Багрилата в миналото и днес

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

ПРАВИЛО ли ти е впечатление как цветовете влияят на настроението ти? Затова не е изненадващо, че през вековете хората са оцветявали тъканите чрез процеса, наречен багрене.

Когато купуваме дрехи и мебели или материали за тяхната направа, не бихме искали цветовете да избеляват. За да научим повече за развитието на багрилните похвати и за процесите, чрез които се фиксират цветовете на тъканите, посетихме Музея на цветовете към Съюза на бояджиите и колористите в град Брадфорд (северна Англия). Там видяхме някои от необичайните вещества, които били използвани като багрила през вековете.

Багрилата в древността

До втората половина на XIX век веществата, които се използвали за оцветяването на тъкани, били изцяло естествени и се извличали от растения, от насекоми или от мекотели. Например от растението сърпица се получавала синя багра (1), от жълтеникавата резеда — жълта (2), а от аления брош — червена. От кампешевото дърво се извличало черно багрило, а от лишея акрил — виолетово. От мекотелото пурпурен мурекс се правела извънредно скъпа пурпурна боя (наричана пурпур от Тир), която се използвала за облеклото на римските императори (3).

Още преди ерата на римските императори, видните и заможните личности носели дрехи, оцветени с естествени вещества. (Естир 8:15) Червените бои например се правели от женските екземпляри на вид насекоми (4). Явно така била получавана червената боя, използвана в древен Израил за принадлежностите на скинията и за дрехите на първосвещеника. (Изход 28:5; 36:8)

Багрилният процес

От експонатите в Музея на цветовете се вижда, че обикновено багренето включва много повече от това преждата или тъканта просто да се потопи в багрилен разтвор. Често един от етапите е използването на стипцовка — вещество, което привлича едновременно тъканта и боята. По този начин боята се свързва с тъканта и престава да се разтваря във вода. Като стипцовка се използват най–различни химикали и работата с някои от тях е опасна.

При някои от багрилните процеси се отделя неприятна миризма. Един от тях е дългият и сложен процес, чрез който в Османската империя се извличала червена боя. Това багрило се използвало върху памук и в резултат се получавал яркочервен цвят, устойчив на светлина, пране и избелване. В миналото процесът се състоял от 38 етапа и траел цели четири месеца! Някои от най–красивите  тъкани, изложени в музея, са оцветени именно в такова червено (5).

Появата на синтетичните багрила

Смята се, че първото багрило, което не е извлечено от естествен източник, е създадено от Уилям Хенри Пъркин през 1856 г. Както се споменава в изложбата, Пъркин открил мовеина, който представлява наситена пурпурна боя. До края на XIX век вече били създадени още много синтетични багрила в ярки цветове. Днес се произвеждат над 8000 вида синтетични багрила (6). Единствените естествени продукти, които все още се използват често, са черната боя от кампешево дърво и червената боя кохинил.

В Галерията за цветове и тъкани към Музея на цветовете посетителите могат да научат за специалните процеси, които днес се използват при багренето на синтетични материали, като например изкуствена коприна. Най–широко разпространената разновидност на изкуствената коприна в наши дни е вискозната коприна, чието производство започнало през 1905 г. Тъй като по химически състав тя прилича на памука, повечето от багрилата по онова време можели да се използват върху нея. Но за по–новите синтетични платове, като ацетатната коприна, полиестера, найлона и полиакрилните тъкани, трябвало да бъдат създадени нови видове багрила.

Устойчивост на цветовете

Когато купуваме дрехи или платове, искаме цветовете им да са устойчиви. Въпреки това много от тях избеляват на слънчева светлина или с всяко следващо пране, особено ако се използват перилни препарати. Понякога тъканите избеляват от потта или променят цвета си, след като бъдат изпрани с други дрехи. Устойчивостта на цветовете при пране зависи от това колко силно молекулите на багрилото са се свързали с тъканта. Многократното пране и действието на перилните препарати против петна отделят боята от тъканта и така цветът постепенно избелява. Производителите на багрила тестват продуктите си, за да видят дали действието на светлината, прането, перилните препарати и потта върху тях е в допустимите граници.

Посещението ни в музея ни насърчи да обръщаме по–голямо внимание на материала, от който са направени дрехите ни. Но така най–вече научихме повече за добре замислените процеси, с чиято помощ цветовете на дрехите ни са устойчиви въпреки честото пране.

[Информация за източника на снимката на страница 24]

Снимки 1–4: Courtesy of the Colour Museum Bradford (www.colour-experience.org)

[Информация за източника на снимката на страница 25]

Снимка 5: Courtesy of the Colour Museum Bradford (www.colour-experience.org); Снимка 6: Clariant International Ltd. Switzerland