Въпроси на младите хора

Защо непрекъснато ме сравняват с другите?

„Когато родителите ми или някои от учителите ме сравняват с другите, това направо ме влудява.“ (Мая *)

„Сравненията ме карат да се чувствам негодна за нищо, тъй като започва да ми се иска да съм като този, с когото ме сравняват.“ (Юлия)

В УЧИЛИЩЕ преподавателят ти прави забележка, че не си толкова добър по математика, колкото някой твой съученик. Родителите ти вкъщи ти се карат, че не си подреден като сестра си. Думите „Майка ти беше много красива на твоите години!“ може да те накарат да си мислиш, че този човек те смята за грозна. В такива случаи може да ти се иска да извикаш: „Не могат ли хората да видят какъв съм аз? Защо непрекъснато ме сравняват с другите?“

Защо е толкова болезнено, когато те сравняват с другите? Възможно ли е да има някаква полза от това? Какво можеш да направиш, когато чуваш такива сравнения?

Защо сравненията са болезнени?

Една причина да се чувстваш зле, когато те сравняват с други, е, че понякога това те засяга лично. Всъщност ти може би вече мислиш за себе си нещата, които другите казват за тебе. Например Веси признава: „Наблюдавах популярните деца в училище и си мислех ‘Ако бях като тях, повече хора щяха да ме харесват’.“

Какво събужда подобни чувства на неувереност? Помисли какво се случва с тебе в емоционално, физическо и умствено отношение. Може би тялото ти се променя бързо. Поддържането на добри взаимоотношения с родителите ти става по–трудно. Вероятно вече гледаш на противоположния пол по съвсем различен начин. Затова вероятно си задаваш въпроса „Развивам ли се нормално?“.

Може би смяташ, че единственият начин да разбереш отговора е, като сравняваш себе си с други младежи, които минават през същите промени. Но именно тук се крие опасността! Ако изглежда, че те се справят по–добре от тебе, може да се почувстваш неуверен. И ако някой възрастен те попита „Не можеш ли да бъдеш като еди–кой си?“, тогава опасенията ти се потвърждават — ти не си нормален!

Юлия посочва още една причина, поради която сравненията може да бъдат болезнени: „Когато те сравняват с някой твой близък или приятел, това може да те накара да изпитваш  завист и неприязън.“ Мая знае това от личен опит. Нейните родители и учители изглежда постоянно я сравняват с по–голямата ѝ сестра. „Непрекъснато ми повтарят за нещата, които тя била постигнала на моята възраст“ — казва Мая. Как ѝ въздейства това? „Имам чувството, че се състезавам със сестра си. Понякога дори не мога да я понасям.“

Наистина сравненията може да имат лоши последствия. Обърни внимание какво се случило с най–близките приятели на Исус. В последната вечер преди смъртта му между апостолите възникнал „разгорещен спор“. За какво? Те се сравнявали един с друг и спорели за това „кого от тях трябва да смятат за най–велик“. (Лука 22:24) Без съмнение, някои сравнения може да бъдат навреждащи. Но дали винаги е така?

Ползата от сравненията

Да разгледаме записаното в Библията за Даниил и тримата му еврейски другари. Тези младежи не искали да ядат от ястията на вавилонския цар, които били забранени от Божия закон. (Левит 11:4–8) За да убеди надзирателя да им помогне, Даниил помолил за изпитателен срок. Той предложил десет дни да получават храна, приемлива според Божия закон, след което надзирателят да сравни еврейските младежи с останалите младежи в двора на царя. Какво станало?

Библията ни казва: „Накрая на десетте дни техните лица изглеждаха по–красиви и по–пълни, отколкото лицата на всичките юноши, които ядяха от изрядните ястия на царя.“ (Даниил 1:6–16) Забележи, че добрият резултат не бил поради това, че Даниил и неговите другари превъзхождали по някакъв начин останалите младежи. По–скоро причината била, че еврейските младежи се подчинили на законите, които Бог дал на народа си.

Дали и ти се намираш в ситуация, подобна на тази на младите евреи? Ако живееш според моралните стандарти на Библията, тогава със сигурност се отличаваш от останалите младежи. Някои, които забелязват, че си различен, може да се учудват и да „говорят обидно“ за тебе. (1 Петър 4:3, 4) Други обаче ще забележат положителните резултати от доброто ти поведение и може дори да бъдат подтикнати да научат повече за Йехова. (1 Петър 2:12) В този случай сравнението може да бъде нещо хубаво.

Има още един положителен аспект на това да те сравняват с другите. Например може би според тебе вършиш своята част от работата вкъщи, поне в сравнение с твоя брат или сестра. Родителите ти обаче може да не са на същото мнение. За да ти помогнат да поправиш мисленето си, те може да ти посочат библейски пример, с който да те подтикнат да сравниш нагласата и поведението си с това на конкретен библейски персонаж.

Родителите ти може да ти припомнят примера на Исус, който макар да бил наричан господар и учител, с готовност измил краката на своите ученици. (Йоан 13:12–15) Те може да те насърчат да подражаваш на смирената, трудолюбива нагласа на Исус. Всъщност Библията насърчава всички християни, млади и стари, непрекъснато да сравняват себе си с Христос и да полагат усилия ‘да следват отблизо неговите стъпки’. (1 Петър 2:21) Подобно сравнение ни помага да оставаме смирени и да развиваме личност угодна на Йехова.

Справяне с отрицателните сравнения

В действителност да те сравняват в лоша светлина с брат ти или сестра ти, или с някои от твоите връстници, може да те дразни и да те обезсърчава. Как можеш да постъпиш? Мъдрият цар Соломон казал: „Благоразумието [прозрението — НС] на човека възпира гнева му.“ (Притчи 19:11) Как ще ти помогне прозрението? Може би не смяташ  така, но този който те сравнява с другите, например някой от твоите родители или учители, може всъщност да е искрено загрижен за тебе. „Когато някой ме сравнява с другите, си задавам въпроса ‘В какво отношение се опитва да ми помогне?’“ — казва Катя. Тя разбрала, че когато гледа на сравненията от положителната им страна, е по–малко вероятно да се почувства раздразнена или обезсърчена.

Но как да постъпиш, ако изглежда, че непрекъснато те сравняват с някой друг. Например може да ти се струва, че родителите ти постоянно повтарят колко по–добре от тебе се справя брат ти или сестра ти. В такъв случай би могъл да поговориш с тях, като с уважение обясниш как се чувстваш в такива моменти. Може би те дори не съзнават как ти въздействат подобни сравнения.

Помни обаче, че има „време за говорене“, но и „време за мълчание“. (Еклисиаст 3:7) Следващия път, когато те сравнят с някой друг, вместо да избухваш, изчакай, докато се успокоиш, и тогава говори с този, който е направил отрицателното сравнение. Ако поговориш с него, когато си спокоен, ще бъдеш много по–убедителен. (Притчи 16:23)

Ако осъзнаваш добрите си страни, може би няма да се чувстваш толкова засегнат от отрицателните сравнения. Апостол Павел казал на Тимотей: „Нека никой не презира младостта ти.“ (1 Тимотей 4:12) Когато бил назначен като християнски надзорник, Тимотей бил сравнително млад. Поради тази причина някои може би го сравнявали с други отговорни мъже, които били по–възрастни и с повече опит. Но подобни отрицателни сравнения били неоснователни. Макар и млад, Тимотей бил придобил значителен опит по време на пътуванията си с Павел. Тимотей знаел как да използва Божието Слово резултатно. Също така той изпитвал искрена загриженост към духовните си братя и сестри. (1 Коринтяни 4:17; Филипяни 2:19, 20)

Затова следващия път, когато се почувстваш засегнат от факта, че някой те сравнява с другите, се запитай дали забележката е основателна. Ако част от нещата, които са ти казали, са верни, опитай се да извлечеш полза. Но ако сравнението е твърде общо, като например „Защо не си като брат си?“, опитай се да гледаш реалистично на нещата. Постарай се да видиш положителната страна на сравнението.

Йехова Бог не преценява стойността ти, като те сравнява с други несъвършени хора. (Галатяни 6:4) Той вижда отвъд външността и познава скритата личност на сърцето. (1 Царе 16:7) Наистина, Йехова вижда не само какъв си в момента, но и каква личност се стараеш да бъдеш. (Евреи 4:12, 13) Той не очаква от тебе да не грешиш, а се съсредоточава върху хубавите ти качества. (Псалм 130:3, 4) Ако помниш това, ще ти бъде по–лесно да се справиш, когато те сравняват с другите.

ПОМИСЛИ ВЪРХУ СЛЕДНОТО:

◼ В кои случаи сравненията те дразнят?

◼ Как би постъпил, ако родителите ти непрекъснато те сравняват с другите?

[Бележка под линия]

[Блок на страница 12]

„Бих предпочела, този който ми дава съвет, да не споменава името на друг човек, казвайки ‘Трябва да се опиташ да бъдеш като еди–кой си’, а вместо това първо да изтъкне добрите ми страни, след което по любещ начин да ми помогне да видя слабостите си.“ (Наталия)

[Снимка на страница 13]

Можеш с уважение да обясниш как се чувстваш, когато те сравняват с другите