Безплатни деликатеси от гората

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ ВЪВ ФИНЛАНДИЯ

МНОГО семейства в страните от северна Европа обичат да ходят в гората, за да берат диви плодове. Във Финландия, например, любителите на гората могат да се възползват от правото на обществен достъп, което позволява на всички хора да се разхождат свободно сред природата, дори и земята да е частна собственост, стига да не нанасят някаква вреда и да не се доближават твърде много до частните домове. Правото на обществен достъп не е записано в закона, но е стара скандинавска традиция. То позволява на всекиго да бере цветя, гъби и горски плодове почти навсякъде, където могат да се намерят.

Във Финландия се срещат около 50 различни вида горски плодове, повечето от които са ядивни. Трите най–разпространени вида са черната боровинка, дивата малина и червената боровинка. (Виж следващите две страници.)

Различните по вид и вкус горски плодове са много здравословни и внасят разнообразие в менюто. „Горските плодове в северните страни, които зреят през дългите дни [на лятото], са с ярък цвят, имат силен аромат и са богати на витамини и минерали“ — се казва в „Справочник на горските плодове“. Освен това горските плодове съдържат фибри, които могат да стабилизират стойността на кръвната захар и да понижат нивото на холестерола. Те съдържат и флавоноиди — фенолови съединения, за които се смята, че допринасят за доброто здраве.

Заслужават ли си усилията човек да бере горски плодове? „Така наистина може да спестиш пари, защото горските плодове са доста скъпи в магазина. И когато ги береш собственоръчно, знаеш, че са пресни“ — казва Юка, един запален берач. Неговата съпруга Нина посочва още едно предимство: „Когато отиваме да берем горски плодове, имаме възможността да се радваме на хубав семеен излет в гората.“

„Но ако имаш деца със себе си, е важно да ги наглеждаш добре, за да не ядат непознати плодове и да не се изгубят в гората“ — допълва Нина. Трябва да се внимава, тъй като някои от горските плодове са отровни.

Подобно на повечето хора от северните страни, Юка и Нина много обичат да ходят в гората. Нина казва: „Обичам  гората. Там намирам успокояваща тишина и чист, свеж въздух. Гората ме освежава. А и децата се радват, когато ходим там.“ Юка и Нина са установили, че тишината на гората предразполага към размисъл и свободно общуване.

Горските плодове са най–вкусни и имат най–висока хранителна стойност, когато са свежи и наскоро набрани. Но пресните горски плодове не остават пресни задълго. За да им се наслаждаваме и през зимата, трябва да ги консервираме. Преди хората са съхранявали горските плодове в избата, но днес повечето ги слагат във фризера. От много видове горски плодове се правят сладка и сокове.

„Какво удоволствие е само, дори и в най–студените зимни дни, да извадим бурканите, в които сме съхранили спомен от изминалото лято и които ни изпълват с очакване за следващото“ — подходящо казва един шведски писател в книгата „Шведска книга за горските плодове“. Горските плодове могат да бъдат използвани по различни начини. На закуска много хора обичат да ги ядат с кисело мляко, мюсли или овесена каша. Освежаващите горски плодове се използват за приготвянето на вкусни десерти и сладкиши. А пюрето или желето, направено от горски плодове, е колоритна добавка към редица ястия.

Много хора си купуват горски плодове от близкия магазин. Но представи си, че се намираш в гората в един ясен ден, дишаш свеж въздух, наслаждаваш се на тишината и спокойствието и търсиш ярко оцветени, сладки плодчета. Доста приятен начин да си осигуриш безплатни деликатеси за трапезата, нали? Това ни напомня за думите на псалмиста: „Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; земята е пълна с Твоите творения.“ (Псалм 104:24)

 [Блок/Снимки на страници 24, 25]

ЧЕРНА БОРОВИНКА (Vaccinium myrtillus)

Често от тези любими на много хора сладки горски плодчета се прави сос, пудинг, сладко или сок. Освен това черните боровинки се използват при приготвянето на различни сладкиши, като например боровинков пай. Пресните черни боровинки са особено вкусни с мляко. Но не се опитвай да ги ядеш скришом, тъй като те оцветяват езика и устните в синьо. Затова някои ги наричат „издайнически плодове“.

[Блок/Снимки на страница 25]

ДИВА МАЛИНА (Rubus chamaemorus)

Този горски плод вирее в отдалечени места, като мочурищата например. Във Финландия се среща по–често на север. Дивата малина, пълна с витамини A и C е сочна и хранителна. Тя съдържа между три и четири пъти повече витамин C от портокала. Дивите малини са високо ценени, затова понякога ги наричат „златото на мочурищата“. Тези сладки плодчета придават приятен специфичен вкус на различни десерти и от тях се прави хубав ликьор.

[Източник]

Reijo Juurinen/Kuvaliiteri

[Блок/Снимки на страница 25]

ЧЕРВЕНА БОРОВИНКА (Vaccinium vitis-idaea)

Този горски плод е изключително популярен във Финландия и Швеция. Пюрето или желето от червени боровинки е освежаваща добавка към обедната или вечерната трапеза. От червената боровинка се правят и сосове, пудинги, сокове и сладкиши. Тя не се разваля бързо, тъй като съдържа естествени киселини, които служат като консерванти. Високото съдържание на киселини придава на плода остър вкус, който отначало не винаги може да ти се стори приятен.

[Блок на страница 25]

Не винаги е приятно!

Събирането на горски плодове може да бъде забавна и удовлетворяваща дейност. a Но не винаги е лесно. Паси и Туйре са семейство от Лапландия. Те берат горски плодове както за себе си, така и за продан. Когато правят това, понякога са заобиколени от рояци досадни насекоми, като например комари и щръклици. „Наистина е неприятно. Те дори влизат в устата ти и в очите ти“ — споделя Туйре, потръпвайки. За щастие можеш да се предпазиш до известна степен, ако се облечеш подходящо и използваш препарати за отблъскване на насекоми.

Обикалянето из необитаеми местности също може да бъде съпътствано с трудности, особено когато вървиш в мочурлива местност. Това, което изглежда като твърда земя, може да се окаже кална яма. Освен това според Паси и Туйре същинското бране на горски плодове може да бъде доста изтощително. Навеждането и клякането в продължение на часове може да доведе до болки в гърба и краката.

Не винаги е лесно и да намериш горските плодове. „Нужно е да търсиш усърдно, за да откриеш хубаво място“ — казва Паси. „Много често търсенето е по–изморително от същинското бране“ — добавя Туйре. Чистенето на плодовете, след като са събрани, също изисква допълнителни усилия.

Поради тези предизвикателства някои са склонни да оставят горските плодове на покритите с козина горски обитатели. И все пак много ентусиазирани берачи на горски плодове, като Паси и Туйре, продължават година след година да ходят из горите и мочурищата. Брането на горски плодове им носи несравнима радост независимо от трудностите, с които се сблъскват.

[Бележка под линия]