6

Проявявайте разбиране

Защо е важно това? Децата искат и се нуждаят от това техните родители — хората, които заемат най–важното място в живота им, — да знаят как се чувстват. Ако обаче родителите често омаловажават чувствата на децата си, най–вероятно децата няма да искат да говорят свободно с тях и може дори да започнат да се съмняват дали изобщо са способни да изпитват чувства и да мислят самостоятелно.

Защо е трудно това? Децата са склонни да изразяват мислите и чувствата си по малко краен начин. Вярно е, че онова, което казват, понякога може да обезпокои родителите. Например, ако едно разочаровано и ядосано дете каже, че не му се живее повече a, първата реакция на родителите често е: „Не говори така! Не е вярно!“ Те може да смятат, че ако проявят разбиране спрямо отрицателните чувства или мисли на децата си, сякаш ги оправдават.

Каква помощ е на разположение? Следвайте съвета от Библията „всеки човек да бъде бърз да слуша, но да не бърза да говори и да не бърза да се гневи“. (Яков 1:19) Не забравяйте, че Йехова Бог проявявал разбиране, когато много от верните му служители изразявали отрицателните си чувства, както е записано в Библията. (Битие 27:46; Псалм 73:12, 13) Например, когато бил подложен на огромни изпитания, Йов заявил, че иска да умре. (Йов 14:13)

Очевидно е, че Йов трябвало да промени начина, по който мислел и се чувствал. Но вместо да отхвърли чувствата на Йов или да спре да му говори, Йехова зачел достойнството му, като търпеливо му позволил да излее сърцето си пред Него. Едва след това Йехова любещо го поправил. Един родител християнин казва: „След като Йехова винаги ми позволява да изливам сърцето си пред него в молитва, мисля че е редно да позволя на децата си да споделят с мене както положителните, така и отрицателните си чувства.“

Следващият път, когато ви се иска да кажете на детето си, че не е вярно, че се чувства или мисли по определен начин, си спомнете за добре познатото правило, което дал Исус: „Както искате хората да постъпват с вас, така постъпвайте и вие с тях.“ (Лука 6:31) Представете си например, че на работното ви място са се отнесли лошо към вас или сте изпитали някакво разочарование, може би поради някаква грешка от ваша страна. Споделяте със свой приятел или приятелка как се чувствате и казвате, че не бихте могли да издържите повече на тази работа. Какво бихте очаквали от своя приятел? Дали ще ви е приятно той или тя да ви каже, че не е вярно и веднага да посочи, че всъщност вината е ваша? Вероятно бихте предпочели той или тя да каже: „Сигурно не ти е било лесно. Имал си тежък ден.“

Децата, както и възрастните, са много по–склонни да приемат съвет, ако чувстват, че онзи, който го дава, наистина разбира и тях, и трудностите, с които се сблъскват. В Божието Слово се казва: „Сърцето на мъдрия вразумява устата му и притуря знание в устните му.“ (Притчи 16:23)

Какво можете да направите, така че съветите които давате, да се приемат?

[Бележка под линия]

[Текст в блока на страница 8]

„Да отговаря някой преди да чуе, е безумие и позор за него.“ (Притчи 18:13)