7

Учете децата си чрез своя пример

Защо е важно това? Нашите действия носят мощно послание. Често думите предават само информация. Например родителите може да казват на децата си да проявяват уважение и да говорят истината. Но ако самите те крещят на децата си или лъжат, за да се измъкват от неудобни ситуации, с това учат децата си, че именно по такъв начин трябва да се държат големите. Както се изразява писателят Сал Сивър, „един от най–въздействащите начини, по които децата учат“, е като подражават на родителите си.

Защо е трудно това? Родителите са несъвършени. Апостол Павел писал: „Всички съгрешиха и не са достойни за славата на Бога.“ (Римляни 3:23) А относно речта ни, ученикът Яков писал: „Езика никой човек не може да укроти.“ (Яков 3:8) Освен това децата са склонни да изпитват докрай търпението на родителите си. По природа Лари е спокоен и въздържан човек, но относно двете си деца казва: „Невероятно е колко лесно ме карат да загубя самообладание.“

Каква помощ е на разположение? Стремете се да давате добър, а не съвършен пример. Когато правите грешки, използвайте тези моменти, за да учите децата си. Крис, който има две деца, казва: „Когато загубя самообладание пред децата си или взема неуместно решение и то им се отрази зле, признавам грешката си и се извинявам. Така децата ми разбират, че родителите също правят грешки и че всички ние трябва да полагаме усилия да се държим по–добре.“ Костас, който беше цитиран по–рано, казва: „Установих, че заради това, че се извинявам, когато загубя самообладание, и момичетата се научиха да се извиняват, когато те направят някаква грешка.“

Йехова Бог казва: „Не дразнете децата си, но полагайте грижи за тях чрез възпитанието и умственото ръководство, идващи от Йехова.“ (Ефесяни 6:4) Ако някой, който има власт, казва едно нещо, но прави друго, това дразни децата точно толкова, колкото дразни и възрастните, а може би дори повече. Затова в края на всеки ден е хубаво да си задавате следните въпроси: „Ако през целия ден не бях говорил нищо, какво щяха да научат моите деца от постъпките ми? Дали същото, на което се опитвам да ги науча, когато разговарям с тях?“

[Текст в блока на страница 9]

‘Ти, учещият другите, учиш ли себе си?’ (Римляни 2:21)

[Снимки на страница 9]

Ако родителите се извиняват, децата се учат да правят същото