Любимият плод на производителите на парфюми

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В ИТАЛИЯ

ПАРФЮМИТЕ съществуват още от древността. В библейски времена те ароматизирали домовете, дрехите, леглата и телата на онези, които можели да си ги позволят. Някои от съставките на парфюмите били алое, дървесни масла и смоли, канела и други подправки. (Притчи 7:17; Песен на песните 4:10, 14)

В парфюмерията все още основно се използват есенции, извлечени от растения. За да видим къде се произвежда една от тях, трябваше да посетим областта Калабрия, която се намира в най–южната част на Апенинския полуостров. Може би малцина са чували за бергамота, но се казва, че ароматът на този плод може да се усети в приблизително една трета от дамските парфюми и в половината от мъжките одеколони на пазара. Нека да се запознаем по–добре с бергамота.

Бергамотът е вечнозелено цитрусово дърво. Той цъфти през пролетта, а плодовете му, които са с тънка жълта кора и са големи колкото портокал, зреят към края на есента или в началото на зимата. Много специалисти смятат бергамота за хибрид, но точният му произход не е напълно ясен. Той не се среща в дивата природа, нито може да бъде размножаван чрез семена. За тази цел земеделците трябва да присаждат клонки от бергамот върху дървета от подобен вид, като например зелен лимон (лайм) или кисел портокал.

За производителите на парфюми плодовете на бергамота притежават уникални качества. В една книга за това дърво се обяснява, че есенцията, която се извлича от плодовете му, има рядкото свойство да „смесва и стабилизира различни аромати, като ги съчетава в един общ букет и придава нотка свежест на отделните съставки“. a

Отглеждане на бергамота в Калабрия

Според историческите източници бергамотът в Калабрия се отглежда най–рано от началото на XVIII век и местните жители от време на време продавали есенция от него на пътуващи чужденци. Но отглеждането на бергамота с търговска цел било свързано с появата на одеколона. През 1704 г. Джан Паоло Феминис, италиански емигрант в Германия, произвел тоалетна вода, която нарекъл а̀куа адмира̀билис, или „чудотворна вода“. Основната ѝ съставка била есенция от бергамот. Парфюмът станал известен като одеколон, което в превод означава „кьолнска вода“, по името на града, където бил произведен.

Първата овощна градина с бергамотови дървета била засадена в провинция Реджо ди Калабрия около 1750 г. и значителната печалба от продажбата на бергамотовата есенция насърчила отглеждането  им в по–големи количества. Бергамотът се нуждае от мек климат и южно изложение, където да е защитен от студените северни ветрове, и не вирее добре на места с резки температурни промени, силни ветрове и продължителна висока влажност на въздуха. Една малка ивица земя близо до най–южния бряг на Италия, дълга 150 километра и широка 5 километра, предлага идеалния микроклимат. Макар че се полагат усилия бергамотът да се отглежда и на други места, голяма част от производството му в света идва от тази провинция. Другият основен производител е африканската държава Кот д’Ивоар.

Бергамотовото етерично масло, което представлява зеленикаво–жълта течност, се извлича от кората на плода. В миналото това ставало, като плодът се разрязвал на две, премахвала се месестата му част, след което есенцията, намираща се във външния оцветен слой на кората, се изстисквала върху естествена гъба. За получаването само на един килограм есенция са нужни около 200 килограма бергамот. Днес за извличането ѝ почти навсякъде се използват машини, които остъргват кората на плодовете с помощта на дискове или валяци.

Малко известен, но широко използван

Този плод може да не е толкова известен извън Калабрия, но в един източник се казва, че „сред познавачите бергамотът е изключително ценен“. Плодовият му аромат може да се усети не само в парфюми, но и в сапуни, дезодоранти, пасти за зъби и кремове. Бергамотовата есенция се използва като подправка в чайове, сладолед, сладкарски изделия и различни напитки. Тъй като помага за придобиването на тен, тя може да се открие като съставка в слънцезащитни продукти. Нейните антисептични и антибактериални свойства я правят ценна за фармацевтичната промишленост като дезинфекциращо средство в хирургията, офталмологията и дерматологията. Бергамотовият пектин има силни желиращи свойства и се използва в производството на кръвоспиращи и противодиарични средства.

Учените са изолирали около 350 съставки в бергамотовото етерично масло, които допринасят за уникалния му аромат и многобройните му свойства. И всичко това само в един плод!

Малко вероятно е писателите на Библията да са познавали бергамота. Въпреки това всеки, който се интересува от качествата на този цитрусов плод и от мъдростта на неговия Създател, може с основание да повтори думите на псалмиста: „Хвалете Господа ..., плодовити дървета.“ (Псалм 148:1, 9)

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 25]

Бергамотовата есенция се извлича, като кората на плодовете се остъргва

[Източник]

© Danilo Donadoni/Marka/age fotostock