Защо има толкова бедни в един богат свят?

„БЕДНИТЕ винаги са с вас“, казал Исус Христос през първи век. (Матей 26:11) Оттогава по света винаги е имало голям брой бедни хора. Но защо има толкова бедност в един толкова богат свят?

Някои смятат, че човек става беден вследствие на неразумните решения, които взема. В някои случаи наистина може да е така. Онези, които се отдават на алкохола, наркотиците и хазарта, може лесно да загубят материалните си притежания. Но не всички бедни хора са виновни за положението, в което се намират.

Мнозина губят работата си поради промените, настъпващи в индустрията. Много хора виждат как спестяванията, отделяни от заплатите им, се стопяват поради стремително растящите медицински разходи. Също и в развиващите се страни милиони са бедни, без да имат вина за това. Жертвите на бедността често нямат власт  над причините за състоянието, в което се намират, както ще видим от следващите абзаци.

Урок от миналото

В началото на 30–те години на миналия век светът беше обхванат от финансова катастрофа, наречена по–късно Голямата депресия. В една страна милиони загубиха работата си и хиляди семейства останаха без покрив над главата си. Мнозина гладуваха, а в същото време фермерите изливаха на земята огромни количества мляко. Властите дори принуждаваха селскостопанските работници да избиват милиони животни от фермите си.

Защо се случи всичко това? Икономиката по онова време изискваше земеделските и селскостопанските продукти да се продават с печалба. Млякото, месото и зърнените продукти можеха да се използват от бедните, но тъй като не можеха да се продават с печалба, тези храни се обезценяваха и накрая се изхвърляха.

Заради храната в много градове имаше размирици. Някои граждани, отчаяни, че не могат да купят храна за семейството си, крадяха необходимите неща с оръжие в ръка. Други просто гладуваха. Всичко това се случи в САЩ. В началото на Голямата депресия мощната икономическа система на страната се обърна срещу хората с най–ниски доходи. В икономиката на първо място беше увеличаването на печалбите, а не хората и нуждата им от храна, подслон и работа.

Условията днес

Светът излезе от икономическата криза от времето на Голямата депресия и днес мнозина сякаш стават все по–богати и чувстват по–голяма сигурност от когато и да било преди. Но въпреки изобилието в материално отношение бедните обикновено нямат много възможности да подобрят качеството на живота си. Толкова често има сведения за глад и бедност в развиващите се страни, че на някои им омръзва да слушат за това. Но когато бежанци са принудени да гладуват заради война, когато купища храна изгниват заради политически интриги и когато пазарните цени на необходимите за живота неща се покачват до  такава степен, че бедните не могат да ги платят, разбираме, че става въпрос за една система, неспособна да се грижи за най–беззащитните в обществото. Световната икономика пренебрегва нуждите на милиони бедни хора.

Факт е, че никоя икономическа система, установена от човека, не е успяла да задоволи напълно материалните потребности на всички хора. Преди три хиляди години един човек с голям житейски опит стигнал до следното заключение: „Като изново размишлявах всичките угнетения, които стават под слънцето, и видях сълзите на угнетяваните, че нямаше за тях утешител, и че силата беше в ръката на ония, които ги угнетяваха, а за тях нямаше утешител.“ (Еклисиаст 4:1) Днес, независимо от изобилието на материални блага в света, мнозина все още биват угнетявани в икономическо отношение.

Милиони хора просто нямат възможност да се преборят с бедността. Все пак мнозина са се научили как да се справят с икономическите трудности в живота. Те също имат надежда за по–добър живот в бъдеще.

[Блок на страница 5]

Борба за оцеляване

В своята книга „Бедните, които работят — невидими в Америка“ писателят и журналист Дейвид Шиплер помага на читателите си да си представят в какво положение се намират някои от жителите на САЩ, които живеят на ръба на бедността: „Условията в неподдържания апартамент влошават астмата на детето, поради което трябва да се извика Бърза помощ, което води до сметка за медицински услуги, която не може да бъде платена, което от своя страна разваля кредитната история, което увеличава вноската при изплащане на автомобил, поради което човек е принуден да си купи употребявана ненадеждна кола, а заради това майката не може да стигне навреме на работа, вследствие на което не може да получи повишение, нито да печели повече и така тя е принудена да живее в неподдържан апартамент.“ Над майката и детето постоянно е надвиснала беда, макар че живеят в най–богатата страна в света.

[Блок на страница 6]

Само добро желание не е достатъчно

През ноември 1993 г. в една правителствена сграда във Вашингтон представители на властта се бяха събрали, за да обсъдят сериозния въпрос как да използват милионите долари, с които разполагат, за да помогнат на бездомните хора в САЩ. По време на тяхното заседание полицейски служители, пожарникари и медицински работници от спешната помощ пристигнаха на автобусната спирка от другата страна на улицата. Служителите от Бърза помощ прибираха тялото на една бездомна жена. Тя беше умряла точно пред сградата на Министерството на благоустройството и градското развитие — учреждението, което отговаря за осигуряването на помощ на бездомните хора.

Журналист от вестник „Ню Йорк Таймс“ по–късно интервюира една служителка от гореспоменатото министерство. Относно броя на служителите и автомобилите, които бяха на спирката за оказване на спешна помощ, тя сподели: „Невероятно е колко средства се отделят за някого, след като умре, а приживе същият човек не получава нито частица от тях.“

[Снимка на страници 4, 5]

Имигрантка и трите ѝ деца по време на Голямата депресия през 30–те години на XX век

[Източник]

Dorothea Lange FSA Collection Library of Congress

 [Снимка на страници 6, 7]

В работилници като тази средната месечна заплата се равнява на около 20 лева, като работниците понякога са принуждавани да работят 70 часа седмично

[Източник]

© Fernando Moleres/Panos Pictures