Гледната точка на Библията

Може ли поклонението на Бога да ни носи радост?

„ВЯРВАМ в Бога и го обичам — пише една жена, която твърди, че е християнка. — Но ... църковните служби ме отегчават.“ Дали и ти изпитваш подобни чувства? Факт е, че отегчението, неудовлетворението и разочарованието карат някои хора да се покланят на Бога по свой начин.

Един вестник нарича това явление „религия по поръчка“. Но за онези, които искат да изпитват радост в поклонението си към Бога, подобна алтернатива няма да им донесе удовлетворение. Защо това е така? Защото чувството на разочарование, което ги е накарало да напуснат църквата си, може да се появи отново.

Тогава възниква следният въпрос: Дали това да живеем според ученията на Библията е отегчително и не носи никаква радост? Разбира се, че не! Например нека да разгледаме думите на един библейски псалмист: „Елате, да запеем радостно на ГОСПОДА ... Елате, да се поклоним и да се наведем, да коленичим пред ГОСПОДА, нашия Създател!“ (Псалм 95:1, 6, Ве–2000)

С голяма признателност друг библейски псалмист пял на Йехова: „Един си Всевишен над цялата земя.“ В Светото писание Йехова е наречен „щастливият Бог“. Затова неговите поклонници — както в миналото, така и днес — изпитват радост, като му служат. (Псалм 83:18; 1 Тимотей 1:11)

Главната причина за радост

Главната причина, поради която изпитваме радост в своето поклонение, е това, че осъзнаваме какво е направил Йехова, за да покаже любовта си към нас. Какво всъщност е направил той? „Бог показа толкова голяма любов към света [към всички хора], че даде своя единороден Син [Исус Христос], та всеки, който проявява вяра в него, да не бъде унищожен, но да има вечен живот.“ (Йоан 3:16)

Затова Библията казва, че Божията воля е „да бъдат спасени всякакви хора и да достигнат до точно познание за истината“. (1 Тимотей 2:3, 4) Това не означава просто да знаем какво се казва в някои библейски стихове. Необходимо е също внимателно и непредубедено да изучаваме Библията, за да я ‘разбираме’. (Матей 15:10) Като награда за нашите усилия ‘ще намерим познанието за Бога’ — нещо, което наистина може да ни донесе радост! (Притчи 2:1–5)

 През първи век жителите на македонския град Берия изпитвали подобна радост. Когато апостол Павел ги учел на Божието Слово, те ‘приели словото с голямо въодушевление и старателно изследвали Писанието всеки ден, за да видят дали са верни тези неща’. Те нямало да изпитат такова „въодушевление“, ако изучаването на Писанието е било отегчително за тях или не им е носело радост. (Деяния 17:11)

Исус казал: „Щастливи са онези, които гладуват и жадуват за праведност, защото ще бъдат наситени.“ (Матей 5:6) Подобно на хора, които гладуват, но след време започват да се хранят редовно, мнозина днес се радват да научат, че духовният им глад може да бъде задоволен. Затова и те, както жителите на Берия в миналото, стават вярващи. (Деяния 17:12)

Начин на живот

Истинските поклонници през първи век приели „Пътя“. Така в Деяния 9:2 е наречен новият начин на живот, който са водили първите християни. Днес онези, които искат да изпитват радост от своето поклонение на Бога, трябва да направят същото. Те трябва да позволяват на истините от Библията всеки ден да влияят на тяхното мислене и поведение.

Ето защо апостол Павел подканил хората в Ефес: „Съблечете старата личност, която е в съгласие с предишната ви линия на поведение.“ Но те трябвало да направят още нещо, както разбираме от следващите думи на Павел: „Облечете новата личност, създадена според волята на Бога в истинска праведност и лоялност.“ a (Ефесяни 4:22–24)

Ако прилагаме тези съвети и правим промени в живота си според Божията воля, ще изпитваме истинско удовлетворение и радост. Какво ще породи тези чувства в нас? Павел писал на християните в Колоса, че трябва да направят промени в живота си, ‘за да живеят достойно за Йехова, така че да са му напълно угодни’. (Колосяни 1:10) Несъмнено да знаем, че животът ни е угоден на истинския Бог, ни носи радост! Освен това самият Бог ни помага да му бъдем „напълно угодни“. Как той прави това? Като ни прощава.

Всеки от нас греши и се нуждае от Божията прошка. Според записаното в 1 Тимотей 1:15 Павел казал: „Христос Исус дойде в света, за да спаси грешниците.“ След като Исус пожертвал живота си за нас, станало възможно това да получим прошка за греховете си. Затова всеки истински поклонник чувства облекчение, тъй като е изчезнал тежкият товар на вината. Той може да има чиста съвест и да изпитва радост, уверен, че докато продължава усърдно да върши Божията воля, ще получава прошка за греховете си.

Допълнителна причина за радост

Когато някой започне да се покланя на истинския Бог, той става част от едно голямо братство. Библейският псалмист Давид писал: „Зарадвах се, когато ми рекоха: Да отидем в дома Господен [на Йехова — НС].“ (Псалм 122:1) Наистина, редовното събиране с другите истински поклонници на Бога увеличава многократно нашата радост.

След като посетил едно събрание на Свидетелите на Йехова, един мъж писал: „Всички ни посрещнаха любезно и бяха готови да ни помогнат. Почувствахме единството, което цареше сред тях. Младите хора бяха толкова спокойни и уравновесени. Това е нещо, с което те и техните родители могат да се гордеят. Много съм признателен, че можах да присъствам на такова радостно и вълнуващо събиране!“

Подобно на Давид, който живял преди векове, ти също можеш да изпитваш радост от различните аспекти на поклонението на Бога. Той отправил следната подкана: „Служете Господу с веселие; дойдете пред Него с радост.“ (Псалм 100:2) Всеки, които служи на Бога с правилни подбуди, може да очаква, че ще изпитва радост.

ДАЛИ НЯКОГА СИ СЕ ПИТАЛ...

◼ Какво стои в основата на истинското поклонение? (1 Тимотей 2:3–6)

◼ Как Христовата изкупителна жертва ни помага да изпитваме радост? (1 Тимотей 1:15)

◼ Как християнските събрания допринасят за радостта от поклонението на Бога? (Псалм 100:1–5)

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 10]

Да изучаваме Библията заедно с другите може да бъде радостно преживяване