Забележителни пътешественици, родени в Египет

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В ИТАЛИЯ

„ТЕ „ПЪТУВАЛИ“ извън родината си, пише в италианското списание „Аркео“, и се превърнали в символи на великата цивилизация, която ги е родила.“ Повечето от тях излезли от Египет много отдавна и достигнали места като Истанбул, Лондон, Париж, Рим и Ню Йорк. Посетителите в Рим могат да ги видят да украсяват много от известните площади. За какво става въпрос? За обелиските.

Обелиските са високи четиристенни каменни колони, стесняващи се от основата към заострения си връх, който е с формата на пирамида. Най–древният обелиск е отпреди повече от четири хиляди години, а „най–новият“ е издигнат преди около две хиляди години.

Обелиските, които най–често се правели от червен гранит, били изсичани от древните египтяни като монолитни каменни блокове и били издигани пред гробници и храмове. Някои от тях са изключително високи. Най–големият обелиск, съществуващ днес, се издига на 32 метра височина на един площад в Рим и е с тегло около 455 тона. Повечето обелиски били гравирани с йероглифи.

Тези паметници били издигани в чест на Ра, богът на слънцето, в израз на благодарност за защитата му и за победите, които той давал на египетските управници. Освен това те символизирали молби за благоволение и благополучие. Смята се, че формата на обелиските е заимствана от пирамидите. Тези стълбове изобразяват слънчеви лъчи, които се спускат на земята, носейки светлина и топлина.

Освен това обелиските били издигани за възхвала на фараоните. Някои надписи върху тях описват различни египетски владетели като „възлюбен от Ра“ или „красив ... като Атум“, богът на залязващото слънце. Един обелиск съдържа следния надпис за военните способности на един от фараоните: „Мощта му е като на Монту [бог на войната], бикът, който потъпква чуждите земи и убива бунтовниците.“

Първите обелиски били издигнати в египетския град Иуну (наречен в Библията Он). Предполага се, че това име означава „град на стълбовете“, което вероятно се отнася за обелиските. Гърците го нарекли Хелиопол, което означава „град на слънцето“, тъй като той бил центърът на поклонението на слънцето в Египет. Гръцкото име Хелиопол отговаря на еврейското Ветсемес, тоест „дом на слънцето“.

В библейската пророческа книга Йеремия се говори за строшаването на „обелиските, които са в капището на слънцето (или Ветсемес според други преводи), което е в Египетската земя“. Това може да се отнася за обелиските в Хелиопол. Бог осъдил идолопоклонничеството, с което били свързани те. (Йеремия 43:10–13)

Изсичане и транспортиране

От най–големия обелиск, изсичан някога, можем да разберем как са били правени тези паметници. Този обелиск все още лежи край египетския град Асуан на мястото, където бил изсечен. След като избрали подходяща скала в земята и изравнили повърхността ѝ, работниците изкопали трапове около онова, което щяло да стане обелиск. Те изкопали коридори под него и ги запълнили с греди, докато цялата долна страна била отделена от скалата. След това този монолит, който със своето тегло от около 1170 тона бил по–тежък от всички останали каменни късове, изсичани от древните египтяни, трябвало да бъде пренесен до река Нил и транспортиран по нея.

Но работниците установили, че каменният къс е непоправимо напукан и го оставили недовършен. Ако го бяха довършили, асуанският обелиск щеше да е висок 42 метра и основата му щеше да е четири квадратни метра. След изсичането и транспортирането им обелиските били изправяни, но не е известно как е ставало това.

 От Египет до Рим

През 30 г. пр.н.е. Египет станал римска провинция. Различни римски императори искали да украсят своята столица с впечатляващи паметници, поради което цели петдесет обелиска били преместени в Рим. Специално за тази цел трябвало да се построят огромни кораби. След като били поставени в Рим, тези обелиски продължили да бъдат свързвани с поклонението към слънцето.

Когато Рим паднал, столицата била ограбена. Много от обелиските били съборени и потънали в забрава. Различни папи обаче решавали да издигнат отново обелиските от развалините на древния град. Католическата църква е признала, че тези паметници били „посветени на слънцето от някой египетски цар“ и че преди „носели празно величие на позорни езически храмове“.

Повторното издигане на обелиски започнало по време на управлението на папа Сикст V (1585–1590 г.) и било съпроводено от молитви за прогонване на зли духове, благословения, пръскане със светена вода и изгаряне на тамян. Един епископ пял пред обелиска във Ватикана: „Прогонвам от тебе злите духове, за да носиш свещения кръст и да останеш чист от всяка езическа нечистота и всяка духовна поквара.“

Когато туристите днес разглеждат обелиските в Рим, може да си мислят за невероятните умения, необходими за изсичането, транспортирането и издигането им. Но може също да се чудят какво място имат тези паметници, използвани в поклонението към слънцето, в града на папите!

[Снимка на страница 15]

Луксор (Египет)

[Снимка на страница 15]

Рим

[Снимка на страница 15]

Ню Йорк

[Снимка на страница 15]

Париж