Как перат в Абиджан?

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В КОТ Д’ИВОАР

ПЪТУВАХМЕ на запад от Абиджан (Кот д’Ивоар), наслаждавайки се на гледката и приглушения шум, който се чуваше от този оживен западноафрикански град, когато внезапно вниманието ни беше привлечено от впечатляваща гледка. Една обширна ливада беше покрита с хиляди пъстроцветни дрехи. Каква беше причината за тази живописна „изложба“? Защо всички тези дрехи бяха там? Нашите приятели от Кот д’Ивоар с радост ни обясниха, че „изложбата“ беше резултат от работата на фанѝко.

Фанѝко са група усърдни перачи. От сутрин до вечер стотици мъже и някои издръжливи жени изкарват прехраната си, като перат дрехи на ръка в река Банко. Тяхното име е комбинация от думата фанѝ, която на езика диула означава „плат“ или „дрехи“, и думата ко със значение „пера, изпирам“. Следователно на диула думата фанѝко означава „някой, който пере дрехи“.

 Работата на перача

Един ден рано сутринта посетихме перачите фанѝко на работното им място, за да разберем повече относно техния интересен начин на препитание. Само каква оживена дейност! Работата вече кипеше с пълна сила. Размътената вода на река Банко беше осеяна с огромни гуми, в които бяха поставени камъни. До всяка гума във вода до коляно или до кръста стоеше по един перач, който усърдно сапунисваше, търкаше и удряше дрехите в камъка.

Още преди изгрев слънце перачът фанѝко минава от врата на врата и събира дрехите за деня. Някои от неговите клиенти живеят на три километра от „пералнята“. Перачът слага всички дрехи в дървена ръчна количка или прави голям вързоп, който носи на главата си. След това се отправя към реката. Когато пристигне там, го поздравяват в един глас на различни езици, тъй като перачите фанѝко, работещи на това място, идват от най–различни части на Африка. Някои перачи работят тук вече десетилетия наред, като например г–н Брама, един мускулест перач на около 60–годишна възраст. Перачите фанѝко почиват само три дни в годината.

Изпирането на дрехите не е лека задача. Наблюдавахме един мъж, докато стоварваше дрехите, които трябваше да изпере. Такова огромно количество пране доста би озадачило една домакиня! Перачът развърза вързопа и започна да накисва всяка дреха във водата, след което взе една от тях, насапуниса я със сапун от палмово масло и започна да я удря в камъка. Понякога той използваше твърда четка, за да премахне по–упоритите петна. Колко струва изпирането на дрехите? За една риза се плаща сума, равняваща се на 10 стотинки, а за един чаршаф — около 20 стотинки. Това обяснява защо перачите фанѝко трябва да перат толкова голямо количество дрехи, за да осигурят прехраната си.

Когато видиш огромния куп дрехи за пране, може би се питаш: „Как е възможно да помнят на кого принадлежи всяка една дреха?“ Чудехме се дали фанѝко си служат със система, подобна на тази на перачите в Индия, които използват таен начин за отбелязване. Методът на перачите фанѝко е много по–различен от този на техните индийски колеги, но е също толкова резултатен.

Нашият водач беше добре запознат с този метод и се опита да ни го обясни. Най–напред, когато взема дрехите, перачът забелязва ръста и телосложението на всеки от членовете на семейството, за да може да запомни коя дреха на кого принадлежи. Той не поставя никакви знаци или етикети. След това на всяка от дрехите на едно семейство перачът прави възел на едно и също място — например на левия ръкав, на десния ръкав, на яката или на колана. Докато пере, той внимава да не смесва дрехите на различните семейства. Въпреки тези разяснения, за нас тази система си остана прекалено трудна за запомняне. Затова попитахме един от перачите фанѝко дали някога е губил или обърквал нечии дрехи. Той беше много изненадан от въпроса ни и каза: „Не, фанѝко никога не губи дрехи!“

Дали всеки може да отиде на река Банко и да започне да пере дрехи? Съвсем не! Има точно определена процедура, която трябва да бъде следвана. Бъдещият перач фанѝко преминава през тримесечен изпитателен срок, по време на който бива обучаван от опитен перач. При това обучение кандидатът научава специалната техника за запомняне. Ако не успее да я научи, трябва да си намери друга работа. Но ако успее, новият перач заплаща малка такса и получава свое  собствено работно място, което не може да бъде използвано от никого другиго.

Сапун от палмово масло

Сапунът играе важна роля в работата на перача. Затова новият перач фанѝко бива обучен също как да използва сапуна от палмово масло по правилен начин. Използват се три вида сапун, различни по цвят. Белият и жълтият сапун са предназначени за леко замърсени дрехи, а черният — за силно замърсени. Тъмният цвят на сапуна се дължи на палмовото масло, което е основната му съставка. Тъй като ежедневно всеки перач изразходва поне по десет калъпа сапун, наблизо има хора, които правят сапун, и постоянно снабдяват фанѝко с необходимото им количество.

Посетихме няколко скромни постройки за производство на сапун, намиращи се на хълма в близост до „пералнята“. Сложният процес на приготвяне на сапуна започва в шест часа сутринта. Жените, които правят сапуна, купуват необходимите съставки от пазара — сгъстено палмово масло, калий, сол, сок от гуанабана, кокосово и какаово масло. Всяка от тези съставки се разгражда по естествен начин. Жените варят тези съставки на огън в огромен стоманен казан. След около шест часа сапунът вече е сварен и работниците го изливат в тенекиени тави и купи, и го изчакват да се втвърди. Няколко часа по–късно нарязват сапуна на големи калъпи.

След това жената, която прави сапуна, слага сапуните в леген, който носи на главата си, и слиза долу при реката, където са перачите фанѝко. Как тя доставя сапуна на перачите, ако те са заети с прането? Тя влиза във водата до кръста и пуска пластмасовия съд, в който е поставен сапуна, по водата. По този начин сапунът лесно може да стигне до всекиго, който има нужда от него.

Краят на работния ден

След като свърши с прането, перачът фанѝко отива до близкия хълм и там нарежда по тревата току–що изпраните дрехи или ги простира на набързо направени простори. Резултатът от това е пъстроцветната „изложба“, която първоначално привлече вниманието ни. Сега е и моментът, в който усърдният перач има възможност да си отдъхне от работата, свършена през деня. В късните следобедни часове, когато прането вече е изсъхнало, перачът фанѝко внимателно сгъва всяка дреха, а за някои може дори да използва ютия с въглища. В края на деня отново прави вързоп, в който слага чистите и изгладени дрехи, и ги връща обратно на техните собственици.

Когато за първи път видяхме редовете от дрехи, оставени да изсъхнат, не подозирахме колко големи усилия изисква тази дейност. Затова много се радваме, че посетихме перачите фанѝко от Абиджан, тъй като сега разбираме по–ясно какво се включва в изпирането на дрехите и ценим повече труда на всички мъже и жени по целия свят, които вършат тази работа.

[Карта на страница 10]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

КОТ Д’ИВОАР

[Снимка на страница 12]

Жена, която прави и продава калъпи сапун

[Информация за източника на снимката на страница 10]

PhotriMicroStock™/C. Cecil