Гледната точка на Библията

Провалило ли се е християнството?

ОКОЛО една трета от населението на земята твърди, че изповядва християнството. Въпреки това политическото разединение и жестокостта в света изглеждат по–големи от когато и да било преди. Дали това означава, че християнството, което установил Исус Христос, има някакви недостатъци? Или по–скоро недостатъкът е в начина, по който хората прилагат Христовите учения?

В тази статия ще обсъдим какво в действителност учел Исус и какъв пример оставил той за своите последователи. Ще разгледаме също един широко разпространен възглед сред хората, твърдящи, че са християни, който всъщност е в разрез с истинското значение на християнството.

Изопачено християнство

Няколко столетия след смъртта на Христос една изопачена разновидност на християнството се превърнала в предпочитана религия в Римската империя. Членовете на това т.нар. християнство вече не били смятани за нежелано малцинство и скоро се оказали в центъра на политическия и социалния живот в империята. Впоследствие църковни водачи, като Августин например, започнали да поучават, че е дошло очакваното Божие Царство. Те учели, че новопридобитото им политическо и религиозно влияние е средството за осъществяването на Божията воля на земята. Така започнало да се набляга на човешките усилия в ръководенето на земните дела.

В резултат на това мнозина възприели възгледа, че християните трябва да бъдат част от политическата структура на обществото. Според повечето от тях за тази цел християните трябва да съобразяват някои свои вярвания с волята на обществото, в което живеят. Например много хора твърдят, че се придържат към Христовите учения за любов  и мир, а същевременно подкрепят жестоки войни. Поради същата причина понякога църквите насърчават последователите си да се молят за Божието Царство, докато в същото време оказват подкрепа на владетели, които потискат народа.

Тази изкривена форма на християнство не е религията, която установил Исус, а нейна разновидност, измислена от хората и изповядвана от повечето т.нар. християни днес. Тя наистина се е провалила, както личи от широко разпространеното незачитане на библейските принципи във всички „християнски“ религии в наши дни.

Какво в действителност учел Исус?

Може би мнозина ще се изненадат да научат, че в действителност Исус учел последователите си да „не са част от света, както и [той не бил] част от света“. (Йоан 17:15, 16) Защо Христос насърчил учениците си да заемат такава позиция? Апостол Йоан, любимият ученик на Исус, дава отговор на този въпрос. Той писал: „Целият свят лежи във властта на злия.“ (1 Йоан 5:19)

Поради тази причина ученията на Христос насочват хората не към човешки организации, а към Божието небесно Царство като средството за установяване на справедлив и праведен световен ред тук на земята. (Матей 6:10) Самият Исус показал, че няма намерение да се меси в обществените въпроси по онова време. Той решително отхвърлил възможността да получи политическа власт. (Йоан 6:15) Освен това не одобрявал използването на насилие за разрешаване на конфликтите. (Матей 26:50–53; Йоан 18:36) Исус не оставил някаква конституция или сборник от закони с граждански права. Той не заел политическа позиция относно спорните въпроси по онова време. Например той не станал защитник на правата на робите, нито се включил в юдейската борба за независимост от Рим.

Това обаче не означава, че Исус не се интересувал от хората и от техните проблеми. Той говорел много за отговорността на всеки един човек спрямо ближните му. Насърчавал към честност в плащането на данъците и наблягал на необходимостта да се подчиняваме на онези, които притежават законна власт. (Матей 22:17–21) Той учел да се грижим за нуждаещите се. Показал как да зачитаме достойнството на другите, да проявяваме съчувствие към тях, да им прощаваме и да бъдем милостиви. (Матей, 5 — 7 глава) Добре известно е, че Христос съсредоточавал ученията си върху любовта към Бога и към ближния. (Марко 12:30, 31)

Истинското християнство днес

Тогава как би трябвало да постъпва истинският последовател на Христос? Той трябва да му подражава. Макар че спазва честно законите в страната, истинският християнин остава напълно неутрален спрямо политическите дела. (Йоан 12:47, 48) Той не прави компромис с християнските принципи, дори да е подложен на голям натиск. (1 Петър 2:21–23) Същевременно не стои безучастно, а се грижи за доброто на хората около себе си, точно както правел Исус. (Марко 6:34) Освен това истинският християнин използва своето време, сили и средства, за да помага на другите да водят по–щастлив живот, като ги учи какви са Христовите учения и как да ги прилагат. (Йоан 13:17)

Затова и Свидетелите на Йехова днес се стремят да подражават на Христос във взаимоотношенията си с хората около тях. Макар че са мирни жители, спазващи законите, те не са част от света. Подобно на Исус те отказват да участват в насилието и политическите конфликти, които са толкова разпространени в наши дни. Тяхната надежда се съсредоточава върху Царството на Бога като единственото разрешение за проблемите в света. Истинското християнство помага на членовете си да водят по–добър живот и да живеят в единство помежду си. (Йоан 13:34, 35) То в никакъв случай не се е провалило.

ДАЛИ НЯКОГА СИ СЕ ПИТАЛ...

◼ Трябва ли християните да участват в политиката? (Йоан 6:15)

◼ Дали Христос насърчавал към разрешаване на конфликтите с насилие? (Матей 26:50–53)

◼ Какъв е отличителният белег на истинските християни? (Йоан 13:34, 35)

[Информация за източника на снимката на страница 18]

EL COMERCIO Quito Ecuador