Направих правилния избор

РАЗКАЗАНО ОТ СОНЯ АКУНЯ КЕВЕДО

Предложиха ми повишение в банката, в която работех. Това означаваше известен престиж и по–висока заплата. Но тъкмо ме бяха поканили да служа като целодневна проповедничка в отдалечен сбор. Като си мисля за последните 32 години, зная, че съм направила мъдър избор.

МАЙКА ми беше възпитана като католичка, но се съмняваше в църковните доктрини. Тя не разбираше защо трябва да почитаме изображения, които са дело на човешка ръка. Тъй като искаше да намери истината, тя ходеше от църква на църква и търсеше отговори на въпросите си, но напразно.

Един ден, докато майка ми седеше пред къщата ни в град Тукстла Гутиерес (Мексико) и се наслаждаваше на лекия бриз, ни посети един Свидетел на Йехова. Библейските отговори, които той даде на нейните въпроси, ѝ направиха толкова силно впечатление, че тя се съгласи да се срещнат отново. Когато Свидетелят се върна, мама го чакаше заедно с един адвентистки пастор, католически свещеник и проповедник от назарянската църква. Тя повдигна въпроса за сабат и само Свидетелят даде удовлетворителен отговор от Библията. Всъщност единствено той имаше Библия! През 1956 г., след шестмесечно библейско изучаване, майка ми беше покръстена като Свидетелка на Йехова. Тогава аз бях на осем години.

Опасенията на татко

Баща ми не забрани на майка ми да изучава Библията. Но когато тя започна да посещава християнските събрания и да учи за Библията нас, четирите деца — две момчета и две момичета, — той унищожи библейската ѝ литература. Убеден, че ни заблуждават, той се опита да докаже с католическата Библия, че Свидетелите умишлено са прибавили Божието име, Йехова, в своя превод. Когато мама му показа същото това име в неговата Библия, той много се изненада и отношението му към Свидетелите започна да се променя. (Псалм 83:18)

В Мексико петнайсетият рожден ден на момичетата е специално събитие. Тъй като Библията не одобрява честването на рождените дни, аз бях престанала да ги празнувам. a Татко обаче настоя да направи нещо специално за мене. Мислих по въпроса и му казах: „Искам ти да си моят подарък, като дойдеш с мене на следващия конгрес на Свидетелите на Йехова.“ Той прие и интересът му към Библията нарасна.

Една вечер след силна буря татко пострада сериозно, като се допря до паднал електрически кабел. Докато се възстановяваше в болницата, местните Свидетели се грижеха денонощно за него. Това беше проява на християнска любов, която той никога не забрави. По–късно татко започна да участва в проповедната служба и отдаде живота си на Йехова. За съжаление на 30 септември 1975 г., един месец преди да се покръсти, той почина. Само как копнеем да го прегърнем при възкресението! (Деяния 24:15)

Благотворно влияние в семейството

По–голямата ми сестра Кармен винаги е ценяла целодневната служба. Скоро след покръстването си през 1967 г. тя стана редовна пионерка и отделяше около сто часа всеки месец за проповедната служба. След време Кармен се премести в град Толука в централната част на Мексико. Аз си намерих  работа в една банка и се покръстих на 18 юли 1970 г.

Целодневната служба носеше на Кармен голяма радост и тя ме насърчаваше да се присъединя към нея в Толука. Мислех си за това, докато слушах един доклад, в който се казваше, че последователите на Исус трябва да използват скъпоценните си духовни притежания, за да възхваляват Бога. (Матей 25:14–30) Запитах се: „Трудя ли се усилено, като използвам духовните дарове, които са ми поверени?“ Тези мисли разпалиха в мене желанието на правя повече за Йехова.

Избор между две цели в живота

През 1974 г. подадох молба да служа като пионерка в друг район. Скоро след това един старейшина от Толука ми се обади по телефона на работното ми място. Той ми каза: „Чакаме те. Защо още те няма?“ За моя изненада ме бяха назначили да служа в Толука като специална пионерка, но писмото с назначението навярно се беше загубило по пощата! (Специалните пионери са готови да служат целодневно там, където им посочи организацията на Йехова.)

Незабавно известих банката за решението си да напусна. „Чакай малко, Соня — каза началникът ми, размахвайки един лист. — Току–що ни уведомиха, че си сред седемте жени, които са избрани за помощник–управители. Във фирмата досега не са били назначавани жени на този пост. Няма ли да приемеш?“ Както споменах в началото, повишението означаваше известен престиж и по–висока заплата. Въпреки това благодарих на началника си и му казах, че съм решена да служа по–пълно на Бога. Той отвърна: „Добре. Но не забравяй, че вратите на банката винаги ще бъдат отворени за тебе, ако търсиш работа.“ Два дни по–късно вече бях в Толука.

Специални пионерки в Мексико

Когато се присъединих към Кармен, тя вече служеше две години като специална пионерка в Толука. Само колко щастливи бяхме да сме отново заедно! Но това не трая дълго. Три месеца по–късно майка ни претърпя злополука и впоследствие се нуждаеше от постоянни грижи у дома. След като се допитахме до клона на Свидетелите на Йехова, с Кармен решихме тя да се върне вкъщи и да се грижи за мама, което прави в продължение на седемнайсет години. През това време служеше като редовна пионерка и канеше вкъщи хората, с които изучаваше Библията, така че едновременно да помага и на мама.

През 1976 г. ме назначиха в Текамачалко — град на противоположностите, в който бедните живееха в единия край, а богатите в другия. Започнах библейско изучаване с една възрастна жена, която никога не се беше омъжвала и живееше с богатия си брат. Когато тя му каза, че иска да стане Свидетелка, той заплаши да я изгони от къщи. Въпреки това тази смирена жена не се изплаши и след нейното покръстване брат ѝ изпълни заканата си. Макар че беше на 86 години, тя се уповаваше напълно на Йехова. Сборът се грижеше за нея и тя остана вярна до смъртта си.

В училището Гилеад, а след това в Боливия

Прекарах пет прекрасни години в Текамачалко. След това ме поканиха да посетя първия клас на училището Гилеад в Мексико, който беше разширение на училището в Ню Йорк. Мама и Кармен настояваха да приема поканата и така отидох в клона в град Мексико за десетседмичния курс, който беше важно духовно събитие в живота ми. Завършихме на 1 февруари 1981 г. и ме назначиха да служа в Ла Пас (Боливия) заедно с Енрикета Аяла (днес Фернандес).

Когато пристигнахме в Ла Пас братята, които трябваше да ни посрещнат, още не бяха дошли. Ние си казахме: „Защо да губим време?“ И започнахме да свидетелстваме на летището. Следващите три часа бяха много приятни и накрая братята от клона дойдоха. Те се извиниха за закъснението и обясниха, че имало задръстване по улиците заради местния карнавал.

Свидетелстване над облаците

Ла Пас е разположен на около 3625 метра надморска височина, така че повечето дни бяхме над облаците. Поради разредения  въздух дишането беше трудно и бързо се изморявах след само няколко часа проповедна служба. Макар че ми отне около година да свикна с надморската височина, благословиите на Йехова далеч надхвърляха физическите предизвикателства. Например една сутрин през 1984 г. изкачих един скалист планински склон, за да стигна до къщата на върха. Напълно изтощена, почуках на вратата и ми отвори една жена. Проведохме чудесен разговор и ѝ казах, че ще се върна след няколко дена.

„Съмнявам се“ — отвърна тя. Аз обаче наистина се върнах и жената ме помоли да изучавам Библията с дъщеря ѝ. Аз казах: „Това е отговорност на родителите. Но ако искате, мога да ви помогна.“ Тя се съгласи и също прие библейско изучаване. Тъй като беше неграмотна, започнахме с брошурата „Научи се да четеш и да пишеш“, издадена от Свидетелите на Йехова за такива хора.

След време децата в семейството станаха осем. Когато отивах у тях, те правеха жива верига, за да ми помогнат да се изкача по склона. Впоследствие цялото семейство започна да служи на Йехова — бащата, майката и осемте деца. Три от момичетата са пионерки и едно от момчетата е старейшина в сбора. Преди да почине през 2000 г., бащата беше помощник–служител. Сърцето ми се стопля, като си мисля за тези прекрасни хора и за тяхната вярност! Благодаря на Йехова, че ми позволи да им помогна.

Отново с Кармен

След като мама почина през 1997 г., Кармен отново беше поканена да служи като специална пионерка. През 1998 г. я назначиха в Кочабамба (Боливия), където бях и аз. След осемнайсет години отново бяхме заедно и Кармен получи мисионерски статут. Прекарахме чудесни години в Кочабамба, където климатът е толкова приятен, че както казват местните хора, лястовиците никога не си тръгват. Понастоящем служим в Сукре (Боливия), красив град с 220 000 жители, който е разположен в една долина на голяма надморска височина. Наричан в миналото Малкия Ватикан заради многото католически църкви в него, днес градът може да се похвали с пет сбора на Свидетелите на Йехова.

С Кармен сме пионерки общо над шейсет години и се радвахме на несравнимата привилегия да помогнем на повече от сто души да се покръстят. Наистина, да служиш на Йехова с цялата си душа несъмнено е най–възнаграждаващият начин на живот! (Марко 12:30)

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 15]

Изкачвах се по скалист планински склон, за да изучавам с това семейство

[Снимка на страница 15]

На служба със сестра ми Кармен (вдясно)