„Черният лебед“ по каналите на Венеция

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В ИТАЛИЯ

ЗАОБИКОЛЕНА от влажни стени, сводести каменни мостове, прозорци, украсени с арабески и отрупани с цветя балкони, тя плавно се носи по водите на канала. Тя е черна, елегантна и безшумна. Отдалече прилича на черен лебед. Макар че тялото ѝ е от дърво и шията ѝ съвсем не е мека и покрита с пера, а е метална, тя се плъзга по каналите на Венеция със същата грация като тази благородна птица. Това е гондолата, която според някои е най–известната лодка в света. Какъв е нейният произход? Защо е толкова известна? По какво се различава от останалите лодки?

Откъде води началото си

Не е лесно да се определи кога точно се е появила първата гондола, макар че според някои това е станало през XI век. За първи път срещаме нейни изображения в картини от края на XV век. Но едва през XVII и XVIII век гондолата придобива своята специфична форма, която я прави толкова известна и толкова различна от всички останали лодки. Макар че гондолата вече има плоско дъно, през този период тя започва да придобива характерните за нея издължена форма и железен нос.

Не по–малко трудно е да се разбере произходът на името на гондолата. Някои  казват, че думата „гондола“ произлиза от латинската дума кюмбу̀ла, както се наричала вид малка лодка, или от думата конку̀ла, умалително от конка̀, което означава „мида“.

Типична за Венеция

Но нещо, за което можем да сме сигурни, е тясната връзка между тази лодка и Венеция. Всъщност гондолата е може би най–характерният символ на града. Помисли само за всички картини на Венеция, на които е изобразена гондолата!

Има и нещо друго, което свързва тази лодка с Венеция. Ако плаваш с гондола из каналите на града, „Венеция се разкрива пред очите ти по съвсем различен начин — казва гондолиерът Роберто. — Така виждаш не само обичайните гледки, но пред тебе се открива истинското сърце на Венеция.“ Известният немски писател Йохан Волфганг фон Гьоте казал, че когато е на тази лодка се чувства „като господаря на Адриатическо море, както се чувства всеки венецианец, когато се излегне в гондолата си“. Роберто продължава: „Бавното движение на гондолата е в съвършена хармония с духа на Венеция. Полегнал удобно на меки възглавници, имаш чувството, че разполагаш с цялото време на света.“

Особеностите на гондолата

Когато наблюдаваш една гондола, може да се изненадаш, че тя се движи в права линия, макар че има само едно гребло от дясната си страна. Логиката подсказва, че в такъв случай лодката би трябвало да се отклонява на една страна и да се върти в кръг. Но при гондолата не е така. Защо? Джилберто Пендзо, специалист по исторически плавателни съдове, казва: „Ако си послужим с една метафора, за да сравним конструкцията на лодката с човешки торс, при който килът представя гръбначния стълб, а рамата — ребрата, тогава можем да кажем, че гондолата страда от сериозна форма на сколиоза.“ С други думи корпусът е асиметричен — дясната страна е по–тясна от лявата с 24 сантиметра. В резултат на това дясната част на гондолата потъва по–ниско във водата от лявата. Този наклон на една страна компенсира тласъка на греблото, както и тежестта на гондолиера, който гребе, застанал малко встрани от центъра на лодката, което позволява на гондолата да се движи в права линия.

Отличителна черта на този „лебед“ е неговата шия, или нос. Освен желязната кърма, това е единствената метална част на лодката. Носът е „толкова удивителен и характерен — казва писателят Джанфранко Мунерото, — че се запечатва в паметта  на всеки, който го види за първи път“. Железният нос балансира тежестта на гондолиера, гребящ на кърмата, а освен това служи и за украса. Според традицията частите на носа представят шестте сестиери, или квартали на Венеция, а малката пластинка на задната част на шията представя венецианския остров Джудека. За S–образната форма на носа се смята, че представя формата на венецианския Канале Гранде.

Друга особеност на гондолата е черното ѝ „оперение“. Има най–различни обяснения за това защо тези лодки са черни. Според едно от тях през XVI и XVII век показният разкош и ярките цветове на гондолите били толкова очебийни, че венецианският сенат, опитвайки се да насърчи към умереност, бил принуден да наложи глоби на собствениците на прекалено натруфените гондоли. Но мнозина предпочитали да плащат глобите, вместо да се откажат от украсата на своите гондоли. В резултат на това магистратът постановил всички гондоли да бъдат боядисани в черно. Според друго обяснение черният цвят символизирал скръбта по хилядите, които умрели от „черната смърт“, или чумната епидемия. А други казват, че черният цвят на гондолите подчертавал по най–добрия начин изключителната белота на кожата на венецианските аристократки. Истината обаче е много по–проста. Поне първоначално черният цвят се дължал на смолата, с която били намазвани лодките, за да не пропускат вода.

След като плавно си се носил на гърба на черния лебед по спокойните води на канала, отново се озоваваш на стъпалата на пристана, откъдето е започнало пътешествието ти. Докато следиш с поглед отдалечаващата се гондола, имаш чувството, че всеки момент „лебедът“ ще извие дългата си шия, за да приглади перата си.

[Снимка на страница 24]

Рамата на гондолата е асиметрична

[Снимка на страници 24, 25]

Характерният нос

[Снимка на страница 25]

Роберто, гондолиер във Венеция

[Информация за източника на снимката на страница 25]

© Medioimages