Камчатка — тихоокеанското чудо на Русия

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В РУСИЯ

ПРЕДИ повече от триста години руските изследователи, придвижващи се на изток през Азия, стигнали до планински полуостров, който се врязва на юг в Тихия океан и така разделя Охотско и Берингово море. Малко по–голям от Италия, този полуостров с тайнствена красота до голяма степен все още е непознат за останалата част на света.

Камчатка се намира на същата географска ширина като Британските острови, но има по–студен климат. Макар че по крайбрежието зимата е по–мека, на някои места във вътрешността падат шест, а понякога и дванайсет метра сняг! През лятото полуостровът често е обвит в мъгла и е брулен от силни ветрове. Поради обилните дъждове, напояващи вулканичната почва на Камчатка, там расте буйна растителност — храсти с горски плодове, треви с човешки ръст и великолепни диви цветя, като брястолистното орехче.

Почти една трета от полуострова е покрита с каменни брези, чиито стволове и клони са превити поради силните ветрове и тежестта  на снега. Тези брези растат бавно и са необичайно издръжливи, като имат изключително здрави корени, което им позволява да растат почти навсякъде — дори хоризонтално от склона на някоя скала! Те се разлистват през юни, често докато все още има сняг, а листата им пожълтяват през август, с което предизвестяват наближаването на зимата.

Вулкани, гейзери и горещи извори

Полуостров Камчатка е разположен на Тихоокеанския огнен пръстен — пояс с висока сеизмична активност — и на него има около трийсет действащи вулкана. Вулканът Ключевская сопка, за който се казва, че е с „идеален, необичайно красив конус“, се издига на 4750 метра надморска височина, което го прави най–големия действащ вулкан в Евразия. От 1697 г., когато руските изследователи за първи път стъпили на Камчатка, на полуострова са били регистрирани над шестстотин изригвания.

През 1975 и 1976 г. изригвания от земни пукнатини в областта Толбачик създали горяща „факла“ с над 2500 метра височина! В облаците от пепел проблясвали искри. Без да престават в продължение на близо година и половина, изригванията образували четири нови вулканични конуса. Изчезнали езера и реки, а цели гори били изсушени от горещата пепел. Обширни области били превърнати в пустош.

За щастие, тъй като повечето изригвания не са в близост до населени райони, броят на загиналите е малък. Има обаче други причини, поради които туристите трябва да бъдат предпазливи, най–вече когато посещават Долината на смъртта, разположена в подножието на вулкана Кихпинич. Когато няма вятър и особено при топенето на снеговете през пролетта, в долината се натрупват отровни вулканични газове, които я превръщат в смъртоносен капан. Веднъж там били намерени труповете на десет мечки и на множество по–малки животни.

В огромната калдера на вулкана Узон има кипяща кал и димящи кратерни езера, изобилстващи с разноцветни водорасли. В същата област се намира Долината на гейзерите, открита през 1941 г. Някои гейзери изригват на всеки две–три минути, а други през няколко дена. С помощта на вертолет човек може да стигне до тези невероятни места, намиращи се на около 180 километра северно от град Петропавловск–Камчатски. Броят на туристите обаче се следи  внимателно, за да не се нарушава крехкото екологично равновесие. За тази цел шест области на Камчатка са обявени за защитени обекти в Списъка на световното наследство.

Камчатка се слави с многобройните си горещи извори, много от които са с температура между 30 и 40°С и носят наслада на туристите, като донякъде уравновесяват дългата и студена зима. Топлината от геотермалните извори се използва и за произвеждане на електричество. Всъщност първата руска геотермална електроцентрала е построена именно на този полуостров.

Мечки, сьомга и морски орли

Около 10 000 кафяви мечки все още бродят из Камчатка. Средното им тегло е между  150 и 200 килограма, макар че те могат да станат почти три пъти по–големи, ако не бъдат убити. Според преданията на местното ителменско население това животно е техен „брат“, който те уважавали. Краят на братството настъпил с появата на огнестрелните оръжия. Днес природозащитниците се опасяват за бъдещето на мечките.

Мечките са срамежливи и затова човек не ги вижда често. Но през юни, когато сьомгата хвърля хайвера си, стотици мечки отиват да се хранят край реките, при което една–единствена мечка може да изяде над двайсет риби наведнъж! Откъде идва този голям апетит? През лятото мечките трябва да натрупат достатъчно телесни мазнини за студените зимни месеци без храна, през които спят зимен сън в своите бърлоги, за да пестят енергия.

Друго животно, което обича да се храни със сьомга, е величественият стелеров морски орел, чийто размах на крилете може да достигне 2,5 метра. По–голямата част от оперението на този орел е черно, но той има бяла ивица на крилата и бяла клиновидна опашка. Стелеровите морски орли се срещат само в тази част на света (рядко на Алеутските острови и на островите Прибилов край Аляска) и броят им е около 5000 екземпляра, като постоянно намалява. Птиците използват същото гнездо година след година, като го поправят и разширяват. Едно гнездо достигнало три метра в диаметър и от тежестта му брезовият клон под него се счупил!

Населението на Камчатка

Днес в Камчатка живеят главно руснаци, но все още има и няколко хиляди коренни жители, като най–многобройни от тях са коряците, които живеят на север. Други местни народи са чукчите и ителмените, всеки от които има свой език. По–голямата част от населението на Камчатка живее в административния център Петропавловск–Камчатски. Останалата територия на полуострова е слабо населена и до повечето села край реките и по морското крайбрежие може да се стигне само по въздух или по вода.

От съществено значение за стопанството в района са риболовът и ловът на раци. Големите камчатски крабове са изключително търсени. Със своите внушителни размери от 1,7 метра разстояние между щипките те придават цвят и очарование на търговските щандове.

От 1989 г. насам Свидетелите на Йехова посещават Камчатка заради друг вид риболов. Като „рибари на хора“, те носят добрата новина за Божието Царство на хората в този край на земята. (Матей 4:19; 24:14) Някои от местните жители са откликнали и днес на свой ред помагат на другите да опознаят Създателя, Йехова Бог, и да се покланят на него, а не на творението му. В резултат на това много хора на полуострова се освобождават от често срещания в района страх от зли духове. (Яков 4:7) Те научават как в бъдеще цялата земя ще бъде изчистена от злото и от злотворците и „ще се изпълни със знание за Господа, както водите покриват дъното на морето“. (Исаия 11:9)

[Блок/Снимки на страница 18]

НЕВЕРОЯТНА КАЛДЕРА

Калдерата, или древният кратер, на вулкана Узон е с диаметър десет километра. В една книга се казва, че между стръмните ѝ стени „е събрано всичко, с което е известен полуостров Камчатка“. На дъното на кратера има горещи и студени извори, кипяща кал, кални вулкани, бистри езера с много риба и лебеди, както и буйна растителност.

В книгата „Чудесата на Камчатка“ се казва, че „едва ли някъде другаде на Земята“ есента е толкова красива, колкото е и кратка. Аленочервената тундра контрастира с наситено жълтото и златистото на брезите, а кипящата земя издига стълбове от бяла пара, открояващи се на фона на тъмносиньото небе. В ранните утринни часове гората „пее“ със звъна на милиони заскрежени листа, които падат на земята, напомняйки нежно за неизбежното настъпване на зимата.

[Блок на страница 19]

СМЪРТОНОСНО ЕЗЕРО!

През 1996 г. един вулкан, който се смяташе за угаснал, изригна под Каримското езеро, създавайки десетметрови вълни, които изравниха околните гори със земята. За броени минути средата в езерото стана твърде киселинна, за да поддържа живот. Ученият Ендрю Лоугън обаче отбелязва, че наоколо не бяха намерени умрели животни въпреки падналата вулканична пепел и вълните, които отнесоха целия бряг. „Преди изригването — казва Лоугън — имаше данни, че няколко милиона риби (главно сьомга и пъстърва) обитават Каримското езеро. След изригването в него нямаше никакъв живот.“ Все пак е възможно някои риби да са оцелели. Учените предполагат, че нещо им е послужило като предупреждение — може би някаква промяна в състава на водата — и те са се спасили, като са отишли в близката Каримска река.

[Карта на страница 16]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

РУСИЯ

КАМЧАТКА