова бързо, че заплашвали да унищожат всички цитрусови насаждения и да съсипят индустрията. Знаейки, че те не са заплаха за селскостопанските насаждения в родината си, един ентомолог отишъл в Австралия, за да открие естествения им враг. Там той разбрал, че това е един вид калинка. В Калифорния били внесени около петстотин калинки от този вид и за една година вредителите почти изчезнали. Цитрусовите насаждения били спасени.

Животът на калинката

Това красиво бръмбарче има кръгло или овално тяло, което е изпъкнало отгоре и плоско отдолу. Макар че имат ненаситен апетит, повечето видове калинки са дълги едва около един сантиметър. Разноцветната премяна на насекомото се дължи на неговите твърди и лъскави крила, наречени елитри, които предпазват нежните крилца за летене, скрити под тях. Когато калинката полита, елитрите се разтварят и се повдигат, за да не пречат. Често изобразявани като червени бръмбарчета с черни точки, близо петте хиляди вида калинки всъщност са с най–различни цветове. Някои са оранжеви или жълти с черни точки. Други са черни с червени точки. Някои изобщо нямат точки, а има и такива, които са с шахматно разположени шарки или ивици.

Много видове живеят около една година. Те прекарват зимата на сухо и закътано място. Когато дните станат по–топли, се събуждат и отлитат да търсят растения, нападнати от листни въшки. След чифтосването женската снася куп малки жълти яйца (показани вдясно) от долната страна на някой лист в близост до добър запас от листни въшки. От всяко яйце се излюпва ларва с шест крака, която прилича повече на свирепо крокодилче (на снимката вляво), отколкото на бъдеща калинка. Тъй като единственото ѝ занимание е да яде листни въшки, ларвата скоро пораства значително и след като смени обвивката си няколко  пъти, се закрепва към някое растение и се превръща в какавида. Така тя продължава да расте и накрая на бял свят се появява познатата ни калинка. В началото тялото ѝ е меко и бледо, затова тя остава на растението, докато тялото ѝ се втвърди. След един ден се появяват отличителните ѝ шарки.

Враговете на шарената калинка се научават да я отбягват. При опасност тя изпуска жълта течност с ужасна миризма и отвратителен вкус. Хищниците, като птиците и паяците, никога не забравят неприятната си първа среща с насекомото, а и неговите ярки цветове постоянно ги предупреждават да стоят настрана.

Проблемна калинка

Един вид калинки, първоначално използван за борба с вредителите, също до известна степен се превръща във вредител. Калинката арлекин съжителства мирно с други видове калинки в естествената си среда в североизточна Азия. Неотдавна тя беше внесена в Северна Америка и Европа заради извънредния си апетит към листни въшки и други вредители по растенията. За съжаление тя се превърна в заплаха за местните калинки, защото изяжда всичката им храна. Освен това, когато вече няма какво да яде — а и без естествените му неприятели, които да регулират числеността му, — това гладно насекомо започва да унищожава местните калинки и други полезни насекоми. Ентомолозите са обезпокоени, че някои видове калинки може да изчезнат. Калинките арлекин печелят все по–лоша слава и като лакомо ядат узрелите плодове и нахлуват в частни домове през есента, за да избегнат зимния студ.

Има и някои други видове калинки, които ядат ценните селскостопански насаждения вместо вредителите по тях. За щастие обаче повечето калинки са радост за градинаря.

Поканете калинките

Как можете да привлечете калинките в градината си? Те харесват цветята, по които намират цветен прашец и нектар. Чинийка с вода и малък участък с плевели също ще ги привлекат. По възможност избягвайте химическите пестициди. Няколко окапали листа по растенията или по земята могат да осигурят на калинките уютно място за зимуване. Старайте се да не мачкате всички буболечки или яйца, които намирате в градината си, защото в противен случай може би ще унищожите следващото поколение калинки.

Дори само няколко от тези красиви бръмбарчета ще ви помогнат да се справите с вредителите в градината си, без да се налага да използвате вредни пестициди. Ако се грижите за тях, те ще ви се отблагодарят. Калинките са само още един пример за мъдростта на нашия Създател, за когото псалмистът писал: „Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; земята е пълна с Твоите творения.“ (Псалм 104:24)

[Информация за източника на снимката на страница 16]

Горе: © Waldhäusl/Schauhuber/Naturfoto-Online; двете снимки вляво: Scott Bauer/Agricultural Research Service USDA; в средата: Clemson University - USDA Cooperative Extension Slide Series www.insectimages.org; яйца: Bradley Higbee Paramount Farming www.insectimages.org

[Информация за източника на снимката на страница 17]

Вляво: Jerry A. Payne USDA Agricultural Research Service www.insectimages.org; втората снимка отляво: Whitney Cranshaw Colorado State University www.insectimages.org; третата снимка отляво: Louis Tedders USDA Agricultural Research Service www.insectimages.org; четвъртата снимка отляво: Russ Ottens The University of Georgia www.insectimages.org; калинки на листо: Scott Bauer/Agricultural Research Service USDA