Чудото на инстинкта

„Миграцията вероятно е най–поразителният природен феномен.“ („АТЛАС НА КОЛИНС ЗА МИГРАЦИЯТА НА ПТИЦИТЕ“)

НА 9 декември 1967 г. пилотът на един самолет забелязал ято от около трийсет пойни лебеда да лети към Ирландия. Птиците се намирали на забележителна височина — 8200 метра! Защо летели толкова нависоко, като се има предвид, че на тази височина температурата е около –40⁰С? Освен че по този начин избягвали свирепите снежни бури под тях, те се възползвали от въздушно течение, благодарение на което се движели с около двеста километра в час. Така тези птици извършили прелета си от Исландия до Ирландия, дълъг 1300 километра, само за седем часа.

От всички птици на света полярната рибарка изминава най–голямо разстояние, когато мигрира. Тя се размножава на север от Полярния кръг, а зимува в Антарктика. За една година тази малка морска птичка изминава между 40 000 и 50 000 километра — разстояние, което се равнява на една обиколка на земното кълбо!

Някои бели щъркели се размножават в северната част на Европа и зимуват в ЮАР, като в двете посоки изминават общо 24 000 километра. Всяка есен и всяко лято стотици щъркели прелитат през Израел, както било и в древността, когато била писана Библията. Още тогава било известно, че има точно определено време за прелета на щъркела. (Йеремия 8:7)

Кой е вложил в тях този забележителен инстинкт? Преди около 3500 години Бог задал следния въпрос на праведния мъж Йов: „Чрез твоята ли мъдрост лети нагоре ястребът, и простира крилата си към юг? При твоята ли заповед се възвишава орелът, и прави гнездото си по височините?“ В отговор Йов с право отдал на Бога заслугата за невероятните способности на птиците и на другите животни. (Йов 39:26, 27; 42:2)

Нещо повече от инстинкт

Хората, венецът на Божието творение, не са ръководени главно от инстинкт. Ние притежаваме свободна воля и имаме съвест, чувство за справедливост, както и способност да обичаме. (Битие 1:27; 1 Йоан 4:8) Благодарение на тези дарове хората могат да вземат справедливи и правилни решения, в основата на които понякога се крие изключително голяма любов и самопожертвувателен дух.

Разбира се, нагласата и поведението на един човек до голяма степен зависят от вярата и моралните принципи, на които са го учили, или съответно на които са пропуснали да го научат, от детинство. По тази причина хората имат различно мнение относно това какво смятат за правилно или погрешно, за приемливо или неприемливо. Тези различия могат да доведат до недоразумения, нетърпимост и дори омраза, особено когато национализмът, религията и културата на даден народ оказват силно влияние.

Колко по–добре би било всички хора, като обединено семейство, да се придържат към едни и същи стандарти, основани на истински морал и вяра, точно както всички се подчиняваме на едни и същи физични закони, които действат във вселената! Но съществува ли някой, който притежава способността и познанието, необходими, за да установи такива универсални стандарти? Ако да, тогава дали ще го направи, или вече го е направил? Тези въпроси ще бъдат разгледани в следващите статии.