Перата — чудо на инженерството

С ЕДИН замах на крилете си чайката полита към небето. Щом веднъж се понесе във въздуха, тя кръжи и носена от вятъра се издига без усилия. Като променя съвсем малко положението на крилете и опашката си, птицата стои почти неподвижно във въздуха. Какво ѝ помага да прави това с такава грация и съвършенство? До голяма степен нейните пера.

Птиците са единствените животни днес, които имат пера. Повечето от тях имат няколко вида пера. Най–лесно можем да видим контурните пера, които се застъпват и придават на птиците гладка, аеродинамична форма. Крилете и опашката са покрити с контурни пера, които са изключително важни за летенето. Колибрито може да има по–малко от 1000 такива пера, а лебедът — повече от 25 000.

Перата са чудо на инженерството. Централната ос, наречена рахис, е гъвкава и изключително здрава. От нея излизат редици взаимно свързани първи разклонения, наречени рами, които оформят гладкото ветрило на перото. Рамите се свързват една с друга посредством няколко стотин миниатюрни втори разклонения, наречени рамули, които се закачат за съседните рамули и образуват нещо като цип. Когато рамулите се откачат, птицата просто ги закачва отново при чистенето на перата с клюна си. Ти можеш да направиш същото, като вземеш едно разплетено перо и го прекараш внимателно между пръстите си.

Маховите пера по крилете са асиметрични — външното ветрило е по–тясно от вътрешното. Тази класическа аеродинамична форма дава възможност на всяко махово перо само по себе си да служи като малко крило. Освен това, ако разгледаш внимателно някое по–голямо махово перо, ще видиш едно каналче, което минава по задната страна на рахиса. Тази проста структура подсилва оста, като ѝ позволява да се огъва и усуква без да се деформира.

Перата изпълняват много функции

Между контурните пера на много от птиците има пух, както и дълги, тънки нишковидни пера. Смята се, че в корените на нишковидните пера има рецептори, които предупреждават птицата за дразнения по външните ѝ пера и дори могат да ѝ помогнат да определи с каква скорост лети. Единственият вид пера, които растат постоянно и никога не се сменят е пуха. Неговите рами се разпадат на ситен прах, за който се смята, че прави оперението на птицата водонепромокаемо.

 Освен другите им функции, перата защитават птиците от топлина, студ и ултравиолетови лъчи. Морските патици например издържат на леденостудените океански ветрове. Как така? Под тяхната почти непромокаема премяна от контурни пера има плътен слой меки, пухкави пера, наречени пухови пера. Този слой, който покрива по–голямата част от тялото на патицата, може да е с дебелина до 1,7 сантиметра. Естествените пухови пера са толкова ефикасен изолатор, че никакъв изкуствен материал, направен някога, не може да се сравни с тях.

След време перата се износват и затова птиците ги сменят чрез линеене — старите пера падат и израстват нови. Повечето птици постепенно сменят перата на крилете и опашката си през определен период от време, така че винаги запазват способността си да летят.

„Просто съвършени“

За да бъде направен качествено един самолет е нужно старателно проектиране, конструиране и професионални умения. А какво да кажем за птиците и перата? Поради липса на доказателства от вкаменелости, сред еволюционистите се е разразил спор относно произхода на перата. Според списание „Научни известия“ този спор е изпълнен с „фундаменталистка ревност“, „язвителни обиди“ и „палеонтоложки страсти“. Един биолог еволюционист, който организирал симпозиум относно еволюцията на перата, признава: „Никога не съм си и помислял, че някакъв научен въпрос би могъл да причини такова грубо поведение и враждебно отношение.“ Ако няма съмнение, че перата са еволюирали, защо обсъждането на този процес поражда такава ярост?

„Проблемът се състои в това, че перата са просто съвършени“ — отбелязва изданието на Йейлския университет „Наръчник по орнитология — устройство и функции при птиците“. Не могат да бъдат намерени доказателства в самите пера, че те някога са се нуждаели от подобрение. Всъщност „най–древното перо, намерено от археолозите, изглежда толкова съвременно, че е трудно да бъде различено от перата на птиците днес“. a Но еволюционната теория учи, че перата би трябвало да са резултат от постепенно натрупване на изменения на по–ранни кожни образувания. Освен това наръчникът  казва: „Перата не биха могли да еволюират, ако при всички междинни етапи не съществуват правдоподобни причини за приспособяване към околната среда.“

Казано накратко, дори и на теория еволюцията не може да обясни как се е появило перото, освен ако всеки етап в дългата поредица от случайни, наследствени изменения в устройството на перото не е увеличил значително шансовете за оцеляване на животното. Дори много еволюционисти смятат, че мисълта нещо толкова сложно и съвършено като перото да възникне по такъв начин, може да бъде единствено плод на нечие богато въображение.

Освен това, ако перата са се развивали постепенно през дълъг период от време, находките от вкаменелости трябваше да съдържат междинни форми. Но такива никога не са били намирани. Има следи само от напълно развити пера. „За жалост на еволюционната теория перата са много сложни“ — се казва в гореспоменатия наръчник.

За полета на птицата са нужни не само пера

Съвършенството на перата е само едно от нещата, които еволюционистите се затрудняват да обяснят, тъй като на практика всяка част на птицата е пригодена за летене. Например птиците имат леки, кухи кости, изключително добре устроена дихателна система и специално пригодени мускули, с които могат да контролират движенията на крилете си. Те дори имат мускули, които контролират позицията на отделните пера. Птиците имат също и нерви, които свързват всеки мускул с техния малък, но удивителен мозък, който е предварително програмиран да управлява всички тези системи едновременно, автоматично и точно. За полета е нужна цялата тази съвкупност от характеристики, а не само пера.

Не забравяй също, че всяка птица се развива от една мъничка клетка, която съдържа пълните инструкции за растежа и инстинктите на птицата, така че един ден тя да може да полети към небето. Възможно ли е всичко това да е плод на дълга поредица от щастливи случайности? Или дали най–простото обяснение е най–смислено и научно издържано — това, че птиците и техните пера свидетелстват за един безкрайно интелигентен Създател? Доказателствата говорят сами за себе си. (Римляни 1:20)

[Бележка под линия]

[Блок/Снимка на страница 24]

ПОДПРАВЕНИ „ДОКАЗАТЕЛСТВА“

В миналото някои вкаменелости били бурно приветствани като „доказателства“ за твърдението, че птиците са еволюирали от други живи същества. Впоследствие станало ясно, че тези вкаменелости са били фалшифицирани. Например през 1999 г. списание „Нешънъл Джиографик“ публикува една статия за вкаменелост на пернато животно с опашка като на динозавър. Списанието заяви, че то е „истинска липсваща брънка в сложната верига, която свързва динозаврите с птиците“. Но тази вкаменелост се оказа фалшификат — смесица от вкаменелостите на две различни животни. Всъщност никога не е намирана такава „липсваща брънка“.

[Източник]

O. Louis Mazzatenta/National Geographic Image Collection

[Блок на страница 25]

ПТИЧИ ПОГЛЕД

Много хора се впечатляват от ярките и често преливащи се цветове на перата. Но те може да изглеждат още по–интересни през погледа на другите птици. Някои птици имат четири вида фоторецепторни конусчета в очите си, докато хората имат само три. Тази допълнителна характеристика на зрението дава възможност на птиците да виждат ултравиолетовите лъчи, които са невидими за човешкото око. Мъжките и женските птици от някои видове изглеждат по един и същ начин за хората, но перата на мъжките отразяват ултравиолетовите лъчи по по–различен начин от перата на женските. Птиците виждат тази разлика, което може да им помогне в избора на потенциален партньор.

[Диаграма на страница 23]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Рами

Рамули

Рахис

[Снимка на страница 24]

Контурни пера

[Снимка на страница 24]

Нишковидно перо

[Снимка на страница 25]

Пух

[Снимка на страница 25]

Пухово перо

[Снимка на страници 24, 25]

Бял рибояд