Запознай се с жителите на Източен Тимор

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В АВСТРАЛИЯ

ИЗТОЧЕН ТИМОР е много малка страна, заемаща източната половина на остров Тимор. Малайската дума, от която произлиза името „Тимор“, означава „изток“. Така названието на държавата е много подходящо, тъй като тя е разположена в източния край на Индонезийския архипелаг.

Територията на Източен Тимор обхваща 14 800 квадратни километра, което е малко повече от площта на Родопите и почти половината от територията на Холандия. Макар и малък, островът съчетава характеристики от природния свят на Азия и на Австралия. Там могат да се видят както гъсти тропически джунгли, така и евкалиптови храсти и суха тревиста растителност. Животинският свят също обединява австралийски и азиатски видове. Например торбести бозайници и птици от Австралия съжителстват с маймуни и гребенести крокодили от Азия. А какви са жителите на Източен Тимор? Нека да се запознаем с тях.

Спомени от колониално минало

Португалските мореплаватели вероятно идват за първи път по тези земи през 1514 г. По онова време планинските склонове са покрити с гори от сандалово дърво. Тази дървесина е изключително ценна и това само по себе си е основателна причина португалците да основат търговско селище. Католическата църква също се интересува от района и иска да изпрати мисионери, които да покръстят местното население. Водена от тази двойна цел, Португалия започва да колонизира острова през 1556 г.

Източен Тимор обаче остава изолирана и пренебрегната колония. Когато през 1656 г. холандците завземат западната половина на острова, португалците се отдръпват на изток. Те се оттеглят напълно едва през 1975 г. след повече от 400 години колониално господство.

Същата година избухва гражданска война. През следващите 24 години в размириците са убити близо 200 000 души — около една трета от населението. През 1999 г. през страната преминава вълна от насилие, при което са разрушени 85% от домовете и голяма част от инфраструктурата. Хиляди хора побягват в планините. Накрая ООН се намесва, за да прекрати по–нататъшните разрушения и да стабилизира страната.

Оттогава насам жителите на Източен Тимор работят усилено, за да изградят отново живота си. През май 2002 г. Демократична република Източен Тимор е официално призната като държава.

Разнообразие от народности

Търговията през вековете, преселниците от Азия и Австралия, както и европейските колонизатори са създали в Източен Тимор колоритна смесица от нрави и езици. Макар че административният език все още е португалският, 80% от населението говорят смесен език, наречен тетум, който е изпълнен с португалски думи. Разнообразните етнически групи в страната използват най–малко 22 други езика.

В селските райони местните вождове продължават да играят важна роля. Те извършват различни церемонии, разпределят земята и се грижат за други неща, свързани с местните традиции, а с администрацията се занимават управители, които биват избирани чрез гласуване.

Религията е смесица от традиционен анимизъм и възприет католицизъм. Поклонението  към мъртвите, магьосничеството и спиритизмът присъстват във всеки аспект от живота на хората. Често онези, които редовно ходят на църква, отиват и при местния мата̀н до̀ок, или шаман, за да им предскаже бъдещето, да ги излекува или да ги защити от зли духове.

Любознателни и гостоприемни хора

Жителите на Източен Тимор са жизнерадостни, любознателни и гостоприемни по природа. Президентът Кай Рала Шанана Гусмао казва: „Изпитваме непреодолимо желание да учим нови неща, да говорим, да общуваме и да си сътрудничим с други хора, дори и с непознати.“

Гостите, поканени на вечеря, в нечий тиморски дом обикновено се хранят заедно с главата на семейството. Съпругата и децата сервират храната и ядат по–късно вечерта. Учтиво е първоначално гостът да вземе малка порция, а след това може да прояви уважение към домакинята, като помоли за допълнително.

Повечето ястия по тези земи се правят от ориз, царевица или маниока със зеленчуци. Един от тиморските специалитети е сабо̀ко — вкусна смес от сардини, сос от тамаринд и подправки, която е увита в палмов лист. Месото обаче си остава скъпо удоволствие.

Детска глъч и оживление

Източен Тимор е страна с много млади хора. Почти половината от населението са деца, като в много семейства броят им достига до десет–дванайсет.

Когато отиват на училище, малчуганите често вървят хванати за ръка, момче с момче и момиче с момиче, като се смеят и пеят по пътя. В училище те получават не само научни знания, но и биват възпитавани как да живеят добродетелно и да се държат подобаващо.

Тиморските деца никога не си играят сами, без да вдигат шум, а всички от квартала се забавляват заедно! Сред любимите им игри е ду̀ду ка̀рета, при която една капла е въображаема кола. Децата я търкалят надолу по улицата и смеейки се тичат след нея, като я насочват и бутат с пръчка.

Разбира се, животът не е само игра. Например понякога децата получават задачата да стрият царевица с помощта на тежка желязна пръчка. Но дори и тогава те се усмихват лъчезарно, докато работят, сякаш не съзнават, че са се родили в една от десетте най–бедни страни в света.

Трудности пред новата държава

Крайната бедност в страната прави живота на хората несигурен. Четирийсет процента от населението живеят с по–малко от 1,5 евро на ден, което е минималната сума, необходима за основни неща, като храна и домакински разходи. В държавата няма добра инфраструктура. В един правителствен доклад се казва: „Трима от всеки четири души в  страната нямат електричество, трима от всеки пет живеят в лоши хигиенни условия, а всеки втори човек не разполага с чиста питейна вода.“

Всичко това води до многобройни здравословни проблеми. Недохранването, маларията, туберкулозата и редица други болести съкращават средната продължителност на живота до петдесет години. Почти всяко десето дете умира, преди да е навършило пет години. През 2004 г. по–малко от петдесет лекари обслужваха близо 800 000 души.

Днес много чуждестранни правителства в сътрудничество с ООН помагат на местното население да възстанови разрушената си държава. Богатите залежи на нефт и природен газ в Тиморско море също дават надежда за подобряване на лошата икономическа ситуация. Най–голямото богатство на Източен Тимор обаче са неговите издръжливи и скромни жители. Една жена каза за „Пробудете се!“: „Може да сме бедни, но не сме нещастни!“

„Добра новина за нещо по–добро“

През последните години Свидетелите на Йехова носят на хората в Източен Тимор „добрата новина за нещо по–добро“. (Исаия 52:7, НС; Римляни 10:14, 15) През 2005 г. вестителите от единствения сбор в страната отделиха почти 30 000 часа, за да разговарят с другите относно чудесното обещание на Библията за един бъдещ рай на земята. (Псалм 37:10, 11; 2 Петър 3:13)

 Библейската истина е освободила някои от жителите на Източен Тимор от тежките окови на спиритизма. Пример за това е Джейкъб, съпруг и баща на пет деца, който бил тясно свързан със спиритическите традиции. Той редовно принасял животински жертви на духовете на мъртвите, което било тежък товар за семейния бюджет. Жертвоприношението на едно пиле струва почти колкото припечеленото за един ден, а цената на по–специалните жертви, като коза или прасе, е колкото заплатата за няколко седмици.

След време Франсиска, съпругата на Джейкъб, започнала да изучава Библията със Свидетелите на Йехова. Тогава тя му посочила стихове от Светото писание, които доказват, че мъртвите не съзнават нищо и не могат да навредят на живите. (Еклисиаст 9:5, 10; Езекиил 18:4) И двамата приели библейските учения и решили да престанат да принасят жертви на духовете. Това разгневило роднините им, които се отрекли от тях и казали, че отмъстителните духове скоро ще ги убият. Джейкъб и Франсиска обаче останали непоколебими и заявили: „Йехова ще ни закриля.“

Междувременно Джейкъб също започнал да изучава Библията и да посещава християнските събрания със семейството си. Постепенно той направил и други промени в живота си. Макар че години наред пушел по една кутия цигари на ден, прекратил тютюнопушенето. Освен това се научил да чете и да пише. По същото време Франсиска престанала да дъвче бетелов орех. Накрая, през 2005 г., Джейкъб и Франсиска били покръстени като Свидетели на Йехова. Днес те използват разумно средствата си, за да осигуряват образование на децата си и да покриват медицинските си разходи.

Наистина, точно както предсказал Исус, добрата новина за Божието Царство достига „до най–отдалечените краища на земята“, дори до любознателните, гостоприемни и сърдечни жители на Източен Тимор. (Деяния 1:8; Матей 24:14)

[Блок/Снимка на страница 17]

„Но̀си конец и макара“

С този израз в миналото хората от Източен Тимор оповестявали раждането на момиче в семейството. Той описва традиционната роля на жените като тъкачки на красивите платове тайс. От тях се правят богато украсени ритуални одежди, одеяла и семейни ценности. Възрастните жени учат младите да отглеждат, берат, предат и боядисват памука и да го тъкат в красиви платове с разноцветни шарки. В зависимост от сложността на сплитката направата на едно парче тайс може да отнеме цяла година и дори повече. Тъй като в отделните области се използват различни десени, специалистите могат незабавно да определят къде е бил направен платът.

[Карта на страница 14]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

ПАПУА НОВА ГВИНЕЯ

ИНДОНЕЗИЯ

ИЗТОЧЕН ТИМОР

АВСТРАЛИЯ

[Снимка на страница 15]

Конусовидна къща, характерна за района

[Снимка на страница 16]

„Ду̀ду ка̀рета“ е една от любимите игри на децата

[Снимка на страници 16, 17]

Джейкъб и семейството му