Толедо — удивителна смесица от средновековни култури

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В ИСПАНИЯ

В ЦЕНТЪРА на Пиренейския полуостров се намира един гранитен хълм, заобиколен от трите страни от река Тахо. През вековете реката е издълбала скалите, обграждащи хълма. На това стратегическо възвишение днес се издига Толедо — град, превърнал се в един от символите на Испания и нейната култура.

Ходейки по тесните, криволичещи улички на старата част на Толедо, посетителят се пренася в епохата на Средновековието. Портите, замъците и мостовете на града са запазили своя старинен вид и безмълвно свидетелстват за времето, когато Толедо бил един от най–значимите градове в Европа.

Толедо обаче не е типичен европейски град. Дори железопътната гара е в ориенталски стил. Ако разгледаме по–отблизо архитектурните паметници и произведенията на изкуството, характерни за Толедо, разбираме, че градът е събрал уменията на няколко цивилизации, които процъфтявали там през вековете. Когато преди 700 години градът бил в разцвета си, той наистина бил средище на средновековните култури.

Разнообразно културно наследство

Преди римляните да стигнат до Испания, келтите и иберите вече били построили град  на това стратегическо място. Римляните преименували града на Толетум (от думата толиту̀м със значение „издигнат нависоко“) и го направили столица на една от своите провинции. Римският историк Ливий описал Толедо като „град, който е малък, но добре укрепен благодарение на своето разположение“. Когато след падането на Римската империя вестготите покорили Испания, те направили Толедо своя столица. Именно тук през VI век крал Рекаред отхвърлил арианството и така отворил пътя Испания да стане средище на  католицизма, а Толедо — седалище на най–видния архиепископ.

Религиозната обстановка се променила, когато Толедо станал част от мюсюлманския халифат. Тесните улички на стария град са от този период, продължил от VIII до XI век. Благодарение на толерантността на мюсюлманите било възможно християнската, юдейската и мавританската култура да съществуват заедно в Толедо. Накрая през 1085 г. католическият крал Алфонсо VI покорил града. Независимо от промяната в управлението, тези култури продължили да съществуват заедно още няколко столетия.

Много от най–забележителните паметници в Толедо датират от периода на Средновековието. Католически владетели превърнали града в своя столица, еврейски граждани използвали уменията си в областта на занаятите и търговията, а мюсюлмански майстори допринесли със своя талант за развитието на архитектурата. Учени от тези три религии сътрудничели помежду си в Школата на преводачите в Толедо. През XII и XIII век те превели на латински и испански голям брой древни трудове. Благодарение на тези преводачи огромното научно познание на арабския свят станало достъпно и за Запада.

Времето на религиозна търпимост свършило през XIV век, когато хиляди еврейски граждани загинали в кървави сблъсъци на религиозна основа. Преди Колумб да открие Америка, испанската Инквизиция вече била установила свое съдилище в Толедо, вследствие на което както евреите, така и мюсюлманите били принудени да изберат дали да сменят вярата си, или да бъдат заточени.

Архитектурни паметници, свидетелстващи за отминала слава

Днес в центъра на Толедо могат да се видят над сто паметника на културата. Поради това историческо богатство ЮНЕСКО обяви Толедо за част от Световното културно наследство. Две от най–впечатляващите средновековни строителни постижения са мостовете над река Тахо. Единият осигурява достъп до града от изток, а другият — от запад. Малко са посетителите, които биха подминали величествената порта Пуерта Нуева де Бисагра, през която се стига до стария, укрепен със стени град.

Първото, което се вижда в Толедо отдалече, са две забележителни постройки. На изток се намира огромната правоъгълна крепост Алкасар. През вековете тя е била римски преториум (резиденция на управителя), дворец на вестготските монарси, арабска крепост и резиденция на испанските крале. Днес в нея се намира военният музей, както и богата библиотека. Но тъй като Толедо бил най–вече религиозно средище, огромна готическа катедрала заема значителна част от центъра на града. (Виж блока на 17 страница.)

В катедралата и в другите църкви в Толедо могат да се видят творби на един известен художник, живял в града. Той е познат като Ел Греко, което означава „Гъркът“. Истинското му име било Доменикос Теотокопулос. Днес в тази част на стария еврейски квартал, където живял Ел Греко, има музей, в който са изложени някои от неговите картини.

Величието на Толедо се разкрива най–добре от хълмовете, които се издигат на юг от града. Но за да се наслади на истинското очарование на Толедо, човек трябва да се разходи из самия град. Макар че в началото може да се изгуби, не след дълго посетителят ще бъде запленен от тесните живописни улички, старинните сгради, украсените с орнаменти балкони и привлекателните магазинчета за сувенири.

В този древен град времето сякаш е спряло, но идва моментът, когато посетителят трябва да се раздели с Толедо. Най–доброто място за това е южният бряг на река Тахо. В края на деня залязващото слънце нежно облива града с лъчите си и впечатляващите архитектурни забележителности на Толедо сякаш за пореден път отразяват славните му дни.

[Блок/Снимки на страница 17]

ГРАД НА ТРИ КУЛТУРИ

През Средновековието в Толедо имало католически, еврейски и мюсюлмански квартал. Жителите на всеки квартал живеели според законите и обичаите на своята религия. Днес някои от местата им за поклонение са сред най–често посещаваните туристически забележителности.

➤ В тази част на града, в която живеели заможните мюсюлмани, се издига джамия, построена през X век, известна днес като Кристо де ла Лус. Тя е нагледно доказателство за зидарските умения, с които са известни майсторите мюсюлмани.

➤ Днес все още могат да се видят две средновековни синагоги, които, макар и превърнати в католически църкви, свидетелстват за наличието на голяма еврейска общност в Толедо, която някога съставлявала една трета от населението на града. Най–старата синагога е Санта Мария ла Бланка. В нея, подобно на джамията, показана по–горе, има множество богато украсени колони. Другата синагога, Трансито (вдясно), е по–голяма и в нея днес се намира Сефарадският музей на еврейската култура.

➤ Строежът на най–голямата готическа катедрала в Испания започнал през XIII век и бил завършен двеста години по–късно.

 [Блок/Снимки на страница 18]

УНИКАЛНИ МЕЧОВЕ И СЛАДЪК МАРЦИПАН

Вече над две хиляди години ковачите в града правят мечове, затова името на града се свързва с качествена стомана. Войските на Ханибал, а също и римските легиони използвали мечове, изработени от майстори, живеещи по поречието на река Тахо. Векове по–късно занаятчиите мюсюлмани в Толедо започнали да украсяват своите мечове и доспехи с типичната за Дамаск инкрустация. На тази страница вляво може да се види модел на толедски меч с такава украса. (Виж статията „Инкрустация на злато върху стомана“ в „Пробудете се!“ от 22 януари 2005 г. [англ.]) Днес в повечето магазини за сувенири в града се предлага богато разнообразие от мечове, заедно със задължителните за онова време доспехи. Освен в дома на колекционерите тези мечове може да се видят по–скоро в някой филм, отколкото на бойното поле.

Толедо е известен също с производството на марципан. Тази традиция води началото си от времето, когато арабите завладели града. Преди идването на мюсюлманите в Испания вече имало големи площи с бадемови дървета, но нямало от другата важна съставка — захарта. През първите 50 години, откакто мюсюлманите завладели Испания, в южната част на страната били засети поля със захарна тръстика. До XI век марципанът бил станал един от специалитетите на Толедо и днес също продължава да носи наслада на ценителите. В Толедо има магазини, в които се продава само марципан, който често е под формата на малки фигурки. Човек не може да си тръгне от Толедо, без да е опитал тези топящи се в устата марципанови хапки.

[Източник]

Agustín Sancho

[Карта на страница 16]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

ПОРТУГАЛИЯ

ИСПАНИЯ

Мадрид

Толедо

[Снимка на страница 18]

Мостът Сан Мартин