Те преживяха ужаса в Мумбай

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В ИНДИЯ

НАСЕЛЕНИЕТО в град Мумбай, познат преди като Бомбай, се увеличава бързо и е достигнало повече от осемнайсет милиона души. Всеки ден в Мумбай между шест и седем милиона жители пътуват с редовни скоростни влакове, свързващи предградията с града, за да стигнат до работното си място, до училище, до университета, до местата за пазаруване или до различни други места. През пиковите часове всеки влак с девет вагона, който обикновено е за 1710 души, превозва около 5000 пътници. Точно в тези часове на 11 юли 2006 г. терористи атакуваха влаковете в Мумбай. За по–малко от петнайсет минути на различни влакове по Западните линии избухнаха седем бомби, вследствие на което над двеста души загинаха, а над осемстотин бяха ранени.

Голям брой от вестителите в двайсет и двата сбора на Свидетелите на Йехова в Мумбай и предградията му редовно пътуват с влаковете и по време на атаката бяха вътре. За щастие нито един от тях не загуби живота си, но имаше неколцина ранени. Анита се връщала от работа. Влакът бил препълнен, поради което тя застанала близо до вратата на първокласното купе, за да може да слезе по–лесно. Докато влакът пътувал с пълна скорост, внезапно се чул оглушителен взрив и купето се изпълнило с черен дим. Тя погледнала през вратата надясно и видяла, че металната част на съседното купе била откъсната и висяла от влака под ъгъл от четирийсет и пет градуса. Анита се ужасила, като видяла тела и части от тела да хвърчат от влака върху релсите. След няколко секунди, които ѝ се сторили като цяла вечност, влакът спрял. Анита и други пътници скочили на релсите и побегнали от влака. Тя се обадила на съпруга си Джон по мобилния телефон и за щастие успяла да се свърже с него. След броени минути цялата телефонна мрежа в града вече била блокирана  от обаждания на разтревожени граждани. До този момент Анита била сравнително спокойна, но когато се обадила на съпруга си, започнала да плаче. Разказала му какво се било случило и го помолила да дойде да я вземе. Докато го чакала, започнало да вали проливен дъжд и той отмил голяма част от уликите, които по–късно можели да послужат на следователите.

В този ден Клодиъс, друг Свидетел на Йехова, си тръгнал от офиса по–рано от обикновеното. Той се качил на влака в седемнайсет часа и осемнайсет минути от гара Чърчгейт, крайната гара на Западните линии. Клодиъс се качил в първокласно купе. Докато търсел къде да седне за едночасовото си пътуване до гара Баяндар, той видял Джоузеф от съседен сбор на Свидетелите на Йехова. Времето минало много бързо, докато двамата си говорели. След това, уморен от работния ден, Джоузеф задрямал. Влакът бил препълнен, затова Клодиъс станал от мястото си една гара по–рано, за да си проправи път до вратата. В това време Джоузеф се събудил и се обърнал назад, за да му каже „довиждане“. Клодиъс се хванал за дръжката на седалката и се навел към него. Вероятно това спасило живота на Клодиъс. Изведнъж се чул силен гръм. Цялото купе се разтресло, изпълнило се с дим и станало много тъмно. Клодиъс полетял към пода, паднал между седалките и усетил, че сякаш губи слуха си. Чувал само шум в ушите си. На мястото, където стоял преди малко, зеела огромна дупка. Някои от пътниците, които преди броени секунди стоели до него, били изхвърлени на релсите, а други лежали мъртви на пода. Клодиъс бил сред оцелелите от петия от седемте взрива, които разтърсили железопътната система през този злополучен вторник.

Клодиъс бил закаран в болницата. Дрехите му били целите в кръв, но се оказало, че тя е от пътници, които били пострадали много по–сериозно от него. Той бил по–леко ранен — имал спукано тъпанче, изгаряния по едната ръка и на места косата му била обгорена. В болницата видял Джоузеф и съпругата му Анджела, която била в същия влак, в съседното купе за жени. Тя не пострадала при взрива, но Джоузеф получил синина на дясното си око и загубил слуха си. Тримата Свидетели са благодарни на Йехова, че са живи. Клодиъс споделя, че първото нещо, което си помислил, когато дошъл на себе си, било колко безсмислено е човек да се стреми да печели пари и материално богатство в тази система, след като само в един миг може да загуби живота си! Той е много щастлив, че още преди това неприятно преживяване приятелството с Йехова Бог било най–важното нещо в живота му.

Само за кратък период от време жителите на Мумбай пострадаха от големи наводнения, размирици и от тези взривове. Но в града има над 1700 Свидетели, които имат прекрасен и пламенен дух. Те редовно споделят с ближните си чудесната надежда за живот в един нов свят, в който насилието ще бъде забравено. (Откровение 21:1–4)

[Текст в блока на страница 23]

На мястото, където стоял преди малко, зеела огромна дупка.

[Снимка на страница 23]

Анита

[Снимка на страница 23]

Клодиъс

[Снимка на страница 23]

Джоузеф и Анджела

[Информация за източника на снимката на страница 22]

Sebastian D’Souza/AFP/Getty Images