Любовта ми към музиката, живота и Библията

РАЗКАЗАНО ОТ БОРИС Н. ГУЛАШЕВСКИЙ

Представи си един сляп мъж, над 60–годишен, който е прекарал два тежки инфаркта. Със сълзи на очи той благодари на Бога за това, че му се е разкрил. Този мъж бях аз преди 11 години.

РОДЕН съм през 1930 г. в украинското село Цибулев, в областта Черкаси. През 1937 г., по време на една от репресиите на Сталин, баща ми беше арестуван и осъден като „враг на държавата“. Апартаментът ни беше отнет и повечето от нашите познати ни отбягваха. Но не след дълго и те бяха арестувани. Това бяха времена на недоверие, предателство и страх.

Два месеца след арестуването на баща ми се роди сестра ми Лена. Майка ми, брат ми Николай, Лена и аз прекарахме зимата в една малка стая без прозорци и печка. След това се преместихме при дядо ми. Заедно с Николай се грижехме за къщата, цепехме дърва и извършвахме поправки по дома. Харесваше ми да работя с ръцете си. Правех обувки и се занимавах с дърводелство. Обичах също и музиката, затова си направих балалайка от шперплат и се научих да свиря на нея. По–късно се научих да свиря на китара и на мандолина.

Като малък бях покръстен в католическата църква. Но тъй като не разбирах ученията и обичаите на църквата, атеистичните възгледи ми изглеждаха по–разумни. След Втората световна война станах член на Комсомола (комунистическа младежка организация) и когато ни се удадеше възможност, с други членове на организацията спорехме с вярващите в Бога, като се опитвахме да ги убедим, че няма Бог.

 Когато загубих зрението си

По време на Втората световна война, след като Германия атакува Съветския съюз през 1941 г., фронтовата линия на няколко пъти мина през нашето село. На 16 март 1944 г. бях ранен при една бомбардировка, вследствие на което загубих зрението си. Освен физическата болка изпитвах отчаяние и чувство на безнадеждност.

Когато сраженията се преместиха на запад и германците бяха принудени да се оттеглят, започнах да се разхождам в градината и да слушам песента на птиците. Майка ми ме съжаляваше и ми даваше да пия водка, а местните хора ме канеха на своите събирания, за да им свиря. Пушех и давех мъката си в алкохол. Скоро обаче осъзнах, че това няма да разреши проблемите ми.

Леля ми, която беше учителка, разбра, че има училища за слепи, и убеди майка ми да ме запише в едно от тях. През 1946 г. започнах да ходя на училище в Камянец–Подилский, където старателно се заех с уроците. Научих се да чета и да пиша на Брайл. Продължих също с уроците по музика, като с часове свирех на баян. Виждайки усърдието ми, заместник–директорът ми разреши да свиря на неговия акордеон. Научих се да свиря и на пиано.

Собствен дом

През 1948 г. се ожених за една от учителките в училище, която ми помагаше с уроците. Нейният съпруг беше починал по време на войната, оставяйки я с две малки дъщери. След като завърших училище, се преместих в дома ѝ. Стараех се да бъда добър съпруг и баща и да издържам семейството си като музикант. През 1952 г. ни се роди син.

Започнах да строя къща за своето семейство, като наех работници да изградят основата и външните стени, но много от нещата направих сам. Осезанието и въображението компенсираха слепотата ми. Вземах парче дърво в ръцете си, опипвах го и си представях как изглежда. След това можех да направя някакъв предмет или инструмент от него. Металните инструменти поръчвах от един завод. Направих зидана печка, мебели и някои други неща.

Оркестър от надлъжни флейти

След като получих допълнително музикално обучение, станах професионален музикант. Вече знаех да свиря на няколко инструмента, но започнах да се уча да свиря на един вид надлъжна флейта. Веднъж поправих малка бамбукова флейта. Научих се и сам да си правя флейти. По онова време музикалните експерти смятаха, че не е възможно да бъдат направени надлъжни флейти, които да могат да произвеждат ниски тонове, тъй като големият размер на инструментите би направил звука прекалено глух. Затова нямаше оркестри от такива флейти.

Но аз успях да изработя флейта със специален резонатор, който усилваше звука.  Това показваше, че могат да бъдат направени флейти, които да произвеждат ниски тонове, без да се губи силата на звука. След време започнах да правя различни групи, или семейства, от флейти, които могат да произвеждат сложни съзвучия.

Преди това организирах оркестри, съставени от традиционни музикални инструменти. Един от моите оркестри се състоеше само от слепи музиканти. През 1960 г. сформирах оркестър, в който музикантите свиреха предимно на надлъжни флейти — единственият такъв в Съветския съюз и най–вероятно в света.

Открития и съмнения

През 1960 г. дадох някои от инструментите си на поправка при един майстор. Той искаше да говори с мене за религия. Както обикновено, започнах да споря с него, като твърдях, че няма Бог. Той ми предложи просто да слушам това, което ще ми чете от Библията. Тъй като никога не бях чел Библията, реших да го слушам.

Бях дълбоко развълнуван от разказа за Яков, който работел усилено, за да осигурява семейството си. Като слушах историята за Йосиф, за това как братята му го продали в робство, за неговите изпитания и за това как после простил на братята си, се разплаках. (Битие 37, 39–45 глава) Много ми хареса също златното правило — да се отнасяме към другите така, както искаме те да се отнасят към нас. (Матей 7:12) По този начин се запознах с Библията и я обикнах.

Заедно с моя приятел започнах да посещавам богослуженията на баптистите. Там получих Новия завет на Брайл и започнах да го чета внимателно. Но забелязах някои несъответствия между това, което се казваше в него и ученията на баптистите. Например от Библията се разбира, че Бог и Исус са две различни личности и че Бог е по–велик от Исус. (Матей 3:16, 17; Йоан 14:28; Деяния 2:32) Докато баптистите твърдят, че Бог и Исус са равни и са част от Троица. Прочетох Новия завет много пъти, като буквално се докосвах до всяка дума, и бях сигурен, че това учение не е според Библията.

В нашия превод на Библията се използваше думата „ад“. Опитвах се да си представя ада, за който поучаваха баптистите — място на вечно огнено мъчение. Това ме ужасяваше! В Библията се казва, че Бог е любов, и аз не можех да допусна, че той би направил такова място. (1 Йоан 4:8) С течение на времето съмненията ми относно ада и други баптистки учения нарастваха.

Големи промени

До 1968 г. доведените ми дъщери вече бяха омъжени и имаха свои деца. По това време със съпругата ми започнахме да имаме сериозни разногласия. Като си спомня за тези дни, съжалявам, че не сме проявявали достатъчно любов и търпение един към друг. Разведохме се и следващите ми два брака също приключиха с развод.

През 1981 г. се преместих от Камянец–Подилский, където живях 35 години, в Йошкар–Ола на около 600 километра източно от Москва. Там продължих с творческата си дейност. Един от оркестрите ми беше съставен от 45 музиканти, които свиреха на различни видове надлъжни флейти. Инструментите варираха от 20–сантиметрова високотонираща флейта с диаметър по–малко от 1 сантиметър до 3–метрова контрабасова флейта с диаметър 20 сантиметра. Концертите ни бяха излъчвани по радиото и телевизията и свирехме из цялата страна.

През 1986 г. беше проведен музикален конкурс, в който участваха състави от целия Съветски съюз. Получих сертификат и медал за приноса си по отношение на техниката на изпълнението с този вид надлъжни флейти. Години по–късно беше направен документален филм, озаглавен „Соло за флейта, или приказка за един музикант“. Във вестник „Марийская правда“ беше публикувано следното: „Борис Николаевич Гулашевский, за когото е направен този филм, получи специален сертификат, като основател на оркестър с надлъжни флейти, който е единственият по рода си в Русия.“

В търсене на истината

Когато се преместих в Йошкар–Ола, се записах в библиотеката, в която имаше доста  четива за слепи. Запознах се с ученията на католиците, петдесятниците и методистите. Посещавах и служби в православната църква. Изненадах се, че те поучават същите неща, които бях чул в баптистката църква и за които вече знаех, че не бяха основани на Библията.

Един православен свещеник на име Александър Мен пише в своята книга, че Бог си има лично име — Яхве. Той казва също, че някога евреите принасяли на Бога чисто поклонение, но по–късно то било покварено от езически учения и идолопоклонство. Неговата книга ми направи силно впечатление и укрепи решимостта ми да търся истината.

С по–голяма решимост

В един от оркестрите ми имаше една музикантка Лиза, чието зрение беше толкова слабо, че беше считана почти за сляпа. Оженихме се през 1990 г. и тя също започна да се интересува от духовните въпроси. Същата година отидох да видя майка ми, която живееше със сестра ми Лена в град Барановичи (Беларус). По молба на майка ми посетих католическата църква, където получих причастие. Това беше по време на перестройката в Съветския съюз и свещеникът посвети голяма част от проповедта си на политическите промени. Още веднъж се убедих, че тази религия не удовлетворяваше нуждите ми.

През 1994 г. прекарах два инфаркта и се разболях сериозно. В същата година почина майка ми. Въпреки всичко продължавах да чета Библията. Дотогава бях прочел Новия завет 25 пъти, след това спрях да броя. Но продължавах да го чета и в мене се пораждаха все повече и повече въпроси. Стана ми ясно, че няма да мога да разбера библейските истини сам.

Светлина по библейските въпроси

През 1996 г. Свидетелите на Йехова почукаха на вратата ни в Йошкар–Ола. В началото бях подозрителен към тях, защото във вестниците се казваше, че са опасна секта. Но след това си казах: „С какво пък могат да ми навредят?“ Първото нещо, което ги попитах, беше какво мислят за Троицата. Те ми отговориха, че в Библията не се намира нито тази дума, нито идеята за това учение. Зарадвах се, защото бях стигнал до същото заключение.

Когато прочетох Изход 6:3 от руския синодален превод на Библията, където се среща Божието име, Йехова, сърцето ми се разтуптя. Бях поразен от факта, че религиите крият това име от хората, но че в същото време Свидетелите носят името на Създателя и че го разкриват на другите хора! (Исаия 43:10)

Затрупах Свидетелите с въпроси. Например: „Защо в Библията се говори за ад? Защо в известния руски синодален превод се казва, че земята ще бъде изгорена?“ Задавах въпрос след въпрос, но след като получих отговори от Библията, осъзнах, че съм намерил религията, която търсех от години. Със сълзи на очи паднах на колене и благодарих на Бога за това.

Скоро Свидетелите започнаха да ме водят на техните събрания. Направи ми впечатление колко внимателно слушаха всички и по шума от страниците разбрах, че всички следяха в своите Библии стиховете, които споменаваше докладчикът. Никога не бях изживявал нещо подобно. На едно от тези събрания Свидетелите пяха песен, основана на Исаия 35:5, започваща с думите: „Слепците ще прогледнат пак.“

Радвах се да изучавам Библията със Свидетелите четири пъти в седмицата. Скоро научих защо Бог допуска страданията и войните и как ще премахне последствията от тях. Направи ми също силно впечатление Божието любещо обещание за Царството, посредством което волята на Бога послушното  човечество да се радва на вечен живот в рай на земята ще бъде изпълнена. (Битие 1:28; Исаия 65:17–25; Откровение 21:1–5) Библейските истини за първи път станаха ясни за мене, затова на 16 ноември 1997 г. бях покръстен в символ на отдаването си на Бога.

Обединени в службата на Бога

Скоро след като се покръстих, Лиза също започна да изучава Библията. Въпреки че страдаше от парализа, тя бързо напредна духовно и беше покръстена през 1998 г. Макар да трябваше да я занесат до басейна за покръстване, тя беше решена да служи на Бога всеотдайно. Наехме масажист–терапевт и Лиза правеше упражнения. След време парализата изчезна. Днес тя не само посещава всички събрания, но и участва в свидетелстването от врата на врата и пътува до отдалечени райони, за да проповядва.

Всеки път, когато излизам да проповядвам, се моля за смелост. След като се помоля, вземам бастуна си, излизам от къщи и се отправям към тролейбусната спирка по път, който добре познавам. Като чуя приближаващи стъпки, започвам разговор за Библията. Когато се кача в тролейбуса, сядам някъде в средата, разговарям с хората за Библията и им оставям литература. Ако някой прояви интерес, си разменяме телефонните номера.

Неотдавна в един санаториум имах възможността да разговарям с един учител по музика. Той беше удивен от мъдростта на Библията. Когато този човек се върнал у дома си, започнал да изучава Библията със Свидетелите на Йехова. В същия санаториум се срещнах с директора на един местен завод. Неговият син беше сляп. Когато споделих надеждата си с него, той прояви интерес и беше благодарен за библейските истини, които научи.

Откакто съм покръстен, помогнах на осем човека да станат вестители на Царството и изучавах Библията с много други. Йехова продължава да ни оказва голяма подкрепа посредством християнските ни братя и сестри. Те ни четат и заедно обсъждаме основаните на Библията издания. Правят ни също записи на докладите от събранията и конгресите. Всичко това ни помага да внедряваме библейските истини в сърцата си и да споделяме тези истини с другите. Така сборът се оказва „укрепваща помощ“ за нас. (Колосяни 4:11)

Посветих много години на музиката и сега с радост пея песните за Царството. Научих наизуст повечето песни от песнопойката „Да възхваляваме Йехова с песен“. Вярвам, че Йехова ме намери в този порочен свят и ми помогна да изляза от духовната тъмнина. Затова съм убеден, че един ден ще ме избави и от буквалната ми тъмнина!

[Снимка на страница 19]

Свиря на до мажор басова флейта

[Снимка на страница 20]

Свиря на акордеон, 1960 г.

[Снимка на страници 20, 21]

Оркестър от надлъжни флейти

[Снимка на страница 23]

С Лиза днес