Някой има ли молив?

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

ТОЙ не е скъп, веднага е готов за действие и почти не тежи. Стои удобно в джоба. Няма нужда от електричество, не тече и следите му лесно могат да бъдат изтрити. С него децата се учат да пишат, умелите художници творят шедьоври, а повечето от нас го държат на удобно място, ако се наложи да си запишат нещо. Да, това е скромният молив, който е едно от най–достъпните и най–разпространени средства за писане в света. Интересната история на неговото изобретяване и развитие започва с едно случайно откритие в селскостопанските райони на Англия.

Графитът

През XVI век под хребета на Бороудейл, една долина в Лейк Дистрикт в северната част на Англия, били намерени буци от непознато черно вещество. Макар че приличал на въглен, този минерал не горял и оставял по повърхностите за писане лъскава черна следа, която лесно можела да бъде изтрита. Тъй като е мазен на допир, хората обвивали парчета от него в овча кожа, а по–малки пръчици — в канап. Никой не знае кой първи се е сетил да постави графита в обвивка от дърво, но през 60–те години на XVI век тези примитивни моливи били внесени в Европа.

За да бъдат удовлетворени нуждите на художниците, скоро започнал добивът и превозът на графит и през XVII век той вече бил използван на практика навсякъде. По същото време производителите на моливи се опитвали да създадат по–добро средство за писане с графит. Тъй като бил чист и лесен за извличане, продуктът от Бороудейл се превърнал в цел на крадците и на търговците на черния пазар. Затова през 1752 г. Британският парламент издал закон, според който кражбата на графит се наказвала със затвор или заточение в отдалечен район.

През 1779 г. шведският химик Карл Шеле направил вълнуващото откритие, че графитът, който е мек минерал, представлява форма на чист въглерод. Десет години по–късно  германският геолог Авраам Вернер нарекъл това вещество графит (от гръцката дума графѝн, която означава „пиша“). Тъй като в началото графитът бил наречен „черно олово“, много хора смятали, че в него има олово, но това изобщо не било така.

Моливът през вековете

В продължение на много години английският графит бил в основата на производството на моливи, тъй като бил достатъчно чист, за да бъде използван без допълнителна обработка. Тъй като графитът в Европа бил с по–лошо качество, производителите на моливи там се опитвали да подобрят неговите свойства. Френският инженер Никола–Жак Конте смесил графитен прах с глина, оформил от сместа тънки пръчици и ги изпекъл в пещ. Той успял да създаде продукт, който оставял по–светла или по–тъмна следа, в зависимост от съотношението между графита и глината. Този процес се използва и днес. През 1795 г. Конте патентовал своето откритие.

През XIX век производството на моливи се увеличило значително. На много места, като например в Сибир, Германия и Чехия, били открити находища на графит. Редица фабрики отворили врати в Германия, а след това и в САЩ. Заради механизацията и масовото производство цените започнали да падат и в началото на XX век дори и децата в училище пишели с моливи.

Моливът днес

Тъй като всяка година се произвеждат милиарди моливи по света, моливът се е усъвършенствал като многофункционално средство за писане и рисуване. С един обикновен дървен молив може да бъде начертана линия с дължина около 56 километра и да бъдат написани 45 000 думи. В механичните, или автоматичните, моливи, направени от метал или пластмаса, е поставен тънък графит, който не се нуждае от острене. В различните цветни моливи вместо графит има багрила и пигменти.

Като универсално, здраво, просто устроено и резултатно средство, скромният молив няма скоро да излезе от употреба. Ето защо и занапред, независимо дали си вкъщи, или на работа, можеш да чуеш въпроса „Някой има ли молив?“.

[Блок/Снимка на страница 13]

КАК ГРАФИТЪТ СЕ ОКАЗВА В МОЛИВА?

Смес от фино стрит графит, глина и вода минава през тясна метална тръба и излиза във вид на дълга нишка, подобна на спагети. След като се изсуши, нареже и изпече в пещ, тази смес се потапя в горещ парафин и восък. Обикновено се използва кедрова дървесина, защото моливите, които се изработват от нея, се острят лесно. Тя се нарязва на гладки дъсчици, които са издълбани по средата и са с дебелина колкото половин молив. Графитът се поставя във вдлъбнатината на една от дъсчиците, върху нея се поставя друга, намазана с лепило, след което двете се залепват здраво с помощта на преса. Когато лепилото изсъхне, дървените блокчета се нарязват на отделни моливи. След като бъде оформен, шлифован, боядисан и щампован с търговската марка на производителя и с други символи, вече гладкият молив е готов за употреба. Понякога на един от краищата му се поставя гума.

[Източник]

Faber-Castell AG

[Блок/Снимка на страница 14]

Какъв молив да използвам?

За да избереш молива, който ти е необходим, трябва да обърнеш внимание на буквите или цифрите, които са щамповани върху него. Те показват степента на твърдост на графита. По–мекият графит оставя по–тъмна следа.

HB е стандартен графит със средна твърдост.

B показва, че графитът е мек. Към това означение може да се прибави и число — например 2B или 6B. Колкото по–голямо е числото, толкова по–мек е графитът.

H показва, че графитът е твърд. Колкото по–голямо е числото — 2H, 4H, 6H и т.н., — толкова по–твърд е графитът.

F е графит със средна твърдост, между H и HB.

В някои страни стандартите са различни. В САЩ, например, моливът с номер 2 съответства на HB. По тези стандарти колкото по–голямо е числото, толкова по–твърд е графитът.